Решение № 63 от 21.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20212100501686 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№264489/20.07.2021г., подадена от В. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260154/02.07.2021г., постановено по гр.д.№204/2020г. по описа на Районен съд гр.Несебър.

С посоченото решение, Районен съд Несебър е отхвърлил предявения от В. Г. СТ. срещу ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, EИК 812115210, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, кв. Победа, ул. ,,Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда ,,Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 4157.48 лева, представляваща неплатена стойност по издадени фактури, както следва: ф.

№0035051456/25.05.2017г.;ф. № 0035335032/25.07.2017г.;ф.№0035483697/25.08.2017г.;ф.

№0035634517/26.09.2017г.; ф.№0035780130/25.10.2017г.;ф.№0036055776/22.11.2017г.;ф.

№0036190451/25.01.2018г.ф.№0036323647/26.02.2018г.;ф.№0036590965/25.04.2018г.;ф.

№0036731325/25.05.2018г.ф.№0036875839/25.09.2018г.;ф.№0037480420/25.10.2018г.;ф.

№0037626249/26.11.2018.;ф.№0037899140/25.0112019г.;ф.№0038303280/24.04.2019г.;ф.

№0038442319/27.05.2019г.ф.№0104968525/27.05.2019г.;ф.№0105005124/25.06.2019г.;ф.

№0105063891/25.07.2019г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот с адрес в гр.Обзор, ул.,,Васил Левски“ №12, с аб.№901160.

Със същото решение, съдът е признал за установено, на основание чл.422 от ГПК, че В. Г.

1

СТ. дължи на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, сумите както следва: на основание чл.79, ал.1, изр.1 от ЗЗД- сумата от 520.96 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 05.07.2019г.- 06.08.20149г. до имот в гр.Обзор, ул.,,Васил Левски“№12, с аб.№901160, начислена с фактура №0038889864 от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86 от ЗЗД- сумата от 119.63 лева- обезщетение за забавено плащане върху дължими суми, начислена за периода 26.06.2017г.-24.10.2019г.

Съдът е осъдил С., да заплати на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, сумата от 12.81 лева, представляваща разноски, направени по ч.гр.д. №1029/2019г. по описа на РС-Несебър, съразмерно на уважената част от исковете по чл.422 от ГПК; сумата от 834.24 леваразноски по гр.д.№204/2020г. по описа на РС- Несебър.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност и се иска неговата отмяна.

На първо място се посочва, че в случая, ищцата(въззивница) нямала качеството потребител по смисъла на чл.2, ал.1,т.2 от ОУ на ,,ВиК“ ЕАД, тъй като не притежавала собствеността върху процесния имот. Навеждат се доводи, че дадените от съда указания за иницииране на метрологична експертиза съгласно чл.158, ал.1 от ГПК, се явявали незаконосъобразни и в нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения в тази насока. Излагат се аргументи относно приложение разпоредбата на чл.58 от Закон за измерванията /ЗИ/.

Посочва се, че изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че въззиваемото дружество не оказало съдействие при изготвяне на метрологичната експертиза. Пояснява се, че работата на експерта се предшествала от демонтаж на водомера, извършен от потребителя и ВиК оператора (съобразно ОУ на ,,ВиК“ЕАД). Излага се становище, че за ответника (въззвиаем) съществувало задължение за съдействие за изготвяне на процесната експертиза (осигуряване представител при сваляне на водомера, записване номерата на пломбите, съставяне протокол и пломбиране на пакета до предаване в БИМ) и спрямо него следвало да се приложи нормата на чл.161 от ГПК.

Позавава се на чл.6 от Инструкция за метрологична експертиза на водомери от 2015г. на ГД ,,МИУ“ към БИМ.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че с плащането на определени фактури към дружеството, ищцата направила признание на задължението. Излагат се съображения за неотносимост на цитираната в обжалвания съдебен акт, практика на ВКС. Твърди се, че с оглед твърденията за начисляване на нереално количество вода, ВиК операторът следвало да инициира извършване на метрологична експертиза. Навеждат се доводи за наличие на предпоставките на неоснователно обогатяване на въззиваемото дружество.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез процесуалния 2 представител - гл. юрисконсулт Десислава Златева, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

На първо място се оспорват наведените от въззивницата доводи, че последната нямала качеството ,,потребител“ на ВиК услуги за собствения й водоснабден имот. Посочва се, че в случая безспорно се установило наличието на облигационна връзка между страните по делото за конкретния отчетен период. Навеждат се доводи относно направените от ищцата доказателствени искания. Излагат се аргументи, като се цитира съдебна практика на ВКС (Решение№26 от 23.03.2018г. по гр.д. №2997/2017г. на ВКС; Решение№124 от 09.04.2015г.по гр.д.№4703/2014г. на ВКС, ІV-то г.о).

