Акт от 14.11.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 700/14.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар

Антоанета Лазарова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №637/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №205 от 27.07.2023г., постановено по АНД №20231630200743/2023г., Районен съд Монтана е изменил Наказателно постановление №8210/06.06.2023г. на

Началник отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Д.С.М. *** на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лева, като е намалил размера на наложената глоба на 500 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора не взема становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да измени наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение, което е установено при спазване на административнопроизводствените правила. Въззивният съд е изложил доводи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. След анализ на разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и с оглед изпълнение на целите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, въззивният съд е приел, че следва да намали размера на наложената глоба към минимума предвиден в приложимата административнонаказателна разпоредба.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.

Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно овластен с правомощия. Неоснователно е поддържаното от касатора, че той не е следвало да бъде административно наказан. Районният съд е дал изчерпателен отговор и на този въпрос, след като е установил, че именно касатора е управлявал ППС към момента на установяване на нарушението, тоест той попада в кръга на лицата, които могат да бъдат административно наказани за така установеното нарушение.

Правилен и съответен на материалния закон е извод на районният съд, че нарушението не е маловажно. В случаят, въззивният съд обосновано е приел, след като е съобразил приетата по делото кантарна бележка

№547/09.05.2023г., че налице установеното нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.“първо“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Кредитирайки показанията на свидетелите Амбов и С., които не се оборват от събраните по делото доказателства, а кореспондират изцяло с посоченото в АУАН и наказателното постановление, въззивният съд е мотивирал едно правилно и обосновано решение, като е отговорил на всички основания посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че доводите в касационната жалба преповтарят в голямата си част жалбата с която е обжалвана наложената глоба пред въззивният съд.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №205 от 27.07.2023г., постановено по АНД №20231630200743/2023г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Д.С.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: