Решение № 2001 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110201431 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на М. В. М. чрез упълномощен процесуален представител срещу Наказателно постановление № 24-4332-022622/26.09.2024 г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел, , Пътна полиция" СДВР, за извършено нарушение разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподател е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че изпълнителното деяние на нарушението не е описано в АУАН и НП по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере с какви действия е осъществил състава на нарушението по чл. 104а ЗДвП, респективно да организира защитата си. Твърди се, че жалбоподател не е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС. Моли се за отмяната на НП и присъждане на направени разноски по делото.

В проведеното на открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподател не се явява, представлява се от процесуален представител -адв.К. САК. Моли да се отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, намира, че в хода на съдебно следствие не се установява твърдяно нарушение.Моли за присъждане на сторени разноски по делото.

Въззиваема страна не се явяват и не изпращат процесуални представители. Депозирани писмени бележки в които се взема отношение по същество. Прави искане НП да бъде потвърдено и моли в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 09.09.2024 г. около 17: 15 ч. в гр. София жалбоподател е управлявал лек автомобил ",,***''", ДК № ,,***'', като се движел се по ул. "Д.Ушлинова", с посока от ул. "Околовръстен път" към ул. "Витошки камбани". До кръстовището с бул. Александър Малинов жалбоподателя е спрян за извършване на проверка от полицейски екип на ОПП СДВР, като св.Д. и св.К., които забелязали, че при управлението на автомобила жалбоподателя използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да го използва без участието на ръцете, като го държал в ръка. Поради това св. Д. му съставил АУАН Серия GA № 1417514/09.09.2024г., в който описал подробно обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на Б., който го подписал с отметка, че има възражения.. Такива не постъпили и в рамките на законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподател е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетели Д. и св.К.., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 503з-5428/01.07.2021 г.; заповед № 8121к-13312/23.19.2019 г. и заповед № 513з5070/21.07.2015 г.

Времето и мястото на описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторството му, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа показанията на свидетели- очевидци Д. и св.К.. Същите са възприели непосредствено употребата на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете, което е бил и поводът за спирането му и извършването на полицейската проверка. Свидетелите излагат относимите към случая факти последователно, обективно и безпристрастно, поради което съдът кредитира показанията им, намирайки ги за вярно отразяващи възприетите обстоятелства.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на 2 административнонаказващия орган, следват по силата на длъжностните им качества и правомощията, възложени им съгласно приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП. Конкретните действия, осъществявани от водача с мобилния телефон, не са част от обективната съставомерност на нарушението, предвид което и изричното им посочване не е необходимо при описанието му. Релевантните обстоятелства са описани в АУАН и НП в достатъчна пълнота, поради което съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити. АУАН е връчен и подписан от жалбоподателя, видно от приложения по делото екземпляр /графа РАЗПИСКА/, като отразил, че има възражения, но такива не са постъпили в сроковете по ЗАНН.

С оглед горното съдебният състав прие, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното НП е и материалноправно законосъобразно.

От обективна страна се доказа по изискуемия несъмнен начин, че на посочените време и място жалбоподателят е управлявал МПС, като по време на управлението е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да използва телефона без участието на ръцете. С това обективната съставомерност на вмененото му нарушение е изпълнена, като конкретно извършваните действия с телефона са без значение, доколкото законът по смисъла на чл. 104а ЗДвП има предвид всяко ползване на мобилния телефон с ръце без съответното устройство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподател М. е бил наясно с регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си с нея. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Жалбоподателя е санкциониран с глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която определя административното наказание за извършеното нарушение по чл. 104а ЗДвП в абсолютен размер. Предвид това последното се явява законосъобразно наложено и справедливо.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно 3 приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно искането, релевирано в постъпилото срещу жалбата писмено становище, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно съдебно заседание без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ, ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. /, а именно в размер на 66,47 евро за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.

63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-022622/26.09.2024 г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел, , Пътна полиция" СДВР, за извършено нарушение разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподател е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. – /25,56 евро/.

ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4