Решение № 201 от 30.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря С. Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20242000500370 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20212200100326 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Сливен ищцата С. Д. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 - адв. П. К. е предявила против ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 180000 лева за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени поради смъртта на сина й С. Т. С. с ЕГН **********, настъпила на 10.09.2020 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето С.А.Р. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № *** (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) на ГП ІІ-66, км 34+700 в землището на гр. Нова Загора, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до окончателно изплащане.

Претенцията е описана съобразно изменението й, прието с протоколно определение от 09.05.2024 г.

С Решение № 193 от 24.06.2024 г. по цитираното дело Сливенският окръжен съд е уважил иска частично като е присъдил в полза на ищцата 1 обезщетение 120000 лева, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. В останалата част претенцията е отхвърлена. В съответствие с постановения резултат в полза на страните са присъдени съдебноделоводни разноски.

В производството е участвала и „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, конституирана като трето лице – помагач на ответника.

Ищцата е подала въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част. Изложила е оплаквания за неговата неправилност, които се свеждат до следното:

Присъденото обезщетение било занижено и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Не били съобразени събраните по делото доказателства за установени изключително близки отношения между ищцата и пострадалият й син. Последният полагал непрекъснати грижи за майка си, останала сама след раздялата със съпруга си. Двамата прекарвали значителна част от времето си заедно, въпреки че пострадалият имал собствено семейство. С. бил всестранно развита личност – завършил художествената академия с отличие, бил художник и скулптор, но работил и като автомонтьор и майстор на дограма. Бил работлив и отговорен близките си млад човек. Загубата му се отразила тежко на психическо съС.ие на ищцата. Въпреки изминалото време тя не спирала да плаче, страдала от безсъние и се затворила в себе си.

Посещавала психолог, приемала успокоителни медикаменти. Ангажираните в тази връзка свидетелски показания не били задълбочено анализирани.

Първоинстанционният съд не бил отчел и лимита на отговорността на застрахователя, който към датата на ПТП бил 10 420 000 лева.

Процесуалният представител на жалбоподателката претендира да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с включен ДДС.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор.

Според него размерът на обезщетението бил правилно определен съгл. чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД.

През 2020 г. не се наблюдавало драстично покачване на средната работна заплата в страна, което да кореспондира с дирения размер на обезщетението. Не били установени вреди, които да надвишават обичайните за подобни събития. От доказателствата по делото можело да се съди, че ищцата преодоляла причинения й стрес, без да има трайно негативно 2 отражение върху психиката й. Съдът отчел и възрастта на ищцата (75 години) като критерий за житейските й потребности. Нямало данни тя да е търсила помощ от лекар или от приятели за овладяване на емоционалното си съС.ие и да е била временно нетрудоспособна.

Третото лице - помагач „ЗК Лев Инс” АД не е изразило становище по жалбата.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 03.09.2024 г.

По съществото на спора:

Ищцата С. Д. С. е предявила против ответника „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 180000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от поради смъртта на сина й С. Т. С., загинал на 10.09.2020 г. (на 39 год.) в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето С.А.Р. от гр. Нова Загора при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № *** (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) на ГП ІІ-66, км 34+700 в землището на гр. Нова Загора, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до окончателно изплащане.

С Присъда № 8 от 15.09.2021 г. по НОХД 219/2021 г. на ОС-Сливен, потвърдена с Решение № 13 от 17.02.2022 г. по ВНОХД № 239/2021 г. на ACБургас, оставено в сила с Решение № 50127 от 30.06.2023 г. по н.д. № 533/2022 г. на ВКС, водачът С.Р. е признат за виновен в извършване на престъпление чл.

343, ал. 3, б. „б“, предл. ІІ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че при управление на застрахования автомобил „Форд Фиеста“ нарушил правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищцата А. С. С., който управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** Преписи от съдебните актове са приложени на л. 97-87; л. 124-141; л.

122- 123 от делото на ОС.

Механизмът на ПТП е подробно установен от наказателния съд, както и от изслушаната пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза.

На 10.09.2020 г. около 16:45 ч. на двупосочен път II-66 между Стара Загора и Нова Загора С.Р. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № *** със скорост от 101 км/ч. при разрешена 90 км/ч. Приближавал зона с ограничение на скоростта от 60 км/ч. Срещу него се движел лек автомобил BMW, следван от лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от пострадалия С. С. със скорост около 88 км/ч. На прав участък Р. предприел 3 маневра за непозволено изпреварване като навлязъл в лентата за насрещно движение, без да прецени опасно близкото разС.ие до движещото се срещу него BMW. За да избегне удара, завил рязко надясно към банкета, но напускайки пътното платно завил наляво. Колата му се завъртяла и при навлизане в насрещната лента се блъснала в управляваната от пострадалия С.

„Тойота Ярис“, която се запалила. С. не е можел да избегне удара. Той получил несъвместими с живота изгаряния по цялото тяло със засягане на подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура..

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда следва да бъде зачетена относно авторството престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността на дееца.

Няма данни за неправомерно поведение на пострадалия.

От показанията на свидетелите С.ка Н. и Ц. С.а става ясно, че ищцата понесла изключително тежко преждевременната смърт на сина си. В отношенията между двамата имало хармония и разбирателство. Въпреки че пострадалият бил семеен от 2006 г. и живеел отделно със съпругата си (свидетелката С.а) и със сина си, той не преставал да се грижи за майка си.

Помагал й в домакинството, както и в ремонта и обзавеждането на жилището й. Извеждал я на разходки в почивните дни. Ищцата се пенсионирала, на продължавала да работи като счетоводител до настъпването на инцидента.

След това претърпяла тежък емоционален срив и се затворила в себе си.

Първоинстанционният съд е установил всички релевантни обстоятелства във връзка с увреждането, включително близката родствена връзка между ищцата и пострадалия, тяхната възраст, социален статус и икономическите условия в страната през 2020 г.. Определеното обезщетение в полза на ищцата в размер на 120000 лева е в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била отправена на 17.09.2020 г. Това е и началният момент на лихвата върху обезщетението съгл. чл. 429, ал.3 от КЗ.

Предвид изложеното претенцията за запращане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ правилно е била уважена до размера от 120000 лева ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част – над присъдения размер на 4 главницата от 120000 лева до претендираната горница от 180000 лева ведно със съответната лихва.

Предвид отхвърлянето на въззивната жалба, разноски в полза на ищцата и процесуалния й представител не се дължат.

В полза на ответника съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193 от 24.06.2024 г. по гражданско дело № 20212200100326 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Сливен в обжалваната част.

ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 - адв. П. К. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.

„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 разноски пред въззивната инстанция в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5