Решение № 191 от 19.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500284 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 454/11.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 1437/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е:

1) осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д. прокурист, Р. Г. Б. - изпълнителен директор и Й. Цв. Ц. - председател на Съвета на директорите, начин на представляване: от изпълнителния член на Съвета на директорите съвместно с прокуриста на дружеството или изпълнителния член на Съвета на директорите съвместно с председателя на Съвета на директорите, или от председателя на Съвета на директорите съвместно с прокуриста на дружеството, да заплати в полза на З. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж. к. „З.“, бл. 11, вх. 2, ет. 1, ап. 1, сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 02.02.2022 година между с. Люляково и с. Вресово, област Бургас, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Г. Г., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2022 година до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до претендираните 190 000 лева;

2) осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на З. Х. Д., ЕГН **********, сумата от 1 744.45 лева, представляваща законната лихва върху изплатеното от застрахователя обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 04.05.2022 - 13.04.2022 година, като е отхвърлен иска до претендираните 1 822.22 лева;

1

3) отхвърлен предявения иск от З. Х. Д., с ЕГН **********, против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати сумата от 7 302.46 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на претърпяно ПТП на 02.02.2022 година между с. Люляково и с. Вресово, област Бургас;

4) отхвърлен предявения иск от З. Х. Д., ЕГН **********, против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати сумата от 38 568 лева - обезщетение за сигурни бъдещи имуществени вреди, дължима вследствие на претърпяно ПТП на 02.02.2022 година между с. Люляково и с. Вресово, област Бургас;

5) присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от З. Х. Д., чрез адв. Н. Д. - ШАК и адв. Б. Ак. - САК, с адрес за връчване: град София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес център“, ет. 3, срещу така постановеното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 120 000 лева до 190 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.03.2022 година до окончателното изплащане на вземането; в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата в размер на 7 302.46 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 24.07.2023 година до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която е отхвърлен искът за сумата в размер на 38 568 лева, представляваща обезщетение за сигурни бъдещи имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

Оспорва се уваженото от съда възражение за съпричиняване и приетият процент, възлизащ на 20%. Инвокират се изводите на вещото лице, че дори с правилно поставен предпазен колан, същият не би предпазил пострадалия от силния страничен удар в дясната врата, където е бил опрян кракът му. Реферира се както към съотношението на физическите показатели на пострадалия спрямо габаритите на автомобила, така и към показанията на в. л. инж. Г. в о.с.з. от 04.04.2024 година, според които поставеният предпазен колан не ограничава движението на тялото странично, още повече надясно. Възразява се срещу наличието на принос от страна на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат. Изтъква се, че според съдебната практика обстоятелството, че пътникът не е ползвал предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи завишен размер на съпричиняване, като намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако е бил използван такъв. По отношение предявения иск за имуществени вреди в размер на 7 302.46 лева въззивникът поддържа, че същите са били заплатени от него и разходооправдателните документи са депозирани при предявяването на претенцията.

Допълнително се навеждат оплаквания за неоснователно отхвърляне на претендираните бъдещи сигурни вреди в размер на 38 568 лева, представляващи цената на индивидуална протеза. Изразява се позицията, че функцията и целта на деликтната отговорност е да постави увредения в положение, еквивалентно на онова, което би съществувало, ако не се 2 беше осъществила нежеланата промяна от увреждащото събитие. Твърди се, че изписаната от НЗОК протеза на стойност около 3 000 лева не може да бъде използвана от пострадалия поради невъзможността от движение на същата. Навеждат се доводи, че съгласно съдебната практика, обезщетението за вредите от непозволено увреждане може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Не се ангажират доказателствени средства.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. Й. Сл., в който същата се оспорва като недоказана и неоснователна. Твърди се, че общата сума на разходите за импланти е в размер на 4 450 лева, като същата е била възстановена с платежно нареждане от 13.04.2022 година. Оспорват се претенциите на въззивника за обезщетяването на бъдещи имуществени вреди за протеза и се сочи, че към момента този разход не е направен и не е сигурно, че ще се осъществи в бъдеще и то в посочения размер. Набляга се на факта, че на пострадалия е поставена протеза и той е в процес на адаптация. Изразява се позиция, че съпричиняването е установено по безспорен начин. Изтъква се, че като професионален шофьор З. Д. е бил наясно с рисковете, пътувайки в технически неизправен автомобил, със знанието за това, в усложнена зимна обстановка и без поставен предпазен колан. Сочи се, че според показанията на д-р Хр. в с.з. от 04.04.2024 година, поправен с протоколно определение от 23.05.2024 година, с предпазен колан също биха могли да се получат наранявания като чупване на капачката на коляното или таза, но не и такива, които да доведат до ампутация на крайник. Поддържа се, че въпросът относно механизма на получаването на травмата не е от компетентността на автоексперта и според разясненията на съдебния лекар първоначалният удар е именно директен, в арматурното табло, а не страничен, както допуска автоексперта. Твърди се необоснованост на високия базов размер на исканото обезщетение с оглед социалните реалности.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.

Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в осъдителните му части е постъпила и въззивна жалба от Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. Й. Сл., като се навеждат оплаквания, че определения от съда принос на пострадалия е нисък, а базовият размер на обезщетението за неимуществени вреди е твърде висок. Инвокира се знание за състоянието на гумите и се набляга на факта, че пострадалият е професионален шофьор. Настоява се, че причината за катастрофата е именно тази техническа неизправност на автомобила, а не скоростта. Твърди се, че съдът не е обсъдил получения въз основа на съдебно удостоверение и представен по делото протокол за разпит на Д. от 04.05.2022 година, от който става ясно, че преди инцидента, в град Разград, колата също е поднесла, което е накарало пострадалият нарочно 3 да огледа гумите и да установи, че същите са летни. Обосновава се принос за настъпване на вредите в размер на 50%. Претендира се силно завишен според наложената съдебна практика базов размер на обезщетението. Сочи се, че прилагането само на индивидуалните критерии без да се вземат предвид обществените такива, е довело до несъответствие със социалните реалности. Според въззивника, не без значение е и обстоятелството, че към момента законната лихва върху присъдената сума е над 50 000 лева поради многократното отлагане на делото за изготвяне на експертиза. Оспорват се и присъдените имуществени вреди в размер на 1 744.45 лева, като се твърди, че застрахователят е изпълнил задължението си да изплати обезщетение на пострадалия в законоустановения срок, поради което няма основание за присъждането на лихва за забава.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковите претенции.

Претендират се разноски пред двете инстанции. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК.

Повдига се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани от другата страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Х. Д., чрез адв.Н. Д. - ШАК и адв. Б. Ак. - САК, с който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че по делото безспорно са се доказали както вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания, така и силно влошеното емоционално и психологическо състояние, а също вида, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, продължаващи и до момента. Обосновава се силно влошаване качеството на живот на пострадалия, прекъсване на работа и образование, почти пълна невъзможност за самостоятелно придвижване и наличие на суицидни мисли. Твърди се, че максималният ангажимент на удара е бил в предна дясна врата на автомобила, където се е намирал З. Д., а коляното му е било опряно плътно до вратата. Навеждат се отново вече повдигнатите във въззивната жалба на тази страна възражения относно присъждането изобщо на процент на съпричиняване. Изказват се съображения за невъзможността на колана да предпази пътника в конкретната ситуация. Твърди се, че причината за настъпването на процесното ПТП са неправилните действия на водача на автомобила и несъобразената с атмосферните условия и пътната настилка скорост.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

От доказателствения материал се установява, че на 02.02.2022 година, около 10 часа, лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № **********, управляван от Г. Кр. Г. се е движел по път № 7305, в участъка между с. Люляково и в посока към с. Вресово. В същия на предната седалка е пътувал ищецът З. Д.. Пътната настилка е била заснежена и хлъзгава. На около 2 км. след с. Люляково автомобилът е навлязъл в десен завой със скорост от 48км/ч, която скорост е по-висока от критичната за конкретните пътни метеорологични условия, а именно 42 км/ч. Поради възникналата центробежна сила автомобилът е занесъл наляво. За да овладее управлението, водачът му е задействал спирачната система и е завъртял волана надясно. Предните и задни гуми на автомобила са били с различно сцепление и това е предизвикало завъртането му по часовниковата стрелка, като той се е насочил неуправляваемо към металната предпазна ограда. Последвал е сблъсък на предната дясна част на автомобила в първия елемент на оградата, който се е разрушил. След това автомобилът е излязъл от пътя вдясно, придвижил се е по инерция напред покрай бетонираната канавка, където след около 18 метра е спрял движението си. При така настъпилото ПТП е пострадал ищецът З. Д..