Решение № 932 от 12.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Русе, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520102830 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е с правно основание чл. 7 вр. чл.5, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2, вр. чл. 3, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от М. С. К. от гр. Русе срещу М. Д. Г.. Твърди се в молбата, че дъщерята на молителката П. Г. К. и ответника имат връзка от седем години. Твърди се, че ответника често злоупотребявал с алкохол като в това състояние тормозел физически и психически дъщерята на молителката. Последният случай бил от 09.05.2025 г., когато вечерта на същата дата П. Г. К. отишла в дома на ответника. Твърди се, че в същата вечер той се напил и без никакъв повод станал агресивен както към П. К., така и към неговата майка. Твърди се, че удрял, ритал, обиждал и унижавал двете жени. Заплашвал с нож П. К., изхвърлил й обувките и счупил телефона й. Твърди се, че на следващата сутрин молителката търсила дъщеря си по телефона, но тя не отговаряла. Не отговарял и самия ответник. По тази причина бащата на П. К. отишъл в дома на М. Г. с приятели и я прибрал в дома й. Твърди се, че П. К. е в тежко здравословно състояние и не може да се движи, поради което молба за домашно насилие подава нейната майка.

По реда на чл. 12, ал.2 от ЗЗДН като страна по делото е конституирана и 1

П. К..

В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Г.. Поддържа молбата за домашно насилие.

В съдебно заседание пострадалата П. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Г.. Поддържа молбата за домашно насилие.

Ответникът М. Д. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема становище по молбата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по искане на съда справка от ЦПЗ -Русе ответника не се води на диспансерен учет.

Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост, ответника е осъждан за хулиганство и закана за убийство.

Представени и приети по делото са копие на обяснения дадени от П. К. пред служител на ОДМВР-Русе. Видно от тях е, че на 09.05.2025 г. в 1,30 ч. ответника се обадил на телефона на М. К. и поискал да разговаря с дъщеря й П.. В разговор М. поканил П. в дома му и те се съгласила. Когато отишла там заварила М. и майка му да пият алкохол и тя се присъединила към тях. В един момент М. станал агресивен и започнал да обижда майка си и П. с думите „кучки“, „курви“, заплашвал, че ще „размаже физиономията й“. Започнал да я рита и удря, защото П. поискала да се прибере. След това взел нож и се насочил към нея с думите „ще те заколя и излежа“майка му я спасила, но тя също понесла удари. Виковете им били чути от съседите, които извикали полиция. Полицаите влезли, но само направили забележка да не вдигат шум, помогнали на П. да стане и си тръгнали. М. продължил да пие и да бейства, изхвърлил обувките й през прозореца, счупил й телефона, за да не се обади в къщи. На сутринта била прибрана от баща си с помощта на полицията.

По делото е изискано гр.д. 921/2023 г. по описа на РРС, образувано по молба за домашно насилие срещу М. Г. срещу от неговата майка и баба по майчина линия. В жалбата освен описано домашно насилие над двете жени се съдържат и твърдения за осъществено домашно насилие и над приятелката му П. К., осъществено през 2023 г.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на Г.К..

2

Според свидетеля дъщеря му П. К. и ответника М. Г. живели на семейни начала, като първоначално обитавали жилище, съседно на това, в което живеела майката на П. – М. К.. Тъй като двамата вдигали шум, се наложило да напуснат жилището и да отидат да живеят в жилището на ответника заедно с неговата майка. След известно време двамата отново се върнали да живеят в първото жилище. Тъй като дъщеря му станала зле физически, поради заболявания, се наложило двамата да се разделят и М. Г. отишъл да живее в жилище, наето от неговата майка. Дъщерята на свидетеля останала да живее при майка си, но често отивала в жилището на ответника. Така се случило и на 09.05.2025 г.На сутринта в същия ден, майката на П. К. се обадила притеснена на свидетеля и му казала, че дъщеря им не се е прибрала, а не си вдигала и телефона. Съобщила му, че вечерта е избягала при М.. Свидетелят се обадил в полицията, но от там не получил съдействие. По тази причина потърсил свой приятел, за който знаел, че може да му съдейства. Така и станало. Приятелят му го свързал с инспектор от полицията, който обещал да изпратят патрул до дома на М.. В това време свидетелят и приятелят му също се насочили към дома на ответника. Когато пристигнали там, двамата изчакали да дойдат полицейските служители. Когато вратата на апартамента се отворила полицаите казали на свидетеля да остане отвън. Той видял през отворената врата ответника, който стоял на едно легло и пиел алкохол.

Дъщеря му стояла до него неадекватна. Тя трудно станала от леглото. След това установили, че обувките й ги няма. Впоследствие свидетелят научил, че обувките били изхвърлени от петия етаж в предходната нощ от М. Г.. Също така М. бил счупил и телефона й. Според свидетеля М. нанесъл няколко удара на дъщеря му, извадил нож и я заплашил с убийство, при което майка му се намесила като застанала между двамата с цел да я спаси.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че дъщерята на молителката и ответникът са били във фактическо съжителство, т. е. П. К. попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, които могат да търсят защита по този закон. Молбата за защита от домашно насилие е подадена в рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди извършено насилие на дата 09.05.2025 г., а молбата за защита от домашно насилие до съда е подадена на 13.05.2025 г., поради което същата е 3 допустима.

От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за твърдяното насилие спрямо П. К. и следва да се уважи. Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие.

В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя.

В случая акт на домашно насилие, извършен на 09.05.2025 г. се установява от свидетелските показания на св. К., на които съдът дава вяра. От тях се установява осъществено спрямо дъщеря му П. К. домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – физическо и психическо, както и принудително ограничаване на личната свобода, поради което съдът приема, че се доказва акта на домашно насилие, извършен на посочената в молбата дата. Следва да се отбележи, че описания акт на домашно насилие не се оспорва от ответника и се подкрепя от останалите доказателства по делото, които съдът е събрал – обяснения от 22.05.2025 г. пред полицейски служител на Първо РУ-Русе, дадени от самата П. К..

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по делото се доказа, осъществено от страна на ответника домашно насилие спрямо П. К.

Предвид това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответника, следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. К..

Съдът намира, че поисканата от молителката мярка по т.3 – забрана на извършителя да приближава пострадалото лице –П. Г. К., жилището й в гр.Русе, ул. „***************“ №1 и местата й за социални контакти и отдих, за адекватна на извършеното насилие. При определянето на тези две мерки съдът се съобрази с факта, че с тях се цели да се предотвратят бъдещи прояви 4 на домашно насилие от страна на ответника, като се ограничи възможността му да продължи упражняването на евентуално друго физическо насилие спрямо молителката. В тази връзка съдът приема, че на ответника следва да бъде забранено да приближава молителката на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището, в което живее на посочения адрес, местата й за социални контакти и отдих. Отново с цел превантивна мярка ответника да не упражнява психическо насилие над пострадалата, съдът следва да приложи и мярката за защита по т.4, предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, а именно на ответника да се забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, доколкото доказано по делото е осъществено психическо насилие чрез закани за убийство.

Съдът определя срок за тези мерки – по т.3 и т.4 в размер на максимално предвидения в закона срок от осемнадесет месеца, който счита за напълно адекватен за конкретния случай на упражнено домашно насилие, като изхожда от установения по делото интензитет на посегателство спрямо молителката – закана за убийство, придружено с насочване на нож към нея, принудителното ограничаване на личната й свобода - изхвърляне на обувките й с цел да не се прибере при майка си, счупване на телефона й с цел да не потърси помощ, както и на данни за предходни прояви на физическа агресия от страна на ответника.

Съдът, след като съобрази, че е издал Заповед за незабавна защита рег.

№ *********** г. в настоящото производство, намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и да приспадне от определения от съда срок от осемнадесет месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, срока на действие на същите, наложени на ответника считано от издаване на заповедта за незабавна защита.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати РС-Русе държавна такса за производството в размер на 50,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

РЕШИ:

5

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗНД, М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, у*************** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на П. Г. К., ЕГН: **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗНД, на М. Д. Г., ЕГН ********** да приближава на разстояние по - малко от 100 метра П. Г. К., ЕГН: **********, жилището, в което живее, находящо се в гр. Русе, ул.“***************“№1 и местата й за социални контакти и отдих, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗНД на М. Д. Г., ЕГН ********** да осъществява контакт с П. Г. К., ЕГН: ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т.4 от ЗЗДН, наложени на М. Д. Г., ЕГН ********** със Заповед за незабавна защита рег. № *********** г. по гр. дело № 2830/2025 г. по описа на РС – Русе, считано от издаване на заповедта за незабавна защита.

ДА СЕ ИЗДАДЕ въз основа на решението заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.

ДА БЪДАТ ВПИСАНИ в заповедта за защита последиците от неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи М. Д. Г., ЕГН ********** и уведомява незабавно органите на прокуратурата, а съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЗДН, когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.