Решение № 3205 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100501355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11699/25.10.2022 г., постановено по гр. д. № 15447/2022 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. М. К. и Д. И. К. субективно и обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи поотделно на ищеца следните суми: 1./ 1 633,26 лева – цена за доставена в периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г. топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, аб. № 324548, като исковете са отхвърлени за горницата над уважения размер от 1 633,26 лева до пълния предявен размер от 1 869,39 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г.; 2./ 244,88 лева – лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2019 г. – 10.11.2021 г., като исковете са отхвърлени за горницата над уважения размер от 244,88 лева до пълния им предявен размер от 289,76 лева; 3./ 23,55 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66994/2021 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц.

М. К. и Д. И. К. субективно и обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 5,02 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 10.11.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната България” ЕООД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Ц. М. К. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 298,81 лева – разноски за исковото производство, и сумата в размер на 59,77 лева – разноски за заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. И. К. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 298,81 лева – разноски за исковото 1 производство, и сумата в размер на 59,77 лева – разноски за заповедното производство.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адвокат С. К. сумата в размер на 26,51 лева – адвокатски хонорар за исковото производство, както и сумата в размер на 3,27 лева – адвокатски хонорар за заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адвокат И. Н. сумата в размер на 26,51 лева – адвокатски хонорар за исковото производство, както и сумата в размер на 3,27 лева – адвокатски хонорар за заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените срещу него искове са уважени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Д. И. К., чрез адвокат С. К.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се недоказаност на заявените претенции. Оспорват се като погрешни изводите на съда относно изпадането на ответника в забава досежно плащането на задълженията за доставена топлинна енергия /ТЕ/ до процесния имот, предвид липсата на ангажирани от ищеца доказателства за публикуването на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че съществува основание за плащане на цената на услугата дялово разпределение, след като по делото не са представени доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред и начин на нейното плащане съобразно изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ. При изложените аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за неоснователни наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част.

Претендира разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД, и ответницата Ц. М. К., не са взели становище по въззивната жалба на Д. И. К..

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените срещу нея искове са уважени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответницата Ц. М. К., чрез адвокат И. Н.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се недоказаност на заявените претенции. Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответницата по делото предвид ангажираните писмени доказателства, установяващи качеството на такъв единствено на ответника Д. И. К.. В този смисъл се поддържа, че между ищеца и ответницата не съществува облигационно отношение с предмет доставка на ТЕ до процесния имот. Развиват се доводи за неоснователност на изводите на решаващия съд относно изпадането на ответницата в забава за плащането на задълженията за доставена ТЕ до апартамент № 18. Навеждат се съображения, идентични с възраженията в жалбата на Д. И. К., относно липсата на ангажирани по делото доказателства за публикуването на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. на интернет страницата на топлофикационното дружество. Оспорва се приетото от решаващия съд, че ответниците дължат заплащане на цената на услугата дялово разпределение, след като по делото не са били представени доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред и начин на нейното плащане съобразно изискването на чл. чл. 36, ал. 2 от ОУ. При гореизложените аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за неоснователни наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част.

Претендира разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД, и ответникът Д. И. К., не са взели становище по въззивната жалба на Ц. М. К..

2

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. М. К. и Д. И. К. установителни искове са отхвърлени.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Ж въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно и обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 66994/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, от което се установява, че на 24.11.2021 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. М. К. и Д. И. К. за следните суми: 1./ 3 738,78 лева – главница за доставена, но незаплатена ТЕ за топлоснабден имот за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2./ 579,51 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.11.2021 г.; 3./ 47,10 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане; 4./ 10,05 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 10.11.2011 г., дължима върху цената на услугата за дялово разпределение. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца ТЕ през периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 18, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „****, абонатен № 324548. В т. 13 от заявлението е посочено, че сумите се претендират от длъжниците при условията на разделност – по ½ от всеки.

Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 06.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66994/2021 г. по описа Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 87,51 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата Ц. М. К. е депозирала писмено възражение срещу постановената заповед за изпълнение. В последното оспорва съществуването на облигационни отношения между нея и заявителя. Позовава се на изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Д. И. К. е депозирал писмено възражение срещу постановената заповед за изпълнение. В последното оспорва съществуването на облигационни отношения между него и заявителя. Позовава се на изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 26.05.2022 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран „Бруната България“ ЕООД.

По делото е представен, неоспорен от ответната страна, Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който на 01.08.1991 г. Д. И. К. и Ц. М. К. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к.

„****, ведно с припадащите му се 1.66920/100 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 21.08.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост.

На 27.09.2001 г. е сключен договор между „Бруната България“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на ТЕ, 3 както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след приключване на годишното отчитане.