Решение № 98 от 24.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100506028 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. АТ. М. срещу решение от 24.03.2021 г. по гр.д. №27707/2019 г. на Софийски районен съд, 69 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С.О. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед №СОА19РД15-4469/16.04.2019 г. на Кмета на С.О. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – О.К.“ към дирекция „Общински приходи“ при С.О., за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа за периода 16.04.2019 г. - 16.10.2019 г. в размер на 7664,10 лв., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл.221 ал.2 КТ вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за възстановяване на удържано неправомерно от работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 1277,35 лв., с която сума се е обогатил неоснователно, като получена при отпаднало основание, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.161 ГПК, както и че в нарушение на разпоредбата на чл.133 ГПК е приел представени от ответника след срока по чл.131 ГПК писмени доказателства, респ. кредитирал е същите. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е спазена процедурата по чл.193 КТ и изискванията на чл.195 ал.1 КТ - за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на чл.194 КТ – за сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, и на чл.189 КТ – за еднократност на дисциплинарното наказание. Твърди още, че по делото не е установено, че ищецът е извършил вменените и нарушения на трудовата дисциплина. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.О. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ:

Неоснователни са твърденията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с приемане на представените от ответника след срока по чл.131 ГПК писмени доказателства, респ. неприлагане на разпоредбата на чл.161 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.133 ГПК окончателната преклузия за представяне на писмени доказателства настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяването на доклада по делото от съда и предоставяне от последния на страните възможност да вземат становище по него и да ангажират доказателства във връзка с дадените в него указания.

По делото не е спорно, а е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищеца е заемала длъжността длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – О.К.“ към дирекция „Общински приходи“ при С.О., както и че същото е прекратено, считано от 16.04.2019 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като ирелевантно е дали работодателят е издал изрична заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, доколкото с издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ настъпва и прекратителния ефект на трудовото правоотношение на работника или служителя, на който е наложено дисциплинарното наказание.

Вменено и е извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 КТ, а именно: действия във връзка с приемане и обработка на декларации по чл.14 ЗМДТ: при приемане на подадена от Д.Н.М. на 20.112.2018 г. декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ във връзка с придобити ид.ч. земя, прилежащи към апартамент, е обработила декларацията без да има заверка на служебната страница от Техническа служба, което е нарушение на т.5 от утвърдени указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ; по повод подадено от П.К. на 07.11.2018 г. заявление за разсрочване на данък „превозно средство“, което е разпределено на ищеца за указания за отговор, че компетентен орган по разсрочване и отсрочване е кметът на общината, а същевременно са установено задължения за МПС, поради което на ищеца е възложено да образува и проведе законосъобразно административно производство, като административният акт е издаден без да е съгласуван с началника на отдела и без необходимите мотиви и констатации, и без да са изискани 2 необходимите документи, поради което след подадена жалба актът е отменен поради неспазени процедури при издаването; при приемане на 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ от „Р.***“ ЕООД на 27.11.2018 г., които декларации са подадени със закъснение, ищецът е съставила само едни акт за установяване на административно нарушение; по повод подадена от Е.Г.В. на 26.11.2018 г. декларация по чл.14 ЗМДТ ищецът не е закрил партидата на починалата лице към момента на неговата смърт и не е открил нова партида, а подадената декларация е въведена в партидата на починалото лице с дата на промяна – 31.12.2014 г., като по този начин са нарушени права на наследодателката, като във връзка с молба на Е.Г.В. на ищеца е възложено да образува и проведе законосъобразно административно производство, което да приключи с издаване на акт по чл.107 ал.3 ДОПК, като към 22.02.2019 г. ищецът не е представил акт за установяване на задължения; по повод декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И.К.Г. от 16.11.2018 г., която е подадена със закъснение, и която декларация е приета от ищеца, като при извършена проверка в програмния продукт „Матеус“ не е установено издаване на акт за административно нарушение, установено е в създадения регистър с всички съставени актове за установяване на административно нарушения и наказателни постановление, че ищецът не описва административните наказателни преписки; констатирано е наличие на многобройни жалби в резултат на възникнали конфликти между ищеца и клиентите, които обслужва.

Данни за извършваните нарушения се съдържат в самата заповед, в доклад, вх.

№СОА19-ВК66-42/06.03.2019 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при СО, и докладни записки №№ДОК18-ВК66-161/18.12.2018 г., ДОК19-ВК66-9/17.01.2019 г., ДОК 19-ВК66-29/14.02.2019 г. и ДОК19-ВК66-36/1/22.02.2019 г. на началника на отдел „Общински приходи – О.К.“.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.

3

Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, по само по отношение на действията на ищеца във връзка с подадените декларации от лицата Д.Н.М., „Р.***“ ЕООД и И.К.Г.. Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед в тези и части отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ и съдържа всички задължителни реквизити.

По отношение на останалите вменени на ищеца нарушения – действията и във връзка със заявлението на лицето П.К., декларацията на лицето Е.Г.В., неописването на административно-наказателни преписки в създадения регистър и наличие на многобройни жалби в резултат на възникнали конфликти между ищеца и клиентите, които обслужва , настоящият въззивен състав намира, че процесната заповед за уволнение не отговоря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, вкл. и чрез препращането на посочените по-горе докладни записки. По отношение на първите две нарушения не е конкретизирано в какво се изразяват административните нарушения на всяко едно от посочените лица, което води до невъзможност да се установи в какво се изразяват конкретните извършени от ищеца действия, респ. тяхната законосъобразност, с които е нарушил трудовата дисциплина, което препятства както защитата на работника, така и съдебния контрол за законност за наложеното наказание. По отношение на останалите нарушения посочването им е изцяло бланкетно, които води до неизясняване на фактическата обстановка на вменените нарушения на трудовата дисциплина. Посочването на дата или времеви период на извършване на твърдените нарушения също е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Освен за правото на защита, индивидуализирането на нарушението по време на извършването му е съществено и от гледна точка изискването за спазване на преклузивен срок, в който може да бъде наложено наказанието. В случая нарушенията не са индивидуализирани и по време на извършване, поради което съдът не може да направи преценка правилно ли е наложено дисциплинарното наказание и с оглед разпоредбата на чл.194 КТ.