Решение № 1749 от 23.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100512303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20078499 от 08.02.2023 г. на СРС, 143 с-в, СРс, по гр. д. № 49058/2017 г. е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 51 от ЗАдв във връзка с чл.

45 от ЗЗД предявен от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора град Пазарджик срещу А. Н. Ч., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 300 лв., обезщетение за имуществени вреди - юрисконсултско възнаграждение, присъдено в тежест на Н. Н. Азис, по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - Пазарджик, поради бездействието на ответника А. Н. Ч..

Със същото решение А. Н. Ч., ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. Н. А., ЕГН **********, сумата от 700 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - преживени болки и страдания в периода 20.02.2017 г. 20.03.2017 г. - главоболие, психически срив, дискомфорт, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на професионалните задължения на ответника А. Н. Ч., в качеството му на особен представител на Н. Н. А. по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, изразяващи се в неподаване на жалба срещу Решение № 541/24.10.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 20.07.2017 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца Н. Н. А., както лично, така и чрез назначения му представител. В жалбата на представителя са поддържа, че в оспорената част решението е незаконосъобразно постановено. Неправилно съдът е приел, че претенцията е неоснователна, след като по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - Пазарджик няма данни да е издаден изпълнителен лист в полза на ГДИН за сумата от 300 лв., за 1 която е осъден ищеца. Счита, че във всеки един момент може да се издаде изпълнителен лист срещу него и да се предприемат действия по събирането на сумата и този мотив не е достатъчен за отхвърляне на претенцията. Сочи, че действително към момента ищецът не е заплатил сумата доброволно или принудително, поради което не е претърпял имуществена вреда в посочения размер, но е напълно вероятно да я претърпи за в бъдеще, когато за него ще е налице обедняване. Неоснователен е и мотива на СРС, че давността не е прекъсвана или спирана за това вземане и при възражение от страна на ищеца, е налице правно възможност той да се освободи от задължението поради погасяването му по давност. Сочи, че ищецът излежава доживотна присъда в затвора в Пазарджик, няма доходи и не притежава юридическо образование, поради което не е наясно с правните възможности, които би могъл да ползва. Сочи, че ищецът има ограничен достъп до интернет и до външния свят и не разполага с компетентност да прави възражения за погасяване. Съдът не обсъжда останалите изложени съображения в жалбата на представителя, като намира, че те не касаят съществото на спора. Моли да се отмени решението в тази част и иска да са уважи.

Ищецът Н. Н. А. лично също е подал въззивна жалба срещу решението в тази част. В нея поддържа, че производството по ЗОДОВ не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Счита, че законодателят изрично е предвидил отговорността за разноски в чл. 10 ЗОДОВ и е направил изрично разграничение на отговорността за разноски, като не е включил в тази отговорност разноските за адвокат. Сочи, че под отговорност за разноски се разбира съвкупността от всички направени по делото разноски по чл. 78 ГПК. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да му се присъди обезщетение в размер на 300 лв., вреди от бездействието на ответника да обжалва решение на Административен съд - Пазарджик, включително в частта по юрисконсултското възнаграждение, за което е осъден да заплати.

Ответникът - въззиваема страна А. Н. Ч., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено както с материалния закон в тази част. Правилно съдът е приел за неоснователен и недоказан иска за заплащане на 300 лв. обезщетение за имуществени вреди от бездействие на ответника за оспорва решение по адм. д. № 44/2016 г. на АС - Пазарджик, с което поради отхвърляне на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ищецът е осъден за заплащане в полза ГДИН на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Счита, че в жалбите на ищеца не се сочат никакви конкретни пороци на решението на СРС. От изложеното в жалбата не става ясно от какви изводи в произнасянето на СРС не е доволен жалбоподателя. Поддържа, че в жалбата се коментират разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, които нямат никакво отношение към спора.

Във връзка с жалбата от особения представител на ищеца в отговора се сочи, че правилно СРС е приел в оспорената част от решението, че ищецът не е доказал да е претърпял имуществени вреди в размер от 300 лв. под форма на присъдено в негова тежест юрисконсултско възнаграждение по посоченото административно дело. За това вземане в полза на ГДИН не е издаван изпълнителен лист, нито се установява да са предприемани някакви действия по събиране на това вземане срещу ищеца, както и не се доказва тоя да е заплатил сумата доброволно. Правилно съдът е посочил, че от 25.11.2016 г. до момента е изтекла и давност за това вземане и при евентуална бъдеща претенция за заплащането му, жалбоподателят няма да дължи тази сума, като погасена 2 по давност. Мотивите на съда съответстват на установените по делото факти.

Правилно е прието, че ищецът не е доказал претърпяна от него вреда в претендирания размер, както и да е обеднял с посочената сума или да е издаван изпълнителен лист и да се предприети действия за събиране на сумата. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък.

От своя страна ответникът А. Н. Ч., чрез представителя си, също е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която е осъден да заплати 700 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в периода 20.02.2017 г. - 20.03.2017 г. - главоболие, психически срив, дискомфорт, явяващи се пряка и непосредствена последица от неизпълнение на професионалните задължения на ответника А. Н. Ч., за подаване на жалба, в качеството му на особен представител на Н. Н. А., срещу решението по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата се поддържа, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Неправилно съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 51 ЗАдв., вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно - виновно бездействие от страна на ответника, като особен представител на ищеца по делото. Сочи, че е осъществявал представителство на ищеца в рамките на възлагането му по ЗПП от страна на съда. Въпреки това ищецът не е заявявал желание да оспорва решението на АС - Пазарджик. Особеният представител няма задължения самоволно да предприема действия по оспорване, каквито не са му възложени от ищеца. Ако е искал да се оспори решението, ищецът е следвало да възложи такова оспорване на ответника, като негов особен представител.

Счита, че не е пренебрегнал задълженията си по чл. 40, ал. 1 ЗАдв. Не е имало пречка ищецът да поиска среща с адвоката, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗИН, независимо, че е лишен от свобода и е в затвора. Счита, че не се доказват противоправно действие /бездействие, вреда и причинна връзка между тях. Съдът не е взел предвид, че в периода, в който се твърди, че ищецът е търпял вреди, той е водил множество дела, включително е влязло в сила и друго решение по адм. д. № 70/2016 г. на АС – Пазарджик, с което е отхвърлен иска му срещу ГДИН. Не е установено от кои конкретни действия ищецът е търпял неимуществени вреди. Освен това решението по настоящото дело е получено от ищеца на 02.11.2016 г., а вредите които претендира за периода 20.02.2017 г. - 20.03.2017 г. Налице е разминаване повече от три месеца с полученото решение. Не са установяват вреди за ищеца над обичайните, като се има предвид, че ищецът води множество идентични дела, както и такива с неотстраними последствия за него. Поддържа и възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 300 лв. Моли да се отмени решението в уважителната част. Претендира разноски.

Ищецът Н. Н. А. чрез назначения му представител, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в оспорената част решението е законосъобразно и съобразено с материалния закон и доказателствата. Счита, че се установява виновно бездействие на ответника, като представител на ищеца по посоченото административно дело, състоящо се в необжалване на решението, както и настъпили вреди от влязлото в сила решение, изразяващи се в безпокойство, агресия, изнервеност, според показанията на разпитания свидетел. При определяне размера на обезщетението СРС е съобразил периода на търпените вреди - от 1 месец, както и техния интензитет. Правилно е прието, че началния период на вредите е от 20.02.2017 г., когато ищецът е получил съобщение, че решението е влязло в сила. Оспорва твърденията на ответника, че е „възможно“ вредите да са свързани с изхода на други 3 водени от ищеца дела, тъй като промяната в психическото състояние на ищеца е настъпила след узнаване, че решението по дело № 44/2016 г. е влязло в сила. Оспорва като преклудирано на тази фаза на производството възражението за погасяване па давност на вземането. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.

Като е съобразил твърденията в исковата молба, СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 51 ЗАдв, вр. с чл. 45 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, в резултат от действия/бездействия на ответника като процесуален представител на ищеца, във връзка с допусната от съда правна помощ по чл. 26 ЗПП.

Решението се оспорва по въззивни жалби на двете страни, поради което е изцяло предмет на въззивна проверка.

Настоящият състав намира, че оспореното решениe е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС е обсъдил всички писмените и гласни доказателства, събрани пред него и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка.

Не е спорно и от приетите доказателства се установява, че пред Административен съд - Пазарджик е образувано адм. дело № 44/2016 г. по заведен от ищеца Н. А. иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН) с цена на иска от 1 000 лв. Делото е приложено в цялост към настоящото производство.

Не е спорно, че в полза на ищеца в това производство е предоставена правна помощ по ЗПП, с определение № 238/02.03.2016 г. Като за процесуален представител на Н. А. е определен ответника, адв. А. Ч., в качеството на адвокат от АК - Пазарджик.

Според определението адвокатът е назначен за процесуален представител на ищеца, като не е посочено, че процесуалния представител се назначава за представителство пред всички инстанции до окончателното приключване на делото.

От приложеното адм. д. № 44/2016 г. на АСъд - Пазарджик се установява, че в съдебно заседание на 19.04.2016 г. исковата молба е оставена без движение, с указания за отстраняване на нередовности, че тези указания са изпълнени от ответника, като адвокат на ищеца, че ответникът е взел участие в съдебните заседания по далата – 05.07.2016 г. и 27.09.2016 г. и е направил доказателствени искания. В последното съдебно заседание са приключени устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Установява се, че в дадения от съда срок ответникът е депозирал писмени бележки.