Решение № 727 от 05.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1520/2026
- Вид
- Решение № 727
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 05.10.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.229 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 727 гр. Бургас, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100501520 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по жалба на С. Я. Х. с ЕГН-********** и М. Я. Г. с ЕГН-**********- длъжници по изп.дело № 861/2019г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ,чрез пълномощника им адв.Трифонова против постановление за отказ на ЧСИ Божилова да прекрати изпълнителното дело ,обективиран в писмо № 11272 от 08.07.2026г.
Жалбата е допустима-подадена е в законоустановения срок от длъжниците по изпълнителното дело,срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 ГПК- отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Препис от жалбата е връчен на взискателя- Областен управител на област Бургас,като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор с изразено становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви по чл.436 ал.3 ГПК,в които е изложила становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателките.
В жалбата са изложени твърдения,че жалбоподателките са конституирани като длъжници по изпълнително дело № 861/2019г.по описа на ЧСИ Божилова в качеството им на законни наследници на починалата длъжница Е. З..Били са уведомени за образуваното изпълнително дело на 24.04.2026г.,а 1 наследодателката им е починала на 15.11.2023г. и те са приели наследството и три години преди да бъдат уведомени за воденото срещу Е. З. изпълнително дело. Твърдели са,че последното изпълнително действие,което взискателят Областен управител на област Бургас е поискал да бъде извършено е с молба от 31.08.2023г.-за налагане на запор върху пенсията на З..ЧСИ Божилова не е наложила запора,поради което и действието не може да се приеме за валидно извършено и то не е прекъснало давността.Длъжницата Е. З. е починала на 15.11.2023г.,като до м.април 2026г.нейната смърт не е била констатирана от ЧСИ Божилова,нито взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия,поради което поради бездействието на взискателя,продължило повече от две години ,изпълнителното дело следва да се прекрати от съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.По тези съображения намират отказа на ЧСИ Божилова,обективиран в да прекрати изпълнителното дело като перемирано за незаконосъобразен и молят същия да бъде отменен от съда.
По същество съдът намери,че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна по следните съображения:
Изп.дело № 861/2019г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба на Областния управител на област Бургас въз основа на издаден изпълнителен лист №3903 от 19.09.2019г.по гр.д.№ 3061/2002г.по описа на БРС за суми,посочени в изпълнителния титул,дължими от Е. З. за уравнение на дяловете съгласно протокол за съдебна спогодба от 12.02.2019г. Тъй като длъжникът не заплатил доброволно задълженията си в срока за доброволно изпълнение,взискателят е насочил изпълнението към недвижим имот,находящ се в *** представляващ самостоятелен обект в сграда,с предназначение за търговска дейност. Насрочвани,провеждани и обявени за нестанали са били няколко публични продажби на този имот.Осъществена е била публичната продан,проведена през периода от 30.07.2021г.до 30.08.2021г.,на която се е явил наддавач и същата е приключила с влязло в сила постановление за възлагане от 07.09.2021г. Тъй като сумата от публичната продан не е била достатъчна за погасяване на всички задължения на длъжницата,взискателят е подал молба с вх.№21255 от 30.08.2021г. по изпълнителното дело,с която е поискал изпълнението да бъде насочено към получаваната от З. пенсия чрез налагане на запор. На 31.08.2021г. ЧСИ Божилова е изпратила запорно съобщение на ТП на НОИ,с което е наложила запор на пенсията на Е. З.. ТП на НОИ е изпратило уведомление до ЧСИ Божилова на 07.09.2023г.,с което е признало наложения запор,но е заявило,че към момента не може да прави удръжки от пенсията на З.,защото размерът на пенсията и е под минималната работна заплата за страната.
