Решение № 3215 от 12.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3215 гр. София, 12.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100100785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 4349/26.01.2022 г., предявена от И. В.

М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.

Ищецът И. В. М. твърди, че е собственик на лек автомобил „Нисан Леаф“, с p e г. № СВ **** P C . На 04.08.2020 г., ищецът сключил с ответника договор за имуществена застраховка „Каско на ПМС“, с предмет лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****. Договорът бил сключен във формата на застрахователна полица № 0020165202000136/04.08.2020 г. , а застрахователното правоотношение било уговорено като срочно и валидно през периода от 14.00 ч. на 04.08.2020 г. до 13.59 ч. на 04.08.2021 г. Застрахователната сума била определена на 32 000 лева, а определената застрахователна премия в размер на 1641.60 лева, била внесена.

Ищецът твърди, че в периода между 20.50 ч. на 11.02.2021 г. и 06.50 ч. на 12.02.2021 г., в гр. София, описаният лек автомобил бил противозаконно отнето от неизвестен извършител. Веднага след като установил липсата му, ищецът уведомил органите на МВР и по случая било образувано ДП № 226 3MK-235/2021 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр. № 2996/2021 г. на СРП. Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и му предоставил всички необходими документи, с които разполагал. Ответникът, обаче, отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение.

1

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 32 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 2 231.29 лева – мораторна лихва върху сумата от 32 000 лева, за периода от 20.05.2021 г. до 25.01.2022 г. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

На първо място, ответникът твърди, че ищецът е нарушил част от общите условия, като значително е увеличил риска от настъпване на застрахователното събитие.

Ответникът оспорва настъпване на покрит риск по процесната застраховка, както и наличието на основание за изплащане на обезщетение. Твърди, че в случая е налице инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС - общо изключение, установено в чл. 5, т. 11 от Общите условия, които били неразделна част от договора за застраховка „Каско” на МПС. Оспорва твърдението на ищеца, че автомобилът е имал монтиран имобилайзер и е разполагал само с 1 бр. ключ. Твърди, че процесното МПС е разполагало с повече от 1 бр. ключ, както и че не е разполагал с фабрично монтиран имобилайзер. По този начин, застрахованият декларирал неверни обстоятелства, което представлявало неизпълнение на задълженията му и представлявало основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл. 18, ал.4 от Общите условия.

Оспорва и че към датата, на която се твърди да е възникнало на събитието, автомобилът е бил като съвкупна вещ, в цялост, ведно с всички негови принадлежности, паркиран на посоченото място.

Оспорва и че са изпълнени всички изисквания на приложимите Общи услови, включително, че са били спазени установените срокове и че са представени надлежни доказателства за настъпване на твърдяното събитие, на посочената от заявителя дата.

Ответникът оспорва и размера на предявения иск, като прекомерен и завишен.

Твърди, че към датата, на която се сочи, че е извършена кражбата, процесният автомобил не е имал действителна стойност в размер на 26 000 лева, предявен размер като частичен от 32 000 лв. Позовава се на разпоредбите на чл. 386, чл. 388 КЗ и чл. 400 КЗ и излага съображения, че несъобразяването с действителната стойност на увреденото имущество би довело до неоснователно обогатяване. Процесното МПС било закупено тежко ударено от Канада за 2 350$, което се установявало от фактура от 18.04.2020 г. Към извършения първоначален оглед на процесното МПС, при сключване на застраховката , били направени 11 бр. снимки, от 2 които било видно, че автомобилът бил в лошо състояние. Освен това, автомобилът бил електрически и с него били изминати 31 736 км., което било много за акумулагорната батерия (същата била амортизирана и била необходима нейната подмяна ). Всичко това намалявало цената на автомобила и липсите и повредите следвало да се приспаднат от евентуално присъденото застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и иск с правна квалификация чл. 409 КЗ.

Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е ответникът; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3) причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4) размер на вредите; 5) надлежно уведомяване на застрахователя. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения - основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, респ. наличието на посочените от него изключени рискове, предвидени в КЗ и ОУ

Съдът приема за установено по делото, че на 04.08.2020 г., между ЗАД „ОЗКЗ.“ АД и И. В. М. е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за имуществено З. - застраховка „Каско“, с предмет лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****. Това се установява от представената по делото застрахователна полица № 0020165202000136/04.08.2020 г., във формата на която е бил сключен договорът за застраховка „Каско“, покрити рискове: Пълно каско (л. 8).

Застрахователното правоотношение е било уговорено като срочно и валидно през периода от 14.00 ч. на 04.08.2020 г. до 13.59 ч. на 04.08.2021 г. Застрахователната сума е била определена на 32 000 лева, а застрахователна премия - в размер на 1641.60 лева, която е била внесена изцяло на същия ден (л. 9).

Не се спори, че договорът за застраховка „Каско“ е сключен при Общи условия по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства, които са представени по делото (л. 49). Съгласно част „Клауза „Пълно каско“ от Раздел І „Покрити рискове“ на глава ІІ „Застрахователно покритие“ от общите условия, по клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива следните рискове:

1.1. Рисковете по клауза „Частично каско“; 1.2. Кражба на цяло моторно превозно средство: кражба чрез взлом на цялото моторно превозно средство или комплект двигател на същото;1.3. Грабеж на цялото моторно превозно средство: насилствено 3 отнемане на застрахованото СПС чрез употреба на сила или заплашване по смисъла на чл. 198 от Наказателния кодекс; 1.4. Умишлен палеж или взрив;

На 04.08.2020 г., застрахователят е извършил оглед на застрахованата вещ, за което е съставил Талон № 0096205 (л. 10 и л. 56 от делото). В Талона за оглед е посочено, че лекият автомобил има: алармена система, фабричен имобилайзер, брой дистанционни – 1 бр., брой оригинални ключове – 1 бр. Относно забележките по автомобила е посочено „Без забележки“.

Видно и от свидетелство за регистрация № 011040195, Част І и Част 2 (л. 1113), лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № **** е регистриран като собственост на ищеца И. В. М..

Изложеното сочи, че по делото се установява, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното превозно средство, което е породило действието си и е обвързвало страните по него към датата на процесното събитие. По силата на застрахователния договор в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, а легитимиран да търси и получи изпълнение е именно ищецът.

Налице е и втората предпоставка: В срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск:

Н а 12.02.2021 г., ищецът И. В. М. е подал в 02 РУ-СДВР съобщение за извършено престъпление. Ищецът е заявил, че на 11.02.2021 г., около 20.50 часа, е паркирал лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****, в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „**** (т.е. на адреса си). Около 06.50 часа а следващия ден, М. установил, че МПС липсва от мястото, на което е било паркирано. По случая, на 12.02.2021 г., е било образувано досъдебно производство № 226 3MK-235/2021 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр. № 2996/2021 г. на СРП, за това, че за времето между 20.50 ч. на 11.02.2021 г. и 06.50 ч. на 12.02.2021 г., в гр. София, в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.

„****, противозаконно е било отнето чуждо МПС – въпросният автомобил, от владението на И. В. М., без негово съгласие. В този смисъл е и издаденото на 26.03.2021 г. от 02 РУ – СДВР удостоверение (л. 6). Въпреки извършените оперативноиздирвателни мероприятия, извършителят на престъплението, лекият автомобил, свидетели – очевидци и камери за видеонаблюдение в района, не са установени. С Постановление от 16.04.2021 г. на прокурор от СРП, наказателно производство по досъдебно производство № 226 3MK-235/2021 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр.

№ 2996/2021 г. на СРП, е спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК (л. 19-20).

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, макар и част от тях да са косвени, съдът приема за установено по делото настъпването на събитие, което има характер на застрахователно – кражба, осъществена в срока на 4 застрахователно покритие по процесния договор и съставляваща покрит риск.

Действително, няма преки доказателства за осъществената кражба, но е налице верига от косвени, които водят до еднозначния извод за реализиране на този факт и нито едно от които не противоречи нито на формалната логика, нито на други събрани по делото доказателства.

По делото не се доказа наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.

По делото не са събрани каквито и да е доказателства, че е налице неизпълнение на застрахования договор и че събитието е следствие на това неизпълнение. Липсват доказателства и че е налице някоя от предвидените в чл. 408, ал. 1 К хипотези, и в частност – че е била налице застрахователна измама. Липсват доказателства и че застрахователят е бил заблуден, че са били предоставени неверни/недостоверни данни или, че е налице обсебване по смисъла на чл. 206 НК.

Съгласно Глава Втора, раздел ІІ „Общи изключения“, чл. 5, т. 11 от Общите условия, застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на „ имитирано застрахователно събитие със застрахованото СПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при което е възникнало събитието“. По делото не са налице каквито и да е данни, че застрахователното събитие е било имитирано или че е имало заблуда или премълчаване на обстоятелствата, при които е възникнало събитието, което сочи, че не са налице цитираните предпоставки, представляващи основание за отказ на застрахователя за изплати обезщетение.