Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5162 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 203/2024
Вид
Определение № 5162
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5162 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002100203 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5976/13.11.2023 г. (подадена по куриер на 10.11.2023 г.), на „Токуда банк“ АД срещу решение № 169 от 28.09.2023 г. по гр. д. № 157/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 517 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 588/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по отношение на М. И. Х., лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, М. Д. Х. и „Токуда Банк“ АД, че И. М. Х. е носител на правото на собственост върху склад за нехранителни стоки със застроена площ от 1119.95 кв.м, навес над покрита рампа със застроена площ от 111.00 кв.м, навес - посока запад със застроена площ от 105.50 кв.м, навес - юг-ляво със застроена площ от 228.20 кв.м, и навес - юг-дясно със застроена площ от 32 кв.м, всички построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4015 кв.м, съставляващо парцел * в кв. 132 по регулационния план на [населено място], при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Родопа“, зелени площи, заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място - придобито на основание договор за дарение от 06.06.2001 г., сключен с нотариален акт № 11, том II, peг. № 1033, нот. д. № 132/2001 г. на нотариус Пл. П., peг. под № 129 в НК, с район на действие PC - Павликени, вписан в Служба по вписванията при PC - Павликени с вх. № 745/06.06.2001 г. под № 73, том II, дело № 333/2001 г. в партидна книга том 154, стр. 391, 392; прието за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. И. Х., лично и в качеството му на ЕТ „MX-Комерсиал- М.

Х.“, М. Д. Х. и „Токуда Банк“ АД, по предявения срещу тях иск от И. М. Х., че сключеният между тримата ответници на 06.10.2008 г. с нотариален акт № 4, том IV, peг. № 5956, нот. д.

1

№ 810/2008 г., вписан с вх. рег. № 3866/06.10.2008 г., акт № 152, том I, дело № 2011/2008 г. в партидна книга, том 701 на СВ - гр. Павликени, договор за учредяване на ипотека върху склад за нехранителни стоки със застроена площ от 1119.95 кв.м, навес над покрита рампа със застроена площ от 111.00 кв.м, навес - посока запад със застроена площ от 105.50 кв.м, навес – юг-ляво със застроена площ от 228.20 кв.м, и навес – юг-дясно със застроена площ от 32 кв.м, всички построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4015 кв.м, съставляващо УПИ * в кв. 132 по ПУП на [населено място], при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Родопа“, зелени площи, заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място, е недействителен на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД (не е породил и не съществува в полза на банката-ответник ипотечно право, противопоставимо на ищеца).

Въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба, предявена първоначално пред PC Павликени, ищецът И. М. Х. твърди, че с нотариален акт за дарение от 06.06.2001 г. е придобил недвижим имот в [населено място]. Разбрал, че имотът е предмет на принудително изпълнение за задължения на ответника М. И. Х. - лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, към взискателя „Токуда Банк“ АД, въз основа на учредена на 06.10.2008 г. от М. И. Х. и М. Д. Х. договорна ипотека върху същия имот. Към датата на учредяване на ипотеката и към датата на предявяване на исковата молба двамата не били собственици на имота, поради което същата се явява недействителна като учредена от несобственик. Искането е да се приеме за установено по отношение на ответниците М. И. Х.

- лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, М. Д. Х. и „Токуда Банк“ АД, че И. М. Х. е собственик на имота, както и да се обяви договорът за ипотека за недействителен поради учредяването й от несобственик. От своя страна, в писмения си отговор ответникът „Токуда Банк“ АД е оспорил исковете. Посочил е, че договорът за дарение му е непротивопоставим; правото на собственост върху имота принадлежи на кредитополучателя М. И. Х. - лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х. въз основа на покупко-продажба от 22.03.2001 г. Към датата на учредяване на ипотеката - 06.10.2008 г., дарението на имота на ищеца И. М. Х. не било вписано по партидата на дарителите и не било установено в нотариалното производство от нотариус П. П., нито в производството по издаване на удостоверение за вещни тежести от Служба по вписванията при PC - Павликени. От това удостоверение е видно, че към 07.10.2008 г. - датата след учредяване на ипотеката, върху имота е вписана само ипотеката. Договорът за дарение представлява невписано обстоятелство към датата на учредяване на ипотеката и като такова то е непротивопоставимо на правата на собственика-ипотекарен длъжник и на ипотекарния кредитор. Ищецът е само последващ приобретател на имота. Според доктрината и практиката отчуждаването и обременяването с тежести на чужда вещ не е нищожно. След като продажбата на чужда вещ не е нищожна, то и обременяването на чужда вещ с тежести, като по-лек порок, не следва да е нищожно. Договорът за ипотека на чужда вещ е относително недействителен. Оспорването на унищожаем договор следва да стане до изтичане на определения в закон срок - чл. 32, ал.