До 24.03.2026г.по изпълнителното дело не са били извършвани други изпълнителни действия,не са постъпвали и суми по наложения запор. На 24.03.2026г. взискателят е подал молба,с която е отправил искане до ЧСИ да извърши справка в ГРАО дали длъжницата е починала и ако е починала,да бъдат конституирани наследниците и,срещу които да бъдат предприети 2 изпълнителни действия след проучване на имущественото им състояние.С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
ЧСИ Божилова е извършила необходимите справки от които е установено,че Е. З. е починала на 15.11.2023г. Представено е удостоверение за наследниците и,от което е видно,че тя е оставила за свои законни наследници двете си дъщери С. Я. Х. с ЕГН-********** и М. Я. Г. с ЕГН-**********.След като е установил,че в особените книги на съда няма вписани откази от наследството на Е. З., ЧСИ Божилова им е изпратила уведомления на 17.04.2026г.,с които ги е поканила да представят доказателства относно приемането на наследството на Е. З. и след като такива не са били представени,ги е конституирала като длъжници по изпълнителното дело на основание чл.429 ал.2 ГПК. На 06.07.2026г.те са подали молба по изпълнителното дело с искане за прекратяването му на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради настъпила перемпция. С обжалваното постановление,обективирано в писмо № 11272 от 08.07.2026г.ЧСИ Божилова е отказала да удовлетвори молбата и да прекрати изпълнителното дело.
Правилно и законосъобразно е становището на ЧСИ Божилова,че в случая не е настъпила перемпция,тъй като поисканото от взискателя изпълнително действие –налагане на запор върху пенС.та на длъжницата З. е било в процес на изпълнение и не е имало формално основание взискателят да посочва друг изпълнителен способ. Това е така,защото запорът е приет от ТП на НОИ като трето задължено лице,което обаче е посочило,че на този етап не може да прави удръжки от пенсията на длъжника,тъй като размерът на пенсията е под МРЗ за страната.Следователно,в хипотеза на увеличаване размера на пенсията,третото задължено лице е поело задължение да прави съответните удръжки. Следва да се отбележи,че ТП на НОИ след смъртта на З. не е уведомил ЧСИ,че поради настъпилата смърт е прекратено изплащането на пенсия и изпълнението на запора вече ще е обективно невъзможно занапред.Дори и обаче по изпълнителното дело смъртта на длъжницата Е. З. да бе станала известна по-рано, задължение на ЧСИ,а не на взискателя е да установи наследниците и да ги конституира като длъжници. При това положение не се установява бездействие на взискателя да посочи нов способ за изпълнение до смъртта на Е. З.,настъпила няколко месеца след налагането на запора.
Що се касае за периода след смъртта и, за да е налице перемпция, следва да се установи бездействие на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия спрямо установените и конституирани като длъжници по изпълнителното дело нейни наследници, а такова бездействие по изпълнителното дело не е налице. Смъртта на длъжника по настоящото изпълнително дело,настъпила на 15.11.2023г., представлява основание за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл.432 ал.1 т.3 ГПК във връзка с чл.229 ал.1 т.2 ГПК,което съдебният изпълнител следва да предприеме служебно,а не по искане на някоя от страните. Съгласно чл.61 ГПК при спиране на производството започналите да текат и неизтекли 3 процесуални срокове спират да текат, като спирането на срока започва от онова събитие,по повод на което е било спряно производството.
Следователно,независимо от момента,в който е било установено събитието – настъпила смърт на длъжницата Е. З.,започналите да текат и неизтекли процесуални срокове,включително и двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК се счита,че са спрели да текат от момента на смъртта и- 15.11.2023г.От момента на конституирането на жалбоподателките като длъжници по изпълнителното дело до момента на постановяване на обжалваното постановление не се установява да са изминали две години ,през които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия,а точно обратното.Ето защо правилно и законосъобразно ЧСИ Ивелина Божилова е отказала да уважи искането на новоконституираните длъжници за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради бездействие на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.437 ГПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на С. Я. Х. с ЕГН-********** и М. Я. Г. с ЕГН-**********- новоконституирани длъжници по изп.дело № 861/2019г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ,чрез пълномощника им адв.Трифонова против постановление за отказ на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати изпълнително дело №861/2019г.на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК ,обективиран в писмо № 11272 от 08.07.2026г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4