Решение № 979 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Д. Б. Николова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502058 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби и на двете страни срещу неизгодни за тях части от Решение № 260424 от 7.03.2023 г. на СГС I – 9 състав по гр.д.№ 4640/2020 г.

Въззивната жалба с вх.№ 270172/27.03.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца М. Н. М. от град София е насочена срещу частите от решението, с които са отхвърлени исковете за обявяване нищожността на клаузата по член 7 ,ал.2 от договора за кредит и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева . В жалбата има оплаквания за постановяване на решението в нарушение на член 143,ал.1 от ЗЗП и посочената практика на СЕС , според която при преценката за създадена в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3,параграф 1 от Директива 93/13 между произтичащите от договора права и задължения на страните е необходимо да се вземат предвид правилата от националното право ( в случая, член 72,ал.2 от ЗЗД ) при липса на уговорка между страните и правното положение, в което би се намирал потребителят въз основа на същите и да се провери дали е спазено изискването за 1 добросъвестност . При несъгласие с квалифицирането на иска за обезщетение за вреди от деликт по член 49 от ЗЗД, вместо по член 45, ал.1 от ЗЗД ( с оглед въведените в исковата молба твърдения за нарушения на изискването за добросъвестност чрез включването на неравноправни клаузи ) въззивникът поддържа, че изводите по този иск са формирани в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон .

Въззивната жалба с вх.№ 270642/30.03.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София е насочена срещу частите от решението, с които са прогласени за нищожни клаузите на член 3,ал.5; член 4,ал.2 ; член 6,ал.2,изречение второ , член 12 и член 22,ал.1 и ал.2 от сключения между страните договор за кредит и е признато, че ищецът не дължи сумите в размер на : 8 203 швейцарски франка ; 32 096,05 лева, с равностойност 26 954,48 швейцарски франка; 1 738,83 швейцарски франка . В жалбата има оплаквания за недопустимост на решението като постановено по недопустими искове за установяване на недължимост на частите от вземанията на банката от остатъчна главница поради прихващане с трите насрещни вземания на ищеца от платени без основание лихви, курсови разлики и банкови такси по довод, че пасивното вземане не е изискуемо, активните вземания не са ликвидни към датата на изявлението за прихващане от 8.05.2020 г.; , то ( изявлението за прихващане ) не може да се въвежда като основание на иск за несъществуване на пасивното вземане , а само на насрещен иск или възражение срещу предявен осъдителен иск. Поддържа се, че съдът се е произнесъл „ свръхпетитум “ при уважаване на отрицателния установителен иск за вземането в размер на 32 096,05 лева поради погасяването му чрез прихващане с вземането на ищеца на същата стойност от курсови разлики , посочвайки равностойността в швейцарски франкове - 26 954,48 швейцарски франка - по курс от 2007 г. и при двукратно намаляване на дълга на ищеца с курсови разлики във вреда на банката : веднъж с разликата между вноските по актуален и първоначален план и втори път с „франкове от главницата по първоначален курс“. Оспорени за изводите в решението относно нищожността на клаузите в договора , тъй като ищецът не е имал качеството на потребител при сключването му и липсват наведените в исковата молба основания за прогласяване нищожността като неравноправни на всички клаузи по подробно изложени в жалбата доводи .

2

Всяка от страните е подала в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в който аргументира становище за неоснователността на подадената от насрещната страна въззивна жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразеното от пълномощника на Банката – ответник по исковете в о.с.з. и в писмени бележки от 7.03.2024 г. становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

Обжалваното решение е постановено по следните предявени от М. Н. М. от град София срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София искове : по член 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във връзка с член 143 от ЗЗП и член 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване за нищожни като неравноправни на следните клаузи от сключения между тях договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24609 от 14.08.2007 г. : член 3,ал.5 ; член 4,ал.2 ,член 6,ал.2,изр. второ ; член 7,ал.2 ; член 12 и член 22,ал.1 и ал.2 ; по член 124,ал.1 от ГПК - главни искове за установяване несъществуването на вземанията на банката за части от остатъчна главница, равняваща се към подаването на исковата молба ( съгласно поправяща молба с вх.№ 53978/15.06.2020 г. –на л.221 от делото на СГС ) на 108 803,50 швейцарски франка поради погасяването им чрез направено с исковата молба изявление за прихващане със следните вземания на ищеца : 8 203 швейцарски франка - заплатени без основание възнаградителни лихви, включени в падежиралите в периода 13.05.2015 г. – 13.04.2020 г. вноски ; 32 096,05 лева заплатени без основание валутни разлики при плащане на вноските в същия период чрез превалутиране на суми от лева в швейцарски франк ; 1 738,83 швейцарски франка – заплатени без основание в същия период банкови такси за управление на кредита по член 4,ал.2 от договора , по член 49 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – емоционални болки и страдания - от заплащането на повишени в резултат на прилагането на неравноправните клаузи относно едностранната промяна на възнаградителната лихва, възлагане на потребителя на валутния риск и таксата за управление на кредита на погасителните вноски при отказ на банката да предоговори кредита чрез премахване на тези клаузи .

3

Като евентуални спрямо отрицателните установителни искове са заявени осъдителни искове по член 55,ал.1 от ЗЗД за вземания в следните размери : 8 208,31 швейцарски франка ; 32 198,21 лева и 1 790,02 швейцарски франка – недължимо получени от ответника възнаградителни лихви и валутни разлики от платените в периода 13.05.2015 г. – 13.04.2020 г. вноски и от платените в същия период годишни такси за управление на кредита.

