Решение № 778 от 17.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 631/2026
- Вид
- Решение № 778
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 25.08.2026
- Състав
- Неделина Минчева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за наследството
- чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 778 гр. Стара Загора, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Ралица Цв. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100631 по описа за 2026 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ във връзка с чл.558, ал.7 КЗ, във връзка с чл.60 ЗН за признаване за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца сумата от 3630,17 евро, представляваща 1/3 идеална част от общо изплатената на увреденото лице сума от 10890,52 евро - изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено от наследодателя на ответниците на 22.08.2017г. без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Исковете са предявени от Гаранционен фонд гр.София срещу В. Х. Г., И. М. Т. и К. М.
Т., чрез законния й представител В. Х. Г. от гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 22.08.2017г. К.Д.К. и внучката му са пътували в автобус по линия №8, който се е движил в гр.Стара Загора по бул.“Славянски“ в посока запад. На кръстовището с ул.“Отец Паисий“ автобусът е спрял на червен светофар, като К.Д.К. е станал и се приготвил за слизане на следващата спирка. На зелен светофар автобусът потеглил, но в същия момент в кръстовището от север, при червен светофар навлязъл автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№*****, управляван от М.Т.Г.. За да избегне ПТП водачът на автобуса предприема аварийно спиране, при което К.Д.К. е паднал на пътеката между седалките на автобуса и е получил травматични увреждания. Виновният водач не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 10890,52 евро. Ответниците били наследници на М.Т.Г. – съпруга и деца, и наследявали съответно по 1/3 идеална част от имуществото му. Поради 1 тази причина следвало да отговарят за задължението на наследодателя според съответната им идеална част. За възстановяването на сумата за обезщетението ищецът е отправил до ответниците регресна покана, но същите не се отзовали. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, по което било образувано ч.гр.д.222/2026г. по описа на РС-Враца. Ищецът получил разпореждане, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях му дължи сумата от 3630,17 евро, представляваща 1/3 идеална част от общо изплатената на увреденото лице сума от 10890,52 евро - изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено от наследодателя на ответниците на 22.08.2017г. без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответниците В. Х. Г. и К. М. Т., чрез законния й представител В. Х. Г. в срока за писмен отговор признават предявения иск по основание и размер. Заявяват, че са платили претендираната с исковата молба сума. Изразяват съгласие за сключване на спогодба с ищеца.
Ответницата И. М. Т. в срока за отговор не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От приетите по делото като писмени доказателства: копия на Констативен протокол за ПТП от 22.08.2017г. на ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора, Справка от базата данни към Информационен център към Гаранционен фонд от 11.01.2021г., Заявление за застрахователна претенция от 29.12.2020г., Протокол от открито съдебно заседание от 09.11.2020г. по НОХД 2244/2020г. по описа на РС-Стара Загора, Справка от НБД „Население“, Разпореждане №3129/21.09.2020г. по НОХД 2244/2020г. по описа на РС-Стара Загора, Обвинителен акт по ДП №1228зм-242/2018г. по описа на ОДМВР-Ст.Загора, Постановление за спиране на наказателно производство от 12.11.2019г., Автотехническа експертиза по ДП №1228зм242/2018г. по описа на ОДМВР-Ст.Загора, Съдебномедицинска експертиза по ДП №1228зм242/2018г. по описа на ОДМВР-Ст.Загора, Справка за нарушител/водач, Наказателно постановление №17-1228-002875/18.09.2019г. на началника на ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора, Акт №17-2875/06.09.2017г. на ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора, Фактура от 04.10.2018г., с платежно нареждане, Препис-извлечение от Протокол №5/12.02.2021г. на УС на ГФ, Медицинска експертиза по щета №21-21 0008/11.01.2021г., Справка за представени фактури, Писмо с изх.№24-01-15/12.02.2021г. на ГФ, Преводно нареждане от 15.02.2021г., се установяват по безспорен начин твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че на 22.08.2017г. К.Д.К. и внучката му са пътували в автобус по линия №8, който се е движил в гр.Стара Загора по бул.“Славянски“ в посока запад. На кръстовището с ул.“Отец Паисий“ автобусът е спрял на червен светофар, като К.Д.К. е станал и се приготвил за слизане на 2 следващата спирка. На зелен светофар автобусът потеглил, но в същия момент в кръстовището от север, при червен светофар навлязъл автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№*****, управляван от М.Т.Г.. За да избегне ПТП водачът на автобуса предприема аварийно спиране, при което К.Д.К. е паднал на пътеката между седалките на автобуса и е получил травматични увреждания. Виновният водач не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 10890,52 евро. Ответниците били наследници на М.Т.Г. – съпруга и низходящи, и наследявали съответно по 1/3 идеална част от имуществото му.
