Решение № 263 от 19.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. ХАСКОВО, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №786/20.ХII.2023 г. постановено по гражданско дело №1298/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от Л. Д. Б.

ЕГН:********** от ****, със съдебен адрес ****, адв.И. К., против К. В. Й. с ЕГН:********** от ****, обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и с правно основание чл.108 от ЗС : да се обявят за нищожни нотариален акт №***, том **, дело №394/1990г. на нотариус при ХРС, за признаване на собственост по давностно владение за място от 1200кв.м. в местността ****, и нотариален акт №***, том *** рег. №***, дело №579/2005г. на нотариус Владилена Сиртова за продажба на поземлен имот №**** по кадастрален план на местността "***" с площ от 2146кв.м., поради липса на основание, като на основание чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника да предаде на ищцата собствеността и владението върху имот с идентификатор **** и имот с идентификатор ****, като неоснователни.

1

Обстоятелства по въззива

Недоволна от горното решение е останала Л. Д. Б.,поради което го обжалва като неправилно и необосновано,поради което иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по предявените искове К. Й. не представил отговор на исковата молба,а развил възраженията си едва в съдебно заседание и тогава представил доказателствата си,вкл. и двата нотариални акта за собственост върху спорния имот.В тази насока в протокола от това съдебно заседание не били отразени възраженията на ищеца против това.

От друга страна съдът следвало служебно да следи за прилагането на нормата на чл.133 от ГПК и не следвало да допусне при тази ситуация ответникът да направи своите възражения,както и не следвало да приема представените писмени доказателства.По този начин бил нарушен процесуалния закон съществено.Първата инстанция не само допуснала това нарушение на производствените правила,но и изцяло обосновала решението си именно с тези представени доказателства.

Въззивникът извежда и че РС-Хасково нарушил и материалния закон.Първата инстанция неправилно приел,че към 1956 и 1958 г.,когато били съставени приетите по делото нотариални актове относно придобиване на земята по давостно владение и чрез покупко-продажба,същата била вече одържавена и съставлявала изключителна държавна собственост,ползвана от различни ТКЗС,ТМС,в конкретния случай от Селскостопанския техникум в ****.В тази насока се развиват подробни доводи.

Приемането за достоверни на въпросните нотариални актове от съда било нарушение на чл.86 от ЗС.От дпуга страна подписът на наследодателят на Л.

Б.-П. Г. Б. не бил идентичен с истинския подпис на това лице.В тази насока се открили и нови доказателства,които въззивникът иска да се приемат по делото.

Въззивникът извежда и че обжалваното решение било и необосновано,тъй-като съдът ценил само представените нотариални актове от ответната страна и игнорирал останалите по делото доказателства.

До момента нямало данни К. В. Й. да е заявил и доказал по какъво и да е начин претендираната от него собственост,попадаща в границите на имотите по §4,като следвало да се съобрази,че че земите без заявители се предоставили на общината.К. Й. въобще не участвал в процедурата по §4 и чл.19 от ПЗРЗСПЗЗ и не установил собствеността си.

Насрещната страна не е могла да придобие собствеността по давност предвид наложение мораториум до 24.II.2022 г. когато е постановено решението на Конституционния съд.От тази дата всеки владял имот между 01.VI.1996 г. и 31. V.2006 г. можел да я продължи,но насрещната страна не отговаряла на тези критерии

2

Въззиваемата страна К. В. Й. не представя отговор на въззивната жалба.В съдебно заседание изразява становище,че същата е неоснователна.

Правни съображения

Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участник в първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивника последици с първоинстанционното решение-уважаване на предявените активно кумулативно обективно съединени искове - осъдителна претенция по чл.108 и установителни таква по чл.26 ал.II от ЗЗД

Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в жалбата и отговора на същата доводи касаят правилността на атакуваното решение.

Пред първата инстанция са събрани всички необходими доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между страните и по отношение хипотезата на чл.26 ал.II от ЗЗД,съобразно изискуемия от закона начин,като Районен съд-Хасково ги е ценил съобрзано изискванията на закона и е постановил адекватни на него изводи и последици.

Спорни по делото са не фактите,а пораждащите се от тях права на страните.

Заявените за защита субективни права на въззивника не се установиха,поради което и предприетото въззивно обжалване е неоснователно.

Въззиваемият в качеството си на ответник действително не е представил отговор на предявената искова молба,като същият е обективирал правопогасяващи възражения в първото по делото заседание и е представил доказателства за това.По отношение на тези действие от процесуален характер не е настъпила преклузия,тъй-като нормата на чл.143 ал.III от ГПК изрично урежда ,че именно в първото съдебно заседание страните трябва да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. Именно в това заседание ответникът е упражнил правата си в тази насока.Следва да се съобрази и че чл.133 от ГПК изрично не преклудира възможността да се представят писмени доказателства,които не са представени или посочени в самия отговор.Следователно в първото по делото заседание ответникът може да представи писмени доказателства и като писмени документи,каквито са двата нотариални акта,които са останали неоспорени от ищеца и които независимо от липсата на възражения в отговора на искова молба,трябва и 3 следва да се ценят от съда съобразно действителния им смисъл. .

