Решение № 19674 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19674 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №

20221110138775 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. Г. Д., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса на 12.08.2022 г. А. П. И., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер на 1677,81 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № 87, находящ се в ... аб. № ..., ведно със законна лихва за периода от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 271,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.03.2022 г.; сумата в размер на 38,92 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19709/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав срещу наследодателя на ответницата.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя 1 на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като наследодателят на ответника е бил собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Р. Г. Д. чрез назначения особен представител адв. П., в който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия, както и че е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва, че е извършвана услуга дялово разпределение. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Не претендира разноски. Не възразява за разноските на ищеца.

Третото лице помагач на страната от ответника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. г. срещу А. П. И., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 19709/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 30.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение по образец, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове срещу ответника с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото 2 основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... от 18.12.1992 г., чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че наследодателят на ответницата А. П. И. е била собственик на недвижим имот апартамент № 87, находящ се в ..., съгласно удостоверение от СО „ГИС“. По 3 делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, поради което ответницата като наследник на починалата А. П. И., има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в топлоснабдения имот за периода няма присъединени към вътрешната отоплителна инсталация радиатори като в имота има само 1 брой водомер за топла вода. БГВ за имота е изчислена на база един потребител при неосигурен достъп за отчет. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 1677,82 лева след изравняването. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип фабр. № ... проверен на 11.06.2018 г., демонтиран на 05.04.2021 г. и монтиран фабр. № ..., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2018 г. след което през 2021 г., като не е преминал проверка през 2020 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 04.2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към месец 04.2021 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период, поради което предявеният иск за главница в размер на 1677,81 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. следва да се уважи.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната 4 дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.