Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 619 от 28.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 940/2022
Вид
Определение № 619
Подписан
28.03.2022
В сила
28.03.2022
Състав
Ани Захариева, Доротея Кехайова, Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. София, 28.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20221100600940 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение от 28.02.2022г по нчд № 1262/2022г на СРС, НО, 22 състав е потвърдено постановление на СРП от 12.01.2022г, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ 1785/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.

№25022/2018г. на СРП на основание чл. 245,ал.4 от НПК и чл.25,ал.1 т.6 от НПК.

Срещу определението на СРС, в установения от закона срок, е постъпила жалба от К.С.о Х., посочен като пострадал съгласно диспозитива на постановлението за образувана на досъдебното производство / Постановление от 31.07.2018г. на прокурор при СРП –л.3, том 1 от ДП/. В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и е постановен в нарушение на Конституцията на Р България , НК и НПК, както и че необоснован. Жалбоподателят навежда доводи и за произнасяне на съда при липсващи от делото материали. След постъпване на делото в СГС, с дата 17.03.2022г. е депозирано към жалбата на Х. с вх. № 48311 от 11.03.2022г. на СРС, уведомление и допълнително разяснение от жалбоподателя с вх. № 15676/ 17.03.2022 на СГС, ведно с опис вх. № 48637/14.03.2022г. на СРС и уточнение с вх.

№48641/14.03.2022 на СРС. В уточнението от 14.03.2022г. се развиват подробни съображения относно неправилността на атакуваното определение на СРС, като се оспорват установените по делото фактите. Твърди се, че съдът се е произнесъл с определението, без преди това да осигури с оглед направеното искане достъп на жалбоподателя до материалите по делото, като освен това не са били приложени част от доказателствата. Според жалбата прокурорът, който се е произнесъл с 1 постановление за прекратяване, не е „наблюдващия“ по делото, поради което същият не е имал такива правомощия. Твърди се необоснованост, поради обстоятелството, че в определението на СРС не е коментиран факта, на отнемането на урната. Съдът не е отстранил допуснатите в постановлението съществени нарушения от досъдебното производство, както относно правната квалификация така и по отношение на проведените действия по разследването. Обжалваното определение жалбоподателя намира за необосновано и невярно мотивирано, тъй като фактите по делото сочат необходимост от провеждане на разследване по общия ред. Коментират се и пропуски при събиране на доказателствата, като се иска провеждане на годни разпити на свидетелите по делото. С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното определение, като съдът задължи първата инстанция и прокурора да се мотивират по обстоятелствата и доказателствата за тях и конкретно да разследват извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.4 от НК в производство по общия ред със съизвършителя Пламен Георгиев, както и престъпления по чл.216, ал.1 от НК, чл.323,ал.1 от НК и чл.143,ал.1 от НК. Иска се осигуряване на достъп до делото.

С разпореждане от 23.03.2022г. на съдията –докладчик поделото е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с материалите по делото в срок до 31.03.2022г. Същият се е запознал с делото, което е удостоверил с подписа си в картона.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.8 НПК законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е потвърдено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в жалбата и уточнението към нея прие от фактическа страна следното:

Досъдебно производство e образувано по полицейска преписка № 5548/2018г. на 03 РУ-СДВР с Постановление от 31.07.2018г. на прокурор при СРП / пр.25022/2018г. на СРП и ДП № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР/ за това, че от неустановена дата до 02.06.2018г. в гр. София, ж.к. Красна поляна 3, ул. **** са отнети чужди движими вещи от владението на К. СТ. ХР., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК След провеждане на разследване на 22.04.2021г. с Постановление на прокурор при СРС е разделено досъдебно производство № ЗМ 1785/2018г на 03 РУ-СДВР, като са отделени от него в отделно досъдебно производство материали, касаещи извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК , в периода от неустановена датата до 02.06.2018г. и същото е спряно на основание чл.244,ал.1 т.2 от НПК. Материалите по отделеното и спряно досъдебно производство са изпратени на 03 РУ-СДВР за организиране на ОИМ за разкриване на извършителя на деянието. В постановлението е дадено и указание при отпадане на основанието за спиране или при възникване на необходимост от 2 провеждане на допълнителни действия по разследването делото да бъде докладвано на наблюдаващия прокурор. Отделеното досъдебно производство е регистрирано под пр.пр. № 12373/2021г. на СРП.

С постановление на прокурор при СРП с дата 22.04.2021г. по досъдебно производство № 1875/2018г. на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25022/2018г. на СРП наказателното производство е спряно на основание чл.244,ал.1, т.1 вр.25,ал.1 т.6 от НПК. В постановлението е посочено, че в хода на проведеното разследване е установено, че на 06.06.2017г. К.К. Х.а взела от жилището, находящо се в гр. София, кв. Красна поляна, ул. **** урната с праха на покойната й майка К.Д. Х.а без съгласието на своя баща – К. СТ. ХР., като впоследствие разпръснала праха от урната и я оставила в света обител. Тази факти прокурорът е намерил за безспорни с оглед събрания доказателствен материал и е достигнал до извод, че К.К. Х.а е осъществила състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В постановлението е посочено, че пострадалия К.Х. е баща на извършителя на деянието, поради което и предвид разпоредбата на чл.218в,т.2 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В постановлението е указано, че пострадалия К.Х. може да упражни правата си, съгласно чл.80 от НПК като в шестмесечен срок от деня, в който е получил постановлението за спиране на наказателното производство подаде тъжба до СРС, НО по реда на чл.81 от НПК.

Срещу посочените две постановленията от 22.04.2021г. са подадени жалби от К.Х. с вх. № 25022/2018 от 29.04.2021г и вх. №25022/2018г. от 29.04.2021г, които са били предмет на разглеждане от съда в производство по нчд № 6968/2021г по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

С определение от 03.06.2021г. по нчд № 6968/2021г. по описа на 102 състав, НО, СРС е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановлението от 22.04.2021г., с което е спряно на основание чл.244,ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1 т.6 от НПК наказателното производството с № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 25022/2018г. на СРП водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това , че на 06.06.2017г. в гр. София от жилище, находящо се в кв. ****, К.К. Х.а, дъщеря на пострадалия, е отнела чужда движима вещ – урна с праха на К.Д. Х.а от владението на К.Х. ,без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои..

Със Определението е потвърдено като правилно и законосъобразно и Постановлението от 22.04.2021г. на СРП, с което е разделено досъдебното производство по № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР,пр.пр. №25022/2018г. на СРП като са отделени материали от него за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НКпроизводството е заведено под пр.-пр. № 12373/2021г на СРП за това , че в периода от неустановена датата до 02.06.2018г. в гр. София от жилището, находящо се в кв. **** са отнети чужди движими вещи на обща стойност 6318,90лева, от владението на К.С.

3

Х., без негово съгласие и с намерение да се присвоят и това производството е спряно на основание чл.244, ал.1 т.2 от НПК

На 21.20.2021г. жалбоподателят Х. е подал тъжба против К.К. Х.а, с която е повдигнал обвинение срещу нея за отнемане на урна от кремация, по която тъжба е образувано нчхд № 14707/2021г. по описа на 131 състав, НО, СРС. Това обстоятелство е констатирано от прокурора по спряното на основание чл.244,ал.1 т.1 вр. чл.25ал.1 т.6 от НПК досъдебно производството № ЗМ1785/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.

№ 25022/2018г. на СРП от получено писмо с вх. № 102622/06.12.2021 на СРС, установяващо, че тъжбата на пострадалия е подадена в предвидения в закона шестмесечен срок.

С Постановление от 12.01.2022г. прокурор при СРП на основание чл.245, ал.4 от НПК е прекратил наказателното производство.

Срещу постановлението е подадена жалба от К.Х. на основание чл.243, ал.4 от НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по общия ред.

С определение по нчд №1262/2022 на СРС, предмет на настоящото производство постановлението на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по пр.пр. № 25 022/2018г. е потвърдено, като е съдът е приел, че са налице основанията посочени в чл..245, ал.5 от НПК, предвид данните за подадена тъжба по реда на чл.81 от НПК от пострадалия.

В този смисъл съдът е посочил, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство с оглед разпоредбата на чл.245,ал.4 от НПК, предвид, че е била подадена частна тъжба от К.Х. срещу К. Х.а, доколкото събраната доказателствена съвкупност е позволила на прокурора да приеме, че е деянието по чл.194, ал.1 от НК, за което е водено досъдебното производство е извършено от К.К.

Х.а, дъщерята Х. и същото се преследва по тъжба на пострадалия,.

След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от процесуално легитимирана страна и в рамките на установения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

4

Доколкото в случая, е било налице постановление за спиране на наказателното производство на основание чл. 244,ал.1 т.1 вр. чл.25, ал.1 т.6 от НПК и в същото се съдържа анализ на събраните доказателства и съответните правни изводи, формирани въз основа на тях за осъществяване на наказателно преследване по тъжба на пострадалия, то настоящото се явява последица от предприетите в законоустановения срок действия на пострадалия по реда на чл.81 от НПК и е в него е необходимо да бъдат обсъдени предпоставките, посочени в чл.245, ал.4 от НПК. Това е така защото доказателствения анализ и възприетите от прокурора факти са изложени в предхождащото постановление за спиране на наказателното производство.

Настоящото постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2022г., е произнесено в хипотезата на чл.245 от НПК „Действия по спряно наказателно производство“ т.е след анализ на доказателствата, съдържащ се в постановлението за спиране и подвеждането им под конкретна хипотеза, предвидена в закона за спиране на наказателното производство. При така посоченото този въззивен състав преценява, че постановлението, което е било предмет на контрол на атакуваното определение на СРС, отговаря на горните изисквания на закона, тъй като преди да формира своите правни изводи, прокурорът е изложил съображенията си за това. В случая, след провеждане на разследване по образувано досъдебно производство, прокурор при СРП се е поизнесъл с Постановления за спиране на наказателното производство по пр.пр. № 25022/2018г. на СРП на основание чл.244, ал.1 т.1 в. чл.25,ал.1 т.6 от НПК, поради разпоредбата на чл.218в, т.2 от НК, която указва реда за разглеждане на делото, в случай, че пострадалият е възходящ до втора степен на виновното лице при данни за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.