Решение № 430 от 10.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Бургас, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20202100102265 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. С. Д. с ЕГН ********** от гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез пълномощник адв. Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 против ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 23.07.2019г., предизвикано от Я. С. С. като водача на МПС марка „Шевролет“, модел „Нубира“, с ДК № А 93 44 КТ, застраховано при ответника застраховател, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и и направените по делото разноски.

Според изложеното в исковата молба, на 23.07.2019 г. около 15.21 ч. на главен път 2-79 с посока на движение от Средец към Бургас в района на 83+5 км, при управление на МПС с рег. № А 93 44 КТ, марка „Шевролет“, модел „Нубира“, Яни С. изгубил контрол и навлязъл с автомобила в насрещната лента за движение, блъснал от лявата страна движещите се леки автомобили с рег. №№ А 94 61 НК, А 86 90 НН, А 67 51 НН и СВ 93 57 КВ, след което се ударил челно в лек автомобил марка „Дачия, модел „Логан“ с рег. № А 34 91 МС. Последният бил управляван от Б.Д., а на предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувал С. С. Д., който вследствие на удара получил следните увреждания: термично увреждане на шията; болка и затруднено движение в лява раменна 1 става; отток и кръвонасядане на дясно коляно; посттравматични промени на меките тъкани около коленната става; болка и затруднено движение в дясна коленна става; кръвонасядане в дясна подбедрица. На 25.07.2019г. са били извършени допълнителни изследвания на ищеца, като са установени усложнения на гръбначния стълб и дясна коленна става, залегнали в заключението на съдебен лекар от 26.07.2019г. Травмите се отразяват тежко на физическото състояние на Д. – лечението е дълго и болезнено и дори и към момента на подаване на исковата молба, не е напълно възстановен и е налице ограничен обем движение на десния долен крайник. Д. изпитва страх да пътува, не спи добре, с изключително ниско самочувствие е. Във връзка със случилото се е образувано досъдебно производство № 353/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пр.пр.№ 7443/2019г. по описа на ОП-Бургас, което и към настоящия момент няма данни да е приключило.

Заявява се, че отговорността на ответното дружество е следствие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/119001299508 със срок на покритието 17.05.2019 г. – 16.05.2020 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица.

Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.

Пълномощникът на ищеца С.Д. твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ с вх.№ 10211/ 30.07.2019г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По така отправените претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл.

499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищецът счита, че законосъобразно е подал исковата молба. Заявява се, че вредите, които продължава да търпи С.Д., са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид получените телесни повреди.

В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев инс“ АД, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът направи възражение за липса на качеството „пострадал“ при твърдяното ПТП по отношение на С.Д., тъй като същият не фигурира в съставения констативен протокол за ПТП от 23.07.2019г., т.е липсват безспорни данни за участието на ищеца С.Д.. На следващо място, липсват доказателства ищецът да е бил преглеждан в „УМБАЛ – Бургас“ АД и да е освободен за домашно лечение. Оспорва се относимостта на извършеното изследване в Пета градска болница – София, както и на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), приложена към исковата молба. Описаните там увреждания са по цялото тяло и ако Д. действително ги беше получил, той не би могъл да се придвижва самостоятелно или да пътува на 400 км до София. Затова и пълномощникът на ответната страна счита, че С.Д. не е пострадал при ПТП, уврежданията му са привидни и манипулативни и не са следствие от 2

ПТП. Трето, твърди, че ищецът не е бил пътник на предна дясна седалка и с поставен обезопасителен колан. Оспорва се на следващо място изложения в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП, като е оспорена вината на водача на „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 93 44 КТ, с твърдения, че той е навлязъл в насрещното платно за да избегне ПТП, предизвикано от водачите на МПС – участници в произшествието, които са предприели маневра изпреварване в разрез с правилата на чл.42 от ЗДвП и поради това водачът на „Шевролет Нубира“ е предприел спасителна маневра. Второ, водачът на товарния автомобил – бетоновоз с рег.№ СВ 93 57 КВ, е навлязъл в насрещното платно, в което се е движил „Шевролет Нубира“, вследствие на което е настъпил първоначалният удар и на трето място като част от оспорването на вината се твърди, че водачът на л.а.„Шевролет Нубира“ е направил маневра за да избегне дупка на пътното платно или че е налице случайно събитие. На четвърто място се оспорва правото да се търси обезщетение от застрахователя, тъй като Д. е получил обезщетение от работодателя си по реда на чл.200 от КТ, след като инцидентът представлява трудова злополука. Плащането води до погасяване на задължението и на останалите длъжници до размера на платеното. Пето, направено е възражение за настъпване на ПТП при условията на съпричиняване - вредоносният резултат е настъпил и вследствие на действията и на останалите водачи на МПС, участвали в произшествието, като са описани три версии: първо – неправомерно изпреварване на водачите на МПС с рег.№№ А 67 51 НН, А 86 90 НН, А 94 61 НК и А 34 91 МС и предприета спасителна маневра от водача на „Шевролет Нубира“; второ – навлизане в насрещното платно от водача на бетоновоза с рег.№ СВ 93 57 КВ и последвал удар с „Шевролет Нубира“, навлизане в насрещната лента от водача на „Шевролет Нубира“ поради неравност на пътното платно – дупка и рязка промяна траекторията на движение.

Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е във връзка с предприетото от Д. на 25.07.2019 г. пътуване до гр.София. Отделно е направено възражение за съпричиняване и поради виновно поведение от страна на водача на МПС „Дачия Логан“, в която е пътувал ищеца – Б.Д., който бил употребил алкохол. А според т.7 от ТР № 1/ 23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняване е налице, когато на пострадалото лице е било известно, че водачът е употребил алкохол. Твърди се също така, че С.Д. е бил без поставен предпазен колан, както и че в автомобила са пътували повече от разрешения брой пътници и поради това са причинени травми на ищеца. Оспорват се причинените травми като неотговарящи на механизма на ПТП. Състоянието на С.Д. се влошило поради несвоевременно оказана медицинска помощ, тъй като в исковата молба е посочено, че след два дни състоянието му било „критично“.

Изложени са от ответната страна и доводи за неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е 3 незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.

С определение № 51/ 07.04.2021г. по в.ч.гр.д.№ 127/2021г., състав на Апелативен съд – Бургас е отменил определение № 12/ 22.01.2021г. и е конституирал като трети лица – помагачи на страната на ответника следните дружества: -„УМБАЛ – Бургас“ АД; -„Евроинс“АД с ЕИК 121265113 като застраховател на МПС с рег.№ СВ 93 57 КВ; ЗАД „ДаллБог :Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 като застраховател на МПС с рег.№ А 67 51 НН; - Застрахователно дружество „Армеец“ АД с ЕИК 121076907 като застраховател на МПС с рег.№ А 86 90 НН; - Застрахователно дружество „Алианц България“АД с ЕИК 040638060 като застраховател на МПС с рег.№ А 94 61 НК; - Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД с ЕИК 121718407 като застраховател на МПС с рег.№ А 34 91 МС – всички по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ и Агенция пътна инфраструктура.

Според отговор на искова молба вх.№ 2182/ 27.05.2021г. от УМБАЛ – Бургас АД, пострадалият С. е бил прегледан и освободен за домашно лечение, без хоспитализиране, което според третото лице прави претенцията неоснователна.

Писменото становище вх.№ 2683/ 10.06.2021г. от –Застрахователно дружество „Евроинс“АД с ЕИК 121265113 съдържа оспорване на изложеното от първоначалните страни в производството относно наличието на вина у водача на застрахованото в дружеството МПС товарен автомобил м.“Мерцедес“ с рег.№ СВ 93 57 КВ. Направено е възражение за съпричиняване от страна на С.Д. в размер на не по-малко от 80 %, тъй като е бил без предпазен колан.

Постъпилият отговор на искова молба вх.№ 1986/ 19.05.2021г. от ЗАД „ДаллБог :Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 съдържа оспорване на изложените обстоятелства, както и признание за съществуване на застрахователно обезщетение по отношение на МПС м.“Мерцедес С 500“ с ДК № СВ 26 76 НН, докато според акта на Апелативен съд – Бургас дружеството е застраховател на МПС м.“Рено“ с рег.№ А 67 51 НН. Твърди се съпричиняване от страна на М. Ч. – непознато лице по делото. Тези противоречия не бяха отстранени в хода на производството.

В становище вх.№ 2136/ 25.05.2021г., Застрахователно дружество „Армеец“ АД с ЕИК 121076907 оспори изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че водачът на МПС с рег.№ А 86 90 НН – К.З., не е реализирал виновно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Единствено водачът Я. С. С. носи вина за станалото ПТП. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца – управлявал е под въздействието на алкохол.

Постъпилото становище вх.№ 2299/ 31.05.2021г. от Застрахователно дружество „Алианц България“ АД с ЕИК 040638060 съдържа възражения на изложената в исковата молба фактическа обстановка, тъй като водачът на застрахованото МПС м.“Киа Спортидж“ с рег.№ А 94 61 НК – Я.В., няма никаква вина за настъпилото ПТП, а цялата 4 вина следва да се понесе от водача на МПС с ДК № А 98 64 КТ, който е навлязъл в насрещната лента. Направено е възражение за съпричиняване от страна на С.Д., който е бил без поставен предпазен колан.

Постъпи писмено становище вх.№ 2482/ 04.06.2021г. от Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД с ЕИК 121718407, в което се иска прекратяване на производството по отношение на дружеството. По същество се оспорва изложеното в исковата молба и отговора на ЗК „Лев инс“ АД относно механизма на ПТП и отговорността на водача на застрахованото МПС м.“Дачия“ с рег.№ А 34 91 МС, както и размера на претендираното обезщетение.