Решение № 69 от 05.10.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Чирпан, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20225540200181 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба адв. Д. С. С., ЕГН **********;

Съдебен адрес: гр. **, против електронен фиш серия К № 6059920, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен до степен на нищожност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема становище по жалбата като твърди, че издадения ЕФ е законосъобразен, правилен и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта.В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 6059920 е наложено на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, затова че: “На 29.05.2022г. в 17.53ч. в обл. Ст.Загора, АМ Тракия, км.180+000, управлява в посока към гр. София, при ограничение от 140 км/ч за АМ, заснето с АТСС СПУКС / ARH CAМ S1 /и приспаднат километров толеранс от - 3%.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/ 4901269, с МПС ** ** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ** е 1 извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11443b2, разрешена стойност на скоростта – 140км/ч., установена стойност на скоростта – 153км/ч, превишена стойност на скоростта –13км/ч. “, с което е нарушил чл. член 21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим Мобилна радарна система АТСС СПУКС / ARH CAМ S1 / № 11443b2, т. е. годна радарна система преминала успешно проверка.

От горното безспорно се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост в пътен участък, за който е важало ограничение от 140 км. ч.автомагистрала Тракия.

Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на радарното средство, протокол за използване на АТСС, снимков материал, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая средство и ограничението въведено на този участък от автомагистрала Тракия при км. 180+ 000.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на въпросното МПС, както и обстоятелството, че именно същия е управлявал същото.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. ".

В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на 2 свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено на АМ Тракия с лек автомобил, като превишението на скоростта от 13 км/ч обосновава приложението на санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП , която е с фиксиран размер от 50,00 лева.

АНО е наложил санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл. 182, ал. 4, без обаче изрично да посочи и препрати към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , като нито в ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени доказателства, от които да се установява, че нарушението действително е извършено повторно.

Действително, за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като "повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния случай в ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са посочени фактите, от които се извежда този извод. АНО се е задоволил да отбележи,че Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/ 4901269, като обаче изобщо не е посочено този ЕФ сер. К №4901269 кога все пак е влязъл в сила. Към преписката и съответно по делото е приложена справка за нарушител. Видно от същата се установява, че цитирания в обжалвания ЕФ друг ЕФ сер. К №4901269 е съставен на дата 04.06.2021 г. и съответно връчен на 01.07.2021 г.,но няма данни кога точно е влязъл в сила за да може съдът да прецени дали към дата 29.05.2022 г. е възможно да се приложи повторност. Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя.

От всичко гореизложено следва да се приеме, че действително в случая и по своята същност това представлява процесуално нарушение, но то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.

За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на 3 една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато такива белези не са били посочени в наказателното постановление или електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма. Именно това е следвало да направи и АНО след като установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП водачът е превишил допустимата за движение по АМ скорост с 13 км/ч Предвид горното и съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът счита, че следва да измени атакувания пред него ЕФ, като подведе и санкционира нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП .

Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов обвинителен акт.

В тази връзка за районния съд, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на основен състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за настоящият състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ, като подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия, в случая основен състав.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че ответника по касация е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от найчестите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена 4 опасност, поради което и чл. 28 ЗАНН в конкретния случай не би могъл да намери приложение.

По тези съображения съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в условията на "повторност" – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП , регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост извън населено място от 11 до 20 km/h, както е в случая, респективно размерът на наложеното наказание "глоба" да се измени от 100 лева на 50 лева./ виж в тази насока и Решение № 35 от 18.02.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 501/2021 г./ За прецизност съдът счита, че следва да посочи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, а нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ регламентира, че те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следва обаче да се отбележи, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е постановено съобразно действащата към момента на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена, поради което и в този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия момент.