Решение № 245 от 24.04.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

245/24.4.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети март две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 113 по описа на ШРС за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Х.В.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и Р.Й.Х. с ЕГН ********** с адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си нямат родено дете. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно движимите вещи, семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, заедно с адв. В.В.от АК – Шумен, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 05.12.1998г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 446 от същата дата. От брака си нямат непълнолетни деца. Семейното жилище, собственост на родителите на молителя било напуснато от молителката и за в бъдеще ще се ползва само от съпруга. Придобития по време на брака лек автомобил се предоставя за ползване на мъжа, като за уравнение на дела е заплатена сума на съпругата в размер на половината му застрахователна стойност.

В молбата се излага желание от молителката да запази брачното си фамилно име – Х..

Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, относно издръжката между съпрузите, движимите вещи, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, която следва да е в размер на 40 лв. Съдът констатира, че при образуване на делото е заплатена държавна такса от молителя в размер на 25 лева, като остатъка от 15 лв. следва да се доплати от жената. В същото време се дължи държавна такса върху присъдения в дял на молителя лек автомобил в размер на 98 лева, а молителката в размер на 49 лв., върху формирания й дял от уравнението, както и по 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.В.Х. с ЕГН ********** и Р.Й.Х. с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № 446/05.12.1998г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община - Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, което е собственост на родителите на молителя се предоставя за ползване на мъжа Х.В.Х. с ЕГН **********, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му;

II. В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на Х.В.Х. с

ЕГН ********** се поставя следния ЛЕК

АВТОМОБИЛ, а именно: марка “ШЕВРОЛЕТ“, модел “Авео“ с ДК № Н 74 80 ВТ, рама

***.

Застрахователната оценка на автомобила е в размер на 4900лв.(четири хиляди и деветстотин лева).

За уравнение на дела молителката получава парична сума в размер на 2 450 лв.(две хиляди четиристотин и петдесет лева).

ІIІ. Молителката след прекратяване на брака запазва брачното си фамилно име - Х..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).

ОСЪЖДА Р.Й.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, сума в размер на 49 лв.(четиридесет и девет лева), представляваща държавна такса върху формирания й от уравнението паричен дял, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 98 лв. (деветдесет и осем лева), представляваща държавна такса за присъдения му в дял лек автомобил, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: