Определение № 356 от 01.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Разград, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Постъпила е частна жалба от Н. А. И. против Определение № 44/ 21. 02. 2024 г. по гр. д. № 652/ 23 г. на ИРС, с което Н. А. И. е осъдена на осн. чл.78, ал.4 ГПК в.в. чл.38, ал.2 в.в ал.1 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат доктор К.Р.М. разноски по делото – възнаграждение за адвокат в размер на 1000.00 /хиляда лева/. Моли определението да бъде отменено.

Постъпил е писмен отговор от ответника по делото, като счита частната жалба за неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

Делото е образувано по подадена искова молба от въззивницата в производството по чл. 127а от СК за даване на заместващо съгласие на бащата за издаване на международен паспорт за пътуване на детето Р. К.ова Ч.а в чужбина и да пътува до навършване на пълнолетие до страните – членки на ЕС и в РТурция. Подаден е писмен отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощник адвокат К.М., с който е оспорен иска като неоснователен. Приложено е пълномощно за упълномощаване на адвокат К.М., наред с адвокатите Р. М. и А. М. от ответника, да го представляват по делото. С определение на съда по реда на чл. 140 от ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13. 02. 2024 г. Ищцата не се е явила, но на същата дата е постъпила писмена молба от нея чрез повереника й, че оттегля исковата молба и моли производството по делото 1 да бъде прекратено. Ответникът се е явил лично и с адвокат К.М., като са представени Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие, с който е договорено, че правната защита е безплатна на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Адвокат М. е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение.В същото съдебно заседание е прекратено производството по делото. В закрито заседание с обжалваното определение съдът е осъдил ищцата да заплати на адвокат К.М. адовокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

При тези данни, съдът приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно, макар и не по изложените в жалбата доводи.

Съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат и при прекратяване на делото. На овъзмездяване подлежат само реално направените разноски. Според трайната и последователна практика на различни състави на ВКС, която се споделя от настоящия състав на съда, производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК, и доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях, и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат правилата на общия исков процес. / В този смисъл е – Опр. № 914/ 28. 04. 2023 г. по ч. к. гр. д. № 1453/ 2023 г. на ВКС, определение № 252/25.09.2015 г. по частно гр. дело № 3895/2015 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, Определение № 50138 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 43 от 19.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7263/2014 г., III г. о., ГК и др./ С оглед на изложеното, са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, които са били своевременно поискани от и са удостоверени с договора за прана защита и съдействие между адв. К.М. и ответника за безплатна адвокатска защита.

Неправилно районният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Н № 1 за МРАВ. Предвид предмета на спора, който попада в Глава Девета на СК, адвокатско възнаграждение се дължи в размер на 600 лева, съгл. чл. 21 от Наредбата. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. К.М. над размера от 600 лева, а в останалата част да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 44/ 21. 02. 2024 г. по гр. д. № 652/ 23 г. на ИРС В ЧАСТТА, с която Н. А. И. е осъдена на осн. чл.78, ал.4 ГПК в.в. чл.38, ал.2 в.в ал.1 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат доктор К.Р.М. възнаграждение за адвокат в размер над 600 /шестстотин/ лева.

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 44/ 21. 02. 2024 г. по гр. д. № 652/ 23 г. на РС Исперих в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3