Решение № 2097 от 30.03.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

30.03.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 10 905 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

В исковата молба на М.Н.М., гр.София с уточненията към нея, се твърди, че на 09.05.2014 г. около 18,30 часа в гр.София, на бул.„*********“, в района на № 8, е пострадала при ПТП, където като пешеходец е била ударена при предприетото от нея пресичане от л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № *********, управляван от П.С.Г.. Поддържа се, че в резултат на произшествието, настъпило по вина на водача на МПС, който е забелязал от достатъчна дистанция пресичащата от ляво надясно за посоката му на движение пешеходка, но не е осигурил безпрепятственото й пресичане, като не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, ищцата е получила закрито счупване на горния край на тибията (големия пищял) вдясно и от тази й увреда е понесла неимуществени вреди - болки и страдания, които търпи и към момента, както и имуществени такива, касаещи разходи за лечение – за заплащане на: 1 бр. шина за коляно по фактура № **********/ 13.05.2014 г. на стойност 75,00 лева; 10 бр. „Фраксипарин“ флакон по фактура № **********/ 19.05.2014 г. на стойност 40,00 лева; 6 бр. „Фраксипарин“ флакон по фактура № **********/ 19.05.2014 г. на стойност 23,88 лева; заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове кат.№ 90331 и Т-плака комплект с винтове кат. № 1297733 по фактура № **********/ 12.05.2014 г. на стойност 2 250,00 лева; 4 бр. „Фраксипарин“ 0,4 мл. по фактура № *********/ 31.05.2014 г. на стойност 16,00 лева; потребителска такса в УМБАЛСМ „Пирогов“ АД, за което е издаден фискален бон от 16.05.2014 г., на стойност 40,60 лева; 1 бр. „Суправит остео актив форте“, 1 бр. „Ретаболил“ ампула и 1 бр. спринцовка с игла по фактура № **********/ 20.06.2014 г. на стойност 18,51 лева; 1 бр. „Кавинтон форте“ по фактура № **********/20. 06.2014 г. на стойност 13,98 лева; прахчета „Осеор“ по фактура № **********/20.06.2014 г. на стойност 55,00 лева, както и че същите следва да бъдат репарирани от ответника – в качество-то му на застраховател на виновния за настъпването на деликта водач на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ ********* по сключената с ответното дружество застраховка „Граж-данска отговорност“ относно това МПС по полица № 23114000651136/25.02.2014 г., валидна до 25.02.2015 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД

„ОЗК – З.“ АД да й заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 09.05.2014 г. до окончателното запла-щане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 533,00 лева, ведно със законната лихва от деня на извършване на съответния разход до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, гр.София оспорва изцяло предявените искове – и по основание, и по размер, по съображения, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и твър-денията за наличието на вина на водача на МПС за реализиране на същото, като твърди, че не е установено последният да е станал причина за настъпване на инцидента и се поддържа, че същият е следствие на неправомерното поведение на самата пешеходка. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани като вид и размер вреди, техния интензитет, продължителност и наличието на причинно-следствена връзка между тях и настъпилото ПТП, както и дължимостта на търсените лихви и началните моменти, от които същите се претендират. Твърди се и че предявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е изключително завишен и не съответства на степента и характера на получените травми и обстоятелствата, определящи понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност е релевирано и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради непра-вилно пресичане на пътното платно на необозначено затова място. Претендира присъждането на разноски по производството. Представя писмени бележки.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От приетото в производството заверено копие от констативен протокол № К-475 от 09.05.2014 г. на ОПП-СДВР; протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2014 г. на ОПП-СДВР с фотоалбума и скицата на местопроизшествието, неразделна част от него, е вид-но, че на 09.05.2014 г. около 18,30 часа в гр.София, на бул.„*********“ в района на № 8, е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № *********, управля-ван от П.С.А., и пешеходеца М.Н.М., ЕГН **********.

В първия визиран документ е отразено и че инцидентът е станал при следната обстановка: на 09.05.2014 г. около 18,30 часа л.а. „Пежо 206“ с ДК № *********, управ-ляван от П.С.А., ЕГН ********** *** с посока от бул.„Проф. Цветан Лазаров“, към бул.„Христофор Колумб“, като в района на № 8 е участвал в ПТП с пресичащата пътното платно на бул.„*********“ от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.Н.М., ЕГН **********.

От второто визирано доказателство се установява, че бул.„*********“ в района на произшествието е предназначен за движение на ППС в двете посоки, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени една от друга с хоризонтална пътна маркировка М-3, всяка с широчина 5,60 метра; че при избрана посока на огледа – от бул.„Проф. Цветан Лазаров“ към бул.„Христофор Колумб“ е констатирано, че вдясно от десния край на платното за движение е разположена тревна площ с широчина 2,80 метра, а вдясно от десния й край има тротоарна площ с широчина 2,50 метра; че вляво от левия край на платното за движение е разположена тревна площ с широчина 5,00 метра, а вдясно от бул.„*********“ се намира улица без име, предназначена за движение на ППС в двете посоки, както и че в района на произшес-твието не са открити спирачни и други следи, нито пътни знаци, свързани с произшествието.