Твърди се, че ответното дружество(въззвиаем) изпълнило задълженията си по водоподаване и периодично отчитане показанията на монтирания измервателен уред.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените в производството по делото пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Въззивницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба. Въззиваемото дружество чрез адв.Попова поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и с чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В. Г. СТ. е предявила срещу „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че не дължи сумата от 4157.48 лв., представляваща стойност на консумирана и отведена вода, съгласно издадени от ответника фактури за неизплатени суми за обект с аб. № 901160, с адрес в ***. Ищцата сочи, че на 10.09.2019г. получила от ответника покана за заплащане на посочената сума по 22 броя фактури, отнасящи се за посочения имот и посочения абонатен номер. Сочи, че обектът на *** представлява сграда, която продала още през месец април 2014г. Счита, че след този момент вече не е потребител за процесния обект.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който се сочи, че фактурите са издадени за обект в гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, а не както се твърди в исковата молба за обект на същата улица, но под № 14. Твърди се, че партида с № 3

901160 се отнася именно за имота в гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, като по отношение на този имот е налице облигационно отношение между страните, поради което сумите са дължими от ищцата.

Първоначално образуваното пред Бургаски районен съд дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Несебър, където е образувано като гр.д. №204/2020г. по описа на съда.

В РС Несебър е било образувано и гр.д.№ 188/2020г. по предявен от „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД срещу В.С. иск с правно основание с чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 4385,42 лв. – главница и сумата от 119,63 лв. –лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1029/2019г, по описа на РС Несебър. Процесните суми са за незаплатени задължения на ответницата към дружеството, за обект с абонатен номер № 901160, за които са издадени фактури, съответно приложени по делото.

С определение № 306 от 29.05.2020г. по гр.д. № 188/2020г., съдът е констатирал, че същото е образувано за задължения по фактури, за които вече е бил налице висящ процес към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно предявеният от В.С. отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД. Изключение от горното се явява задължението по фактура № 0038889864 от 26.08.2019г. на стойност 520.96 лв. Производството по гр.д. № 188/2020г. по описа на РС Несебър е прекратено за сумата над 520.96 лв. по фактура № 0038889864 от 26.08.2019г. и съответно заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част.

С депозирания отговор ответницата С. е изразила становище за неоснователност на исковите претенции. Сочи, че не е клиент на дружеството по отношение на водоснабден имот а адрес:

***, тъй като не е собственик на този имот, а сочената от ищеца партида с абонатен № 901160 е открита по нейно искане, но за имот с адрес: ***.

С определение от 29.12.2020г. съдът поради връзката между двете висящи дела е съединил двете производства в едно, което продължава като гр.д. №204/2020г. по описа на съда.

С писмено становище по делото, С. е заявила, че съществува спор между нея и ВИК от 20 години. Развива подробни съображения за историята на партидите от 1999г. насам. Твърди се, че за партида 901160 се води още един водомер с номер 1000141604, който бил занулен на 14.07.2011г. Твърди, че е установила, че по партидата с номер 901160 са налични два водомера – 1000128974 и 1000141604. Оспорват се стойностите консумирана вода, като се твърди, че записванията не са верни. Оспорват се метрологичните характеристики – точността на водомерите, по които са отчетени фактурираните количества вода с процесните фактури.

По делото са представени фактури за доставена и пречистена вода до имот ***, с абонатен № 901160, издадени с получател В.С.. По делото е представено и извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатено суми за вода за абонатен № 901160, видно от което са издадени фактури за сумата от 4157.48 лв.

4

Видно от приложените удостоверения за наследници, В.С. е наследник на брат си Й.Г. С., за който тя твърди, че е собственик на имота на ***. Също така по делото е представена коригираща данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти от М.Г. С., в която като собственици на имота са посочени М. и В.С., съответно с квоти за първата ¾ идеални части, а за втората – ¼ идеална част.

Съгласно разпоредбите на чл.3 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Налага се извод, че безспорно В.С. е придобила качеството потребител, тъй като притежава собственост в процесния имот. В същото време, видно от представената молба – заявление до ВИК Бургас, партидата с номер 901160 се отнася именно за имот в гр. Обзор, *** още към 09.05.2018г.