Определение № 879 от 29.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Бургас, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502046 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Г. Г. от гр.К., ул.“М.“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник адв.Светла Гонкова-Трайкова, против определение № 642 от 14.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 810/2023 г. по описа на РС – Карнобат, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на В. Г. Г. против Г. А. Г. от гр.К., ул.“М.“ № *, с която е предявен иск по чл.56, ал.6, вр. чл.51, ал.4 СК за изменение на влязлото в сила съдебно решение № 37/15.03.2017 г. по гр.д.№ 820/2016 г. на РС-Карнобат в частта за ползване на семейното жилище, като се определи нов краен срок за ползване на същото „до завършване на средно образование на А. Г. Г., ЕГН: **********“, и производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се изразява несъгласие от първоинстанционното определение, като счита същото за неправилно. Счита се, че съдът неправилно е прекратил делото, като е приел, че липсва правен интерес от предявения иск. В тази връзка се сочи, че с исковата претенция се цели изменение на постановените мерки относно ползване на семейното жилище, предоставено на ищцата със споразумението по чл.51 СК, тъй като е налице изменение в съществувалите при одобряване на споразумението обстоятелства досежно сина на страните А. и по-точно промяна в здравословното му състояние. Сочи се, че в случая са налице основания, налагащи необходимост от промяна, които съпрузите не са могли да вземат предвид при сключване на споразумението по чл.51 СК по въпроса за срока на ползване на семейното жилище и 1 не са могли да предвидят какво ще бъде здравословното състояние на сина им към този момент. Поради това се счита, че доколкото се касае до обективно състояние, съществувало преди сина им А. да навърши пълнолетие, правото на изменение на постановената мярка по чл.51, ал.4 СК е възникнало, но не е било упражнено и е без значение кога е предявен иска за изменение, което обуславя извод за наличие на правен интерес. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. А. Г., подаден чрез пълномощник адв.Имилиана Цонева, с частната жалба е оспорена като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени съображения. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 810/2023 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по исковата молба на В. Г. Г. против Г. А. Г., с която се иска от съда на основание чл.56, ал.6 СК да измени решение № 37/15.03.2017 г. по гр.д.№ 820/2016 г. по описа на РС-Карнобат в частта за ползване на семейното жилище, като се определи нов краен срок за това ползване – „ до завършване на средното образование на А. Г. Г., ЕГН **********“.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 37/15.03.2017 г. по гр.д.№ 820/2016 г. по описа на РС-Карнобат, с което е утвърдено от съда постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, съгласно което родителските права по отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца са предоставени на ищцата, а на ответника-баща е определен режим на лични отношения с бащата и същият е осъден да им заплаща месена издръжка, като ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата до навършване на пълнолетие на малкото дете А.. Твърди се, че А. е навършил пълнолетие на ***** г. и тогава е изтекъл срокът на ползване на семейното жилище, но ищцата и синът й продължили да го ползват, тъй като желанието й било да не се променя положението на А. до завършване на средното му образование и заради влошеното му здравословно състояние, налагащо постоянната й грижа и внимание. Изложени са твърдения, че в телефонен разговор ответникът попитал ищцата кога ще напусне жилището, което я смутило, тъй като ако тя освободи имота, същото следва да направи и синът й, а промяната в жилището ще каже негативно въздействие върху него и е недопустимо родителите да подлагат детето си на допълнителен стрес. С оглед на това, ищцата счита, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.56, ал.6 СК, при които на нея е било предоставено ползването на семейното жилище при развода, поради което иска от съда да измени бракоразводното решение в частта за ползване на семейното жилище, като определи 2 нов краен срок за тва ползване – до завършване на средното образование на сина на страните А. Г. Г..

В допълнителна молба-уточнение от 06.10.2023 г. ищцата е заявила, че предоставеното й за ползване при развода семейно жилище е собственост на ответника Г. Г.. Заявено е също, че в исковата молба погрешно са посочени правните норми, които касаят конкретния случай, като се сочи, че предявеният иск е по чл.51, ал.4 СК и се позовава на промяна в обстоятелствата, съществували при определяне на мерките по чл.51, ал.1 СК, като основанието за изменение на срока за ползване на семейното жилище, определен с одобреното от съда споразумение, е заболяването на сина на страните. Посочено е още, че ищцата не разполага със собствено жилище, а жилището на родителите й не е подходящо за А., тъй като се налагат движения по много стъпала.

В депозирания писмен отговор ответникът Г. Г. е оспорил исковата претенция като неоснователна, за което за изложени съображения.

