Решение № 817 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100505817 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу решение № 4008/06.03.2024 г., постановено по гр. дело № 25291/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, с което са уважени предявените от „АВИОКЛЕЙМ” ЕООД, ЕИК 205403103, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5584,20 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение, дължимо вследствие на събитие, установено на 04.03.2022 г., около 09:30 ч. в гр. София върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег. № СВ **** АТ, собственост на „РОГЕР“ ЕООД, ЕИК 121262811, което вземане е прехвърлено от „РОГЕР“ ЕООД на „АВИОКЛЕЙМ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането, на сумата от 214,06 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 23.12.2022 г. до 10.05.2023 г., както и на сумата от 1 766,93 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано и неправилно. Сочи, че по делото не бил установен по безспорен начин механизмът на ПТП, тъй като за него съдът е направил заключение само въз основа на препис от удостоверение с № 3382004740/10.03.2022 г., издадено от 07 РУ на СДВР, а в него били вписани обстоятелства, заявени единствено от Д.Р.П. и същите не били пряко възприети от органите на МВР.

1

Твърди още, че не било установено безспорно наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията по автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег.

№ СВ **** АТ с твърдяното за настъпило застрахователно събитие на 04.03.2022 г., което се подкрепяло и от изготвената САТЕ. Отбелязва, че според вещото лице върху стари щети допълнителни увреждания в процесните зони от техническа гледна точка може да има, т.е. да се повредят допълнително и да се получи донанасяне на деформации, тъй като металът поддава на натиск и под различен ъгъл може да се получи допълнително увреждане. СРС не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, били обсъдени едностранно и в полза на ищеца, като били ингорирани част от установените по делото обстоятелства. Навежда твърдения, че с предявеният иск ищецът искал неоснователно да се обогати чрез въвеждане на застрахователя в заблуждение. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено и исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. При условия на евентуалност моли да бъде намален размерът на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „АВИОКЛЕЙМ” ЕООД, ЕИК 205403103 в срока по чл.

263 от ГПК не е депозирала писмен отговор, но в хода на въззивното производство е заявила становище по жалбата, с което изцяло оспорва същата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „АВИОКЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК 205403103, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, за заплащане на сумата от 5584,20 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, възникнали вследствие на злоумишлени действия на трето лице, изразяващи се в нанесени щети на л.а. марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег. № СВ **** АТ, който бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответното дружество, което вземане било прехвърлено в полза на ищеца по силата на сключен договор за цесия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 214,06 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.12.2022 г. до 10.05.2023 г.

За основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение следва да бъде установено съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен 2 между застрахователя и собственика на увредения автомобил, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, стойността на които се равняват на претендирания с исковата молба размер, като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по силата на валидно сключен договор за цесия, за което ответникът е надлежно уведомен.

Не е спорно между страните наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ответното дружество и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, прехвърлянето на вземането от страна на собственика на увредения автомобил – „РОГЕР“ ЕООД в полза на ищеца по силата договор за цесия от 08.03.2023 г., за който ответникът е надлежно уведомен.

Спорни по делото, с оглед въведените възражения, са въпросите относно точния механизъм на събитието и дали щетите по процесното МПС са в причинна връзка със същия. За отговор на тези въпроси, съдът съобрази следното:

От представеното по делото Удостоверение от 07 РУ-СДВР от 08.03.2022 г. се установява, че на 04.03.2022 г. около 09:30 ч. в гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 на паркинг зад бл. 359 Д.П. е установил нанесена щета, изразяваща се в нарушение на целостта на предна лява и задна лява врата на паркирания от него автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег. № СВ **** АТ, като във връзка с това е заведена преписка с вх. № 338200-4357/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР.

От приетите по делото основна и допълнителна съдебно – автотехнически експертизи се установява, че не е възможно да се определи причината, поради която са възникнали уврежданията на автомобила, но е възможно същите да са в резултат на злоумишлени действия и интервенция върху вратите му.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не било установено безспорно какъв е механизмът на ПТП, както и наличието на причинноследствена връзка между уврежданията на л.а. марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег. № СВ **** АТ с твърдяното за настъпило застрахователно събитие на 04.03.2022 г.

Действително, по делото не е установен точния механизъм на уврежданията, но при положение, че застрахователят не е направил възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахованото лице и като се има предвид, че се касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка "Каско", а не по застраховката "Гражданска отговорност", без правно значение е поведението на собственика или на водача на лекия автомобил при настъпването събитието, както и какъв точно е механизмът на последното, тъй като при положение, че се касае за злоумишлени действия на трети лица, механизмът няма как да бъде установен, а в тази връзка не може да бъде установена и причинно-следствената връзка между механизма и нанесените щети.

Ето защо, доколкото няма спор, че застрахователят по имуществена застраховка покрива щети, възникнали в резултат на злоумишлени действия на трети лица, то на общо основание последният носи отговорност за репарирането им, поради което и първоинстанционният съд правилно е приел, че застрахователят е бил длъжен да обезщети собственика на автомобила за причинените вреди.

Що се отнася до възражението на въззивника, че в случая се касае за стари щети, за които вече е било заплатено застрахователно обезщетение от друг застраховател, съдът намира същото за неоснователно.

3

От събраните по делото доказателства, в това число основно и допълнително заключение на САТЕ, както и молба от 11.10.2023 г. от третото неучастващо лице ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, се опровергава възражението на ответника, че ищецът е искал неоснователно да се обогати чрез въвеждане на застрахователя в заблуждение, тъй като претендираните увреждания по двете врати били претендирани в идентичен случай пред друг застраховател през 2020 г., но при предходната им подмяна същите не били върнати при изплащане на застрахователното обезщетение. В представената по делото молба от третото неучастващо лице ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД изрично е посочено, че във връзка с регистрирана щета № 0020-200-0031/2020 г. по повод настъпило на 15.03.2020 г. застрахователно събитие с л.а. марка „Мерцедес“, модел „CLS 500“ с рег. № СВ **** АТ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2594,44 лв., като в документите по щетата имало отбелязване на служител на дружеството – „врати върнати“ на 05.05.2020 г.

Относно възражението досежно размера на обезщетението:

Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Поради това и възраженията във въззивната жалба досежно размера на претенцията, основани на твърденията, че автомобилът следвало да бъде отремонтиран с части втора употреба, са напълно неоснователни.

Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то се дължи и мораторна лихва в присъдения с първоинстанционното решение размер и в рамките на претендирания период.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции фактически и правни изводи, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна. За производството пред въззивния съд се претендират разноски от въззиваемата страна в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложени по делото списък по чл. 80 ГПК (л. 31 от въззивното дело), които следва да бъдат присъдени в цялост.