Определение № 111 от 24.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 24.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000336 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 157/13.01.2025 г., подадена от адв. Н. Д. и адв. Б. А., за изменение на решение № 344 от 18.12.2024 г., постановено по в.т.д. 336/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Б. А. А. от АК – София, в качеството му на процесуален представител на въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ С. П. П. за осъществено процесуално представителство пред първата и пред въззивната инстанция. В молбата се отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в по – висок размер в полза на процесуалния представител на въззивницата, а именно до сумата от 10 559.07 лева, както и да бъдат присъдени разноски в полза на въззивницата до размера на сумата от 1 083.62 лева, представляващи заплатена държавна такса за въззивната инстанция. Размерът на така поисканото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ е формиран от сумите от 1) 4 554 лева – възнаграждение за отправената претенция за застрахователно обезщетение пред Апелативен съд – Варна; 2) 734.64 лева – възнаграждение за отправената претенция мораторна лихва пред Апелативен съд – Варна; 3) 4 554 лева – възнаграждение за отправената претенция за застрахователно обезщетение пред Окръжен съд – Шумен; 4) 734.64 лева – възнаграждение за отправената претенция мораторна лихва пред Окръжен съд – Шумен.

Горепосочените искания са обосновани с разпоребите на 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и със съображения, че при сключване на договор за адвокатска помощ и 1 съдействие, адвокатът под страх от дисциплинарна отговорност е длъжен да съобрази, към момента на сключването му, размерите на минималните възнаграждения, определени с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от молбата е връчен на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК страната не е подала писмен отговор.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери следното :

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, налице е и представен списък по чл. 80 ГПК за разноските, с оглед на което се преценява като допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С решение № 334 от 18.12.2024 г. постановено по настоящото в.т.д. № 336/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въззивният съд Е ОТМЕНИЛ решение № 62/26.03.2024 г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по т. д. № 296/2023 г. по описа на ШОС, в частта с която ответникът са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от С. П. П., ЕГН: ********** от гр.

Шумен, ул. „Велики Преслав“ № 38, ап. 29, в качеството й на процесуален субституент на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК: 831257890 против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, бул, „Витоша“ № 89Б искове с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК: 831257890 сумата в размер на 48 800 лева, частично предявена от сумата от 52 800 лева, представляваща имуещствена вреда, която следва да бъде репарирана като последица от настъпилото на 28.08.2022 г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, с ДК № СВ 5432 РН, застрахован по комбинирана застрахователна полица № 440222213006391 за автомобилна застраховка „Каско+“ със срок на действие от 19.03.2022 г. до 18.03.2023 г.; сумата от 4 346.42 лева, частично предявена от сумата в размер на 4 702.60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата на отказа на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение – 13.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 04.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която С. П. П. е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД сумата от 200 лева, представляваща направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА Е ПОСТАНОВИЛ решение, с което е уважил предявените от С. П. П. искове до размера на 48 800 лева от претендираните 49 750 лева – частична претенция от сумата от 52 800 лева главница, както и до размер на 4 346.42 лева, частично предявена от 4 702.60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата на отказа на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение – 13.09.2022 г. до 2 датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г.

При това положение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата С. П. на адв.Б. А. действително се дължат претендираните 4 554лв адв.-възнаграждение, изчислено по реда на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ. За втора инстанция на адв. А. се дължат 2 277лв., а не претендираните 4 541,59лв, тъй като съдът при определяне на адв.възнаграждение за втора инстанция изхожда преди всичко от установените в съдебната практика притерии за определянето му, а именно – вид и обем на осъществената правна помощ, която във въззивната инстанция се явява в по-ниска процесуална ангажираност предвид поддържаната в първата инстанция правна теза и липсата на събиране на нови доказателства, от фактическата и правна сложност на делото, които в случая не са високи, от явняването на процесуалния представител в открити съдебни заседания и представени писмени бележки по съществото на спора, както и от броя на проведените съдебни заседания. Определяйки този размер, който е под установения минимум в Наредба № 1/2004г. за МРАВ, съдът съобрази, с оглед задължителния характер на даденото разрешението на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания на осн. чл. 633 ГПК са задължителни за всички съдилища в Република България. След постановяване на решението следва да се приеме несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което последните не съставляват обвързващи правила, а служат единствено за ориентир.

Искането за присъждане на отделно адв.възнаграждение за предявеното искане за заплащане на мораторна лихва върху присъдената главница от момента на постановяване на отказа на застрахователя да изплати търсеното обезщетение до предявяване на исковата молба е неоснователно. Това искане не съставлява самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД, поради което спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция платената от ищцата държавна такса за въззивно обжалване следва да й бъде присъдена.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 344 от 18.12.2024 г., постановено по в.т.д.

336/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същото, както следва :

ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407 със седалище 3 и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша, № 89Б да заплати на С. П. П. с ЕГН ********** от в гр. Шумен, ул. „Велики Преслав“, № 38, ап.29 допълнително с.д. разноски за втора инстанция, съставляващи държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 083,62лв.

ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша, № 89Б да заплати на адв. Б. А. А. от АК – София, в качеството му на процесуален представител на въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ С.

П. П. за осъществено процесуално представителство пред първата и пред въззивната инстанция допълнително 1 056лв / 6 831лв – 5 775лв/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.А. в частта, в която се иска да му бъде присъдено адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата С. П. за двете инстанции по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за горницата над 6 831лв до претендираните 10 559,07лв. като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.А. в частта, в която се иска да му бъде присъдено адв.възнаграждение за предявеното искане за заплащане на мораторна лихва върху присъдената главница от момента на постановяване на отказа на застрахователя да изплати търсеното обезщетение до предявяване на исковата молба в размер на 734,64лв за втора инстанция и 728,84лв за първа инстанция като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК вр.чл.248 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4