С обжалваното определение № 642/14.11.2023 г. районният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, като подаден от процесуално нелегитимирана страна, тъй като ползването от ищцата на семейното жилище е било прекратено с навършване на пълнолетие на А. Г. Г. на 15.09.2023 г. В тази връзка е прието, че след навършването на пълнолетието на детето отпада упражняването по отношение на него на родителските права, отпада и правото на иск за промяна срока на ползване на бившето семейно жилище и е ирелевантно налице ли е изменение на обстоятелствата от значение за предоставяне на ползването му. Прието е също, че съгласно чл.56, ал.2 СК, с навършване на пълнолетие на родените от брака деца, отпада възможността на Г. да предяви и исковата претенция по чл.51, ал.4 СК, тъй като не е налице упражняване на родителски права, лични отношения, местоживеене и т.н., а ползването на семейното жилище може да се предостави на съпруга несобственик единствено и само, докато упражнява родителските права, каквито към момента на подаване на исковата молба не съществуват, като в закона не е предвидена правна възможност, съдът да удължава при каквито и да било обстоятелства срока за ползване на бившето семейно жилище от съпруга несобственик. По тези мотиви, с обжалваното определение на основание чл.130 ГПК районния съд е върнал исковата молба на ищцата и е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Бургаският окръжен съд, след преценка на твърденията в исковата молба, на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на Закона, намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно. Изложените в частната жалба възражения и доводи са неоснователни.

Настоящият състав споделя съображенията и изводите на районния съд за недопустимост на предявения иск за продължаване срока на ползване на бившето семейно жилище, поради което препраща към мотивите на КРС на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК. В допълнение и с оглед оплакванията на жалбоподателката, следва да се изложи следното:

При развод по взаимно съгласие съдът утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл.51, ал.1 СК, с което задължително се уреждат въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Разпоредбата на чл.56, ал.2 СК постановява, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е 3 предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

От изложените в исковата молба твърдения и от приложените доказателства става ясно, че бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д.№ 820/2016 г. по описа на КРС, като с одобреното от съда споразумение по чл.51 СК родителските права по отношение на родените от брака деца Д., род. на *** г. и А., род. на *** г., са предоставени за упражняване на майката – ищцата В. Г., на която е предоставено и ползването на семейното жилище в гр.К., ул.“М.“ № *, вх.*, ет.* ап.№ *, за срок до навършване на пълнолетие на по-малкото от децата А. Г. Г.. Безспорно е също, че семейното жилище е собственост на съпруга Г. Г., придобито от него по наследство. Следователно, в процесния случай ползването на семейното жилище е било предоставено на ищцата в хипотезата на чл.56, ал.2 СК, съгласно която същото е обвързано със срок – докато се упражняват родителските права, който е изтекъл с навършването на пълнолетие на детето А. на ***** г. При това положение, след като ищцата вече не упражнява родителски права, тя не разполага и с правото по чл.51, ал.4 СК да иска изменение на определените с бракоразводното решение мерките относно децата, в т.ч. и относно ползването на семейното жилище, което се е прекратило по силата на закона и постигнатото между съпрузите споразумение по чл.51 СК, без значение дали е налице изменение в обстоятелствата или не. Ето защо, за ищцата не съществува правна възможност и интерес да предяви настоящия иск по предприетия от нея ред по чл.51, ал.4 СК и на заявеното основание, поради което формираният в същия смисъл извод от районния съд е правилен и съобразен със закона, а възраженията на жалбоподателката са неоснователни.

В тази връзка, въззивният съд не споделя аргументите в частната жалба, с които се обосновава наличието на правен интерес, че тъй като заболяването на сина А. е съществувало преди да навърши пълнолетие, правото по чл.51, ал.4 СК било възникнало, но не било упражнено и затова нямало значение кога е предявен иска. Тук следва да се отбележи, че бившето семейно жилище е било предоставено за ползване на ищцата-несобственик, защото на нея са били предоставени родителски права върху родените от брака деца, като ползването е с определен от закона краен срок – докато се упражняват родителските права (чл.56, ал.2 СК), което е с оглед охраняване интересите на децата и обезпечаването им с жилище за този период. В закона не е предвидена възможност за преразглеждане на въпроса за ползване на семейното жилище при настъпването на обстоятелства, извън посочените в закона – 1/. предоставяне на родителските права на другия съпруг; 2/. навършване на пълнолетие на детето; 3/. отпадане на жилищната нужда на ползващия и сключването на нов брак от съпруганесобственик преди изтичането на определения срок на ползване (чл.56, ал.4 СК).

Както бе посочено по-горе, предоставеното на Г. ползване на семейното жилище е прекратено, поради навършване пълнолетие на детето А., като са без значение обстоятелствата, свързани със здравословното му състояние, тъй като същите са настъпили в срока на ползване на имота от ищцата и поради това не могат да доведат до възникване на претендираните от нея права по чл.51, ал.4 СК. Освен това, в закона не е предвидена и възможност за продължаване на определения по чл.56, ал.2 СК срок за ползване на семейното жилище от съпруга-несобственик след неговото изтичане, поради което липсва правен интерес от предявяването на такъв иск и същият е недопустим. В тази връзка, непритежаването от ищцата на собствено жилище е неотносимо и не може да обоснове интерес от иска, както неправилно се счита от жалбоподателката.