Посоченото във въззивната жалба,че възраженията по отношение приемането на представените от ответника доказателства не били отразени в протокола,съдът намира неоснователно.Съобразно чл.152 от ГПК протоколът от съдебно заседание има пълна доказателствена сила за отразените в него съдопроизводствени действия,а неудостоверените такива се смятат за неизвършени.В случая няма отразени възражения на ищеца относно действията на ответника в насока преклузия на действия и на представяне на доказателства в протокола от 23.ХI.2023 г.,няма искане за поправка,няма и осъществена такава по реда на чл.151 от ГПК.

Изложените в обжалваното решение мотиви по същество на обективирания му предмет са адекватни на обстоятелствата по делото и сочат на точно приложение на относимия закон.

Предявените искове са неоснователни.В тази насока несъмнено се установяна,че самият наследодателят на ищцата П. Г. Б. чрез свои действия се е разпоредил с части от закупената от него нива през 1956г. веднъж и още веднъж през 1958г. На основание извършеното през 1956г. транслиране на част от имота в последствие в полза на К. К. К. през 1990г. е изготвен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, по силата на който В.В.Й. е признат за собственик на място от 1200 кв.м., от което 300 кв.м. нива и 900кв.м. овощна градина, в местността ****, №*** по кадастъра на района.На по-късен етап Д. Й. Й., ответникът К. В. Й. и И. В. П. се сналдяват с нотариален акт за собственост на същия този недвижим имот на основание осъществено давностно владение и наследство - нотариален акт №192/13.V.2005 г. В последствие ответникът на 15.08.2005г. придобива от Д.

Й. Й. и И. В. П. чрез покупко-продажба 5/6 ид.ч. от същия имот.

Предвид доказателства по делото не се извежда твърдяната в исковата молба,обосновала конструкцията искове,нищожност на визивраните два нотариални акта поради липса на основание за тяхното съставяне,

Наследодателят на ответника е притежавал собственически права върху този имот още от 1956г.,като не се доказва,че той или неговите правоприемници са преустановявил или губили по какъвто и да е начин владението върху този имот., Налага се поради това и извода,че през цялото време от 1956 г. до настоящия момент само тези лица са упражнявали фактическата власт върху спорния имот.

Ето защо при съставяне на нотариален акт №191 от 02. IV.1990г. е съществувало годно правно основание за издаването му,което обуславя и основание при прехвърляне на идеални части от същия имот през 2005 г. от останалите сънаследници на ответника.В тази насока РС-Хасково правилно е приел,че не е налице хипотезата на чл.26 ал.II от ЗЗД, и не може да се приеме нищожност на двата нотариални акта,което води и неоснователност на установителната претенция за нищожност.

4

Уважаването на предявеният ревандикационен иск изцяло е функция на доказателствената тежест на ищцата,която следва да установи трите кумулативни предпоставки за това – че тя притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, ответникът да владее същия без наличие на правно основание за това владение.

В случая правилно РС-Хасково е извел,че ищцата не е осъществила пълно и главно доказване на тези правнорелевантни обстоятелства, поради което и няма основание за уважаване на иска й за собственост. Следва да се посочи и че по делото категорични доказателства за идентичност на описаните в исковата молба и писмените доказателства по делото недвижими имоти. Установява се само факта, че ответникът владее процесните поземлени имоти с идентификатори **** и ****,което обстоятелство не е спорно по делото.

Владението на ответника обаче е с изведена ясна начална дата и продължителност,е на правно основание.

Следва да се посочи предвид доводите на въззивникът относно влезлите в сила заповеди на Кмета на Община Хасково, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. върху общо шест поземлени имота, два които са процесните с идентификатори **** и ****, че самият наследодател на ищцата се е разпоредил с имотите, които се владеят от ответника още приживе през 1956г. и 1958г.

В случая не е налице поради това правно основание относно възстановяване на собствеността върху процесните недвижимости на наследниците на П. Г. Б.Поради това и всички доводи и възражение в тази насока са неоснователни. , че тези имоти са били общински и съответно след това са станали нейна частна собственост.Възстановяването на собствеността на ищцата в тази насока не може да се противопостави на ищеца,тъй-като тези недвижимости неправилно са включени в плана на новообразуваните имоти за съответната местност. §4к, ал.VIII от ПЗРЗСПЗЗ извежда,че влязъл в сила план на навообразуваните имоти,наличен относно имотите, съобразно представените заповеди на Кмета на Община, може да се измени, в хипотезата,когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.

Налице в случея е точно спор за материално право, предвид обективираните претенции както на ищцата,така и на ответника относно титулярството на правото на собственост процесните поземлени имоти. От друга страна неправилно в помощния план и в плана на новообразуваните имоти, тези недижимости се възстановяват на наследниците на П. Г. Б., а не на истинските собственици - наследниците на лицата, които са закупили имотите от Б. през 1956г. и 1958г.

Поради изложеното предявения ревандикационен иск е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от РС-Хасково. тъй като 5 ищцата не установи наличието едновременно и на трите предпоставки за неговата основателност.