Ответникът оспорил исковете за недължимост на части от главницата като недопустими и всички искове като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че длъжникът по пасивното вземане има процесуална възможност, вместо да изчака предявяването на осъдителен иск, в производството по който да се защити с възражение за прихващане или насрещен иск , да предяви срещу кредитора отрицателен установителен иск за него като погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания, като направи изявление за прихващане с исковата молба . Въззивният съд намира извода за допустимост на отрицателните установителни искове за вземанията от части от главницата за правилен. Ищецът – длъжник по пасивното вземане не оспорва основанието за него, но оспорва съществуването на частите от него на основание погасителното действие на прихващането с насрещните три негови вземания. Той има правен интерес да въведе като предмет на исковете по член 124,ал.1 от ГПК такива по стойност части от пасивното вземане, които са равни на стойностите на активните вземания , като се позове на погасителния ефект на направеното с исковата молба изявление за прихващане. В производството по този иск ще бъде проверена безусловно само ликвидността и изискуемостта на активните вземания, в случая вземанията на ищеца, тъй като, както вече се посочи, пасивното вземане не е оспорено от него и следователно е ликвидно , а за прихващането е достатъчно то да е изпълняемо - т.1 от ТР № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС .

СГС е приел, че по сключения на 14.08.2007 г. с праводателя на ответната банка - „ Българска пощенска банка “ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24609 , ищецът има качество на потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. Приел ( а това следва от формираната с влязлото в сила решение за отхвърляне на исковете за нищожност на клаузите по член 1,ал.1 и член 6,ал.2,изр. първо от договора сила на пресъдено нещо ), че валидната воля на страните е била заемната сума да бъде предоставена и 4 съответно върната в швейцарски франкове . Уговорено е издължаването му в срок от 372 месеца на погасителни вноски , включващи главница и лихва , в размер, посочен в погасителен план – Приложение № 2 . Така разрешеният кредитен лимит от 134 406 швейцарски франка е усвоен по блокирана сметка на титуляра М. на 13.09.2007 г. и в същия ден е извършено превалутиране на сумата по курс продава CHF/ EUR от 1,659324, като банката превела по негова сметка 81 000 евро. Установил, че част от оспорените с исковете клаузи : за валутния риск – член 6, ал.2,изр. второ; член 22,ал.1 и ал.2 и за правото на банката едностранно да променя приложимите лихви и такси – член 3,ал.5, член 12 , както и клаузата относно годишната такса за управление на кредита по член 4, ал.2 са неравноправни по смисъла на член 143 от ЗЗП и като неиндивидуално уговорени са нищожни- член 146,ал.1 от ЗЗП , с изключение на клаузата по член 7,ал.2 от договора. Приел, че надвзетата по нищожните клаузи на член 3,ал.5, член 12 възнаградителна лихва във вноските от исковия период се равнява на 8 208 швейцарски франка ; платените от ищеца курсови разлики в резултат на повишаване курса CHF/ EUR към всяко плащане на вноските от същия период спрямо курса продава на банката към 13.09.2007 г. се равняват на 16 462,68 евро или 32 198,21 лева , по - малко от заявеното с възражението за прихващане вземане в размер на 32 096,05 лева, равностойни са на 26 954,48 швейцарски франка по курс CHF/ BGN- 1,19074 ( средногодишна стойност на швейцарския франк спрямо лева, посочена от вещото лице в отговор на задача 6 ), платената без основание такса за управление на кредита е 1 738,83 швейцарски франка ; следователно погасени с насрещните вземания на ищеца са същите части от вземането на банката от остатъчна главница, което към подаването на исковата молба на 3.06.2020 г. е в размер от 108 547,76 швейцарски франка .

Договореният между страните кредит е предназначен за закупуване на недвижим имот – апартамент № ** в град ***, местност „ ***“ ,ж.к. „***“ , блок *** , вход „*“ . По делото е установено със свидетелствата на Д. М. ( съпруга ), че след придобиването му имотът е използван за жилище за лични нужди на ищеца и семейството му, като от 18.09.2014 г. без прекъсване и към 17.09.2021 г. се отдава под наем. От публично известните обстоятелства, обявени в ТР , следва, че дружествата на ищеца : „Хорей и М.“ ЕООД, „ Апостил експъртс“ ЕООД, „Лада“ ЕООД са учредени съответно в 2019 г., 2018 г. ,2019 г. т.е. след 12 и 11 години от сключването на договора за кредит . Само 5 дружеството „Хорей “ ЕООД е учредено на 20.06.2008 г. – около година след сключването , като считано от 1996 година ищецът упражнява дейност като ЕТ„ Хорей М. М.“ . Регистрираният в ТР адрес на управление на ЕТ и Хорей “ ЕООД е същият като на закупения с кредита апартамент, но видно от доказателствата по делото данъчният адрес на ЕТ е в град София , ул. „ Граф Игнатиев“ № 9а , ет.3 и обектът по този адрес съвпада с имота, за който през 2002 г. ЕТ е уговорил получаване на ползването му при условията на наем – съгласно писмения договор от 1.11.2002 г. ( на л. 613-615 от делото на СГС) .

Според акт за регистрация по ЗДДС на „Хорей“ ЕООД от дата 26.08.2010 г. дружеството разполага с нает офис на същия адрес – град София, ул. „ Граф Игнатиев“ № 9а ,ет.3 , съвпадащ с посочения в сключения от дружеството договор за наем от 1.11.2012 г. , приложен на л.621 – 622 от същото дело. Тези доказателства обуславят извод, че при придобиването на имота ищецът не е действал в рамките на своята търговска и професионална дейност.