Решение № 250 от 13.06.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 767/2025
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 09.08.2025
- Състав
- Биляна Силвионова Кисева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Русе, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520200767 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш № 8505003938, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „ИС Комерс“ ЕООД, с ЕИК 117109197, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Х.Д.Д., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от „ИС Комерс“ ЕООД, чрез адв.С. М. АК-София, в която се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Явява се адв.М. АК-София, поддържа жалбата и моли да се отмени НП, като се съобрази с Директива № 1999/62/ЕО и Решение по дело С-61/2023г. на СЕС.Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, изпраща упълномощен представител, който изразява становище, че издадения ЕФ е правилен и законосъобразен, и моли като такъв да бъде потвърден от съда.Представя писмено становище.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност за разноските на жалбоподателя.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.11.2021г., в 14:28 часа, било установено нарушение, с ППС –Влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС 1848 ЛС, с рег.№ Р7576АТ, собственост на „ИС Комерс“ ЕООД.
ППС се движил по път І-5, км.25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.т.2 от Закон за пътищата. Това нарушение било установено с техническо устройство № 40341 монтирано на горепосоченото място на пътя. Поради това, Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № 8505003938 1 против „ИС Комерс“ ЕООД за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Предвидената от българския законодател имуществена санкция не е съответна на принципа на пропорционалност, доколкото дължимата тол такса съгл. чл.10б, ал.5 от ЗП се равнява на 167.00 лв.
Принципа за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Горният извод, съобразен с директното приложение на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 850 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д от ЗАНН. Съдът счита възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за частично основателно като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно до размер на сумата от 550 лева. В настоящия случай въззивният съд намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505003938, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „ИС Комерс“ ЕООД, с ЕИК 117109197, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Х.Д.Д., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София, пл.
„Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ, да заплати на „ИС Комерс“ ЕООД, с ЕИК 117109197, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Х.Д.Д., направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 550.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3