Поради тази причина следвало да отговарят за задължението на наследодателя според съответната им идеална част. На отправената регресна покана ответниците не се отзовали, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда. Било образувано ч.гр.д.222/2026г. по описа на РС-Враца, по което е издадена Заповед за изпълнение на парични задължение по реда на чл.410 ГПК №309/21.01.2026г., с която е разпоредено длъжникът К. М. Т. да заплати на кредитора Гаранционен фонд следните суми: главница в размер на 3 593,87 евро - изплатено обезщетение за причинени от наследодателя на длъжника М.Т.Г. вреди при ПТП на 22.08.2017 г. в гр.Стара Загора, ведно със законна лихва за период от 15.01.2026 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски 20,46 евро юрисконсултско възнаграждение и 61,71 евро държавна такса; длъжникът И. М.
Т. да заплати на кредитора Гаранционен фонд следните суми: главница в размер на 3 593,87 евро - изплатено обезщетение за причинени от наследодателя на длъжника М.Т.Г. вреди при ПТП на 22.08.2017 г. в гр.Стара Загора, ведно със законна лихва за период от 15.01.2026 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски - 20,46 евро юрисконсултско възнаграждение и 61,71 евро държавна такса; длъжникът В. Х. Г. да заплати на кредитора Гаранционен фонд следните суми: главница в размер на 3 593,87 евро - изплатено обезщетение за причинени от наследодателя на длъжника М.Т.Г. вреди при ПТП на 22.08.2017 г. в гр.Стара Загора, ведно със законна лихва за период от 15.01.2026 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски - 20,46 евро юрисконсултско възнаграждение и 61,71 евро държавна такса. Срещу подадената заповед за изпълнение длъжниците са подали възражения по реда на чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове.
Горните обстоятелства не се оспорват от ответниците. От представеното и прието като писмено доказателство копие на Платежно нареждане от 16.04.2026г. се установява, че от страна на В. Х. Г. е направено плащане на сумата от 10890,52 евро по сметка на ищеца.
Плащането е след завеждане на исковата молба в съда.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по 3
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по аргумент от чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ. За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти.
В случая е безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е изплатил по щета №21210008/11.01.2021г. сумата от 10890,52 евро.
С оглед правото на регрес на ищеца, същият е изпратил до ответниците – наследници на виновния водач, регресна покана за възстановяване на платените суми. Регресната покана е получена от ответниците, но същите не са заплатили дължимото към ищеца в предоставения им срок. С направеното в хода на настоящото производство плащане в полза на Гаранционен фонд на сумата от сумата от 10890,52 евро, ответниците на практика са признали искаовете. Дължимата главница по претенцията е в общ размер на сумата от 10890,52 евро. Ищецът е претендирал и законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2026г. до окончателното плащане на сумата, която законна лихва до датата на плащането – 16.04.2026г. възлиза на 282,49 евро. Тъй като преведената на ищеца сума не е достатъчна за погасяване на цялото вземане от главница и законна лихва, то съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД се погасява първо задължението за лихва и след това за главница, т.е. ответниците са погасили задължението за лихва в размер на 282,49 евро и с остатъка са погасили частично задължението за главница, като остатъкът от 282,49 евро главница е останал дължим.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че от събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на Гаранционен фонд е основателна и доказана до размера на общо 282,49 евро, от които всяка от ответниците дължи по 1/3 идеална част, съответно сумата от 94,16 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част 4 претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане.