Определение № 2243 от 12.06.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 909/2019
- Вид
- Определение № 2243
- Подписан
- 12.06.2019
- Състав
- ТОНИ КРЪСТЕВ, МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………06.2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 909 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД чрез процесуалния му представител адв. А.К. срещу решение № №1264/26.3.2019 г. постановено по гр. дело № 10846/2018 год. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД срещу „ТОП СЕЙЛ“ ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 22732.72 лв., представляваща главница, дължима по договор за ремонт, доставка и монтаж на оборудване на УКВ „Роял Хелена“, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и 1518.55 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница, за периода 16.11.2017 год. – 13.07.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на ВРС за недоказаност на облигационното отношение между страните и осъществяването на ремонтните дейности. Излага, че процесните документи /кореспонденция, фактури и приемо-предавателни протоколи/ отразяват възлагане на работи, които са естествено продължение на предшестващи договорни отношения между страните, част от които са били заплатени, а останалата неплатена част.
Изтъква неформалния характер на договора за изработка и на договора за търговска продажба, съответно, че липсата на писмен договор не е основание за отхвърляне на иска. Поддържа, че постигнатото между страните съгласие се установява от останалите представени поделото доказателства, в т.ч. ценовата оферта, приемо-предавателни протоколи и фактури. Сочи,че съдържанието на тези документи не е оспорено от ответника, а фактурите са надлежно осчетоводени от ищеца, същите представляват електронен счетоводен документ, изпращани са по електронен път на ответника и са приети от него, като законът не изисква да са подписани от получателя. Приемането на процесните фактури от ответника се доказвало и от водената между страните кореспонденция и представените приемо-предавателни протоколи, подписани лично от представляващия „Топ Сейл" ООД, към всеки един от които е съставена и съответната фактура. Излага подробна аргументация като посочва и цялостното поведение на длъжника „Топ Сейл" ООД в хода на производството, в т.ч. неподаването на отговор на ИМ в законоустановения срок, бланкетно оспорване в писмена молба и неявяване в съдебно заседание.
Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза ще се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК за допускане на доказателства пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 7, ет. 7, ап.
7А, срещу решение №1264/26.3.2019 г. постановено по гр. дело № 10846/2018 год. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД, срещу „ТОП СЕЙЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Първа“ № 22, искове за осъдждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 22732.72 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща главница, дължима по договор за ремонт, доставка и монтаж на оборудване на УКВ „Роял Хелена“, формирана както следва: 3430.00 лв. по фактура № **********/ 24.03.2017 г.; 3704.04 лв. по фактура № **********/ 31.03.2017 г.; 1274.00 лв. по фактура № **********/ 03.04.2017 г.; 137.20 лв. – по фактура № **********/ 03.04.2017 г.; 1058.40 лв. – по фактура № **********/ 03.04.2017 г.; 2567.60 лв. – по фактура № **********/ 04.04.2017 г.; 450.80 лв. – по фактура № **********/ 04.04.2017 г. – 450.80 лв; 1293.60 лв. – по фактура №
**********/ 04.04.2017 г.; 2273.60 лв. – по фактура №
**********/ 04.04.2017 г.; 469.40 лв. – по фактура №
**********/ 04.04.2017 г.; 254.80 лв. – по фактура №
**********/ 05.04.2017 г.; 1136.80 лв. – по фактура № **********/ 05.04.2017 г.; 648.80 лв. - фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 294.00 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 1176.00 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 294.00 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 901.60 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 862.40 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 901,60 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 505.68 лв.
– по фактура № **********/ 07.04.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и 1518.55 лв. (хиляда петстотин и осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница, за периода 16.11.2017 год. – 13.07.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 909/2019 год. на ВОС за 02.10.2019 год. от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.