С постановление на Софийска районна прокуратура

/СРП/ от 10.07.2014 г. на основа-ние чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.9 НПК във връзка с чл.343, ал.2 във връзка с чл.343, ал.1, б.„б“ във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК, е прекратено наказателното производство относно процесния инцидент по ДП № 11222/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр.№ 21480/2014 г. по описа на СРП, образувано срещу П.С.А. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК, поради направено изявление от страна на пострадалата, че желае същото да бъде прекратено.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката И.И.А. – пътник в процесния автомобил, съпруга на водача му, която при разпита й поддържа, че са идвали в посока от бул.“Шипченс-ки проход“ към ж.к.“Дружба“ и на светофара на магазин „Кауфланд“ в ж.к.„Дружба“, което се пада след басейна на ЦСКА, са били първа кола. Потеглили са на зелен светофар, като за целта са преминали от първа на втора скорост, движели са се бавно, като същата не е видяла с колко километра е управлявал съпругът, и в следващия момент е видяла жената, вече озо-вавайки се на капака на автомобила, след което жената е паднала на земята пред колата, като свидетелката не може да определи с точност разстоянието, но според нея е било под 2 метра. Заявява, че инцидентът е станал след кръстовището и на мястото, където е пресичала жената и е станал ударът, не е имало пешеходна пътека; че е усетила, че колата е спряла рязко и в следващия момент жената е била на капака, била е от лявата страна на автомобила, от страната на съпруга й, където капакът е бил леко вдлъбнат. Депозира показания относно пътните условия – при тръгване от светофара движението все още е било нормално за това време от денонощието – някъде към 17,30 – 18,00 ч., не е имало задръстване, изпреварване, били са един автомобил в лента, до тях не е имало коли, времето е било светло и сухо; че в насрещното платно колите, които са се били наредили на светофара, свидетелката предполага, че са се били изнесли вече, но в момента, в който тя е обърнала внимание на ситуацията, вече е нямало кола. Свидетелства и за състоянието на пътя: отстрани има бордюр и след това е линията – от дясната страна; че от лявата страна са дървета; че там, където е ста-нало произшествието, пътят не е ограден с парапет, няма тротоар, че там в един момент платното е за една кола, двупосочно е и след това има леко уширение, което е за светофара и точно, където почва уширението – има поставени оградки като мантинели, само че от типа на пешеходните парапети – високи, и на мястото, където те свършват – там е станал инцидентът.

Допуснато е и изслушването на авто-техническа експертиза /АТЕ/ с вещо лице доц.д-р инж.А.А.. От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на АТЕ се констатира, че мястото на удара на пешеходката по дължината на пътя е на около 2,5 метра преди приетия в протокола за оглед ориентир /пресечната точка на десния бордюр на бул. “*********“ с втория бордюр на улица без име/, а по широчина – на 2,0 - 2,2 метра вляво от десния бордюр на платното за движение; че скоростта на автомобила е била около 50 км/ч., а опасната му зона за спиране при тази скорост – 34 метра.

Изследвана е предотвратимостта на удара за водача на автомобила и е формиран извод, че при неограничена видимост за водача, спрямо момента, в който пешеходката е слязла от левия бордюр, при изминат път от нея 8 метра от стъпване на платното за движение до мястото на удара, водачът е имал възможност да предотврати удара независимо дали тя се е движела с бавен, спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Спрямо момента на пресичане на средната линия – при изминат път от пешеходката 3,5 метра от момента на пресичане на средната разделителна линия до мястото на удара, последният е бил предотв-ратим за водача при бавен, спокоен и бърз ход и при спокойно тичане на пешеходката, и неп-редотвратим – само при бързо тичане. Изследван е и вариантът на движение на пешеходката от дясно наляво, при който се констатира, че водачът е имал възможност да спре и да предотв-рати удара само при бавен и спокоен ход на пешеходката, а при бърз ход и тичане на пешеходката ударът е бил непредотвратим за него.

В експертизата е отразено е че не е възможно да се определи по технически път начинът на пресичане на пешеходката; че по деформациите на автомобила е възможно да се определи точно скоростта на движение на МПС, но в случая деформацията на предния капак не е оразмерена, което прави невъзможно извършването на изчисления; че на мястото на инцидента не е имало пешеходна пътека; че пешеходката е имала възможност да не допусне ПТП, ако е спряла на средната разделителна линия и е изчакала идващите от светофара на кръстовището с бул.„Цветан Лазаров“ автомобили да преминат покрай нея, както и че с оглед обстоятелството, че пешеходката е тръгнала от левия тротоар и е преминала лентата за нас-рещно движение, не може да се счита, че появата й на платното за движение е внезапно.

В съдебно заседание инж.А. е пояснил, че наличните медицински данни за счу-пена дясната подбедрица, съответстват на движение от ляво надясно, но за пълнота в експер-тизата е изследван и другият вариант; че при огледа не е измервано разстоянието от мястото, където е пресичала пешеходката, до светофара, но по данни от Гугъл то е в интервала между 150-200 метра; че мястото на удара се определя по далечината на отхвърляне на пешеходеца съобразно скоростта към момента на удара и като се върне тялото назад на 15 метра – излиза, че тя е пресичала срещу улицата в дясно, която е глуха уличка, по която на практика едва ли има движение.