2 предл. последно ЗЗД. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Апелативен съд – Велико Търново е приел за установено следното от фактическа страна:

2

На 22.03.2001 г., с нот. акт № 121, том I, peг. № 511, дело № 71/2001 г., М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ- Комерсиал-М. Х.“, е закупил от ЦКС - гр. София недвижим имот, представляващ склад за нехранителни стоки със застроена площ от 1119.95 кв.м, навес над покрита рампа със застроена площ от 111.00 кв.м, навес - посока запад със застроена площ от 105.50 кв.м, навес - юг-ляво със застроена площ от 228.20 кв.м и навес - юг-дясно със застроена площ от 32 кв.м, всички построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4015 кв.м, съставляващо парцел * в кв. 132 по регулационния план на [населено място], при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Родопа“, зелени площи, заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място. На 06.06.2001 г., с нот. акт № 11, том II, peг. № 1033, нот. д. № 132/2001 г. на нотариус Пл. П., М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х. са дарили същия недвижим имот на сина си И. М. Х. (заедно с други два имота). Видно от отбелязването върху акта, същият е вписан в Служба по вписванията при PC - Павликени с вх. № 745/06.06.2001 г., акт № 73, том II, дело № 333/2001 г., партидна книга том 154, стр. 391, 392. На 06.10.2008 г., с нот. акт № 4, том IX, peг. № 5956, нот. д. № 810/2008 г. на същия нотариус, М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х. са учредили в полза на „Токуда Банк“ АД ипотека върху имота за обезпечаване на потребителски кредит в размер на 200 000 лв., с договорена годишна лихва в размер на 11.50 % и с краен срок на погасяване 20.09.2017 г., отпуснат на М. И. Х. съгласно договор за банков кредит № 095-001001/03.10.2008 г. Актът е вписан в СВ при РС - Павликени с вх. № 3866/06.10.2008 г., акт № 152, том I, дело № 2011/2008 г., партидна книга том 701. Вписването на ипотеката се установява и от удостоверение № 3558/07.10.2008 г., издадено от СВ при PC - Павликени.

Вписването на ипотеката е подновено на 03.10.2018 г. Първоинстанционният съд е изискал по реда на чл. 192 ГПК от нотариус Пл. П. намиращото се в преписката по нот. д. № 810/20018 г. удостоверение за липса на вещни тежести № 3041/17.09.2008 г., издадено от СВ при PC – Павликени, като нотариусът е отговорил, че делото е унищожено (акт от 07.03.2014 г. за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение). Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение от 03.02.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот, издадено от СВ при PC - Павликени. В него е посочено, че при проверката за лицето И. М. Х. за периода 01.06.2001 г. - 30.06.2001 г. е вписано дарение на недвижим имот, вп. в книга „Прехвърляния“, вх. peг. № 745/06.06.2021 г., том 2, 73/2001 г., вид дело - нотариално дело 333/06.06.2001 г., дв. вх. № 745/06.06.2001 г.

Предвид посочената в удостоверението дата - вх. peг. № 745/06.06.2021 г., въззивният съд е изискал от СВ при PC - Павликени удостоверение, в което да се посочи номера и датата на вписване във входящия регистър на нотариалния акт за дарение от 06.06.2001 г. В представеното удостоверение от 03.07.2023 г. е посочено, че в удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания е допусната техническа грешка като е посочен peг. № 745/06.06.2021 г., вместо дата 06.06.2001 г. Нотариалният акт за дарение е вписан с вх. peг. № 745/06.06.2001 г., акт № 73, том 2, дело № 333/2001 г., със страни М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х. - дарители и И. М. Х. - дарен. От СВ при PC - Павликени е изпратена и справка по данни за имот по електронна партида № 3

20729/19.04.2011 г. Не се спори по делото, че кредитополучателят М. И. Х. не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което срещу него е издадена заповед № 590/21.12.2017 г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 985/2017 г. по описа на PC - Павликени. В проведено производство по чл. 422 ГПК по т. д. № 64/2018 г. по описа на ОС – Велико Търново е прието за установено съществуването на вземането на „Токуда Банк“ АД към М.

И. Х. в размер на 165 473.69 лв. главница по договора за кредит, ведно със съответната законна лихва, 60 830.57 лв. възнаградителна лихва за периода 20.09.2011 г. - 20.09.2017 г., и 119 470.40 лв. лихва за просрочие за периода 20.07.2012 г. - 18.12.2017 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 39/2018 г. по описа на ЧСИ Р. К., по което е предприето принудително изпълнение върху недвижимия имот. Ищецът И. М. Х. е обжалвал действията на ЧСИ Р. К. по изп. д. № 39/2018 г. по насочване на принудителното изпълнение върху имота, като жалбата е оставена без уважение (решение от 05.06.2020 г. по в. гр. д. № 86/2020 г. по описа на ОС – Велико Търново). С влязло в сила решение по гр. д. № 378/2003 г. по описа на РС - Павликени, по предявен иск от В. Г. - кредитор на длъжника М.

И. Х., договорът от 06.06.2001 г. за дарение на имота на ищеца И. М. Х. е обявен за недействителен по отношение на кредитора.

При така установената фактическа обстановка, Апелативен съд – Велико Търново е направил следните правни изводи:

Ищецът И. М. Х. е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на чл.

77 ЗС чрез валидна правна сделка - дарение, сключена с първите двама ответници-негови родители (с неговия баща - съгласно ТР № 2/27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, доколкото същият е развивал дейност като едноличен търговец и имотът представлява търговски обект). Сделката е извършена с нотариален акт съгласно чл. 18 ЗС и е вписана съгласно чл. 4, б. „а“ ПВ. Вписването е извършено по реда на чл. 9 ПВ: актът е записан във входящия регистър под № 745 от 06.06.2001 г., акт № 73, том II, дело № 333/2001 г., партидна книга том 154, стр. 391, 392. Данните са отбелязани върху акта, видно от него. Установено по делото е, че актът е вписан на 06.06.2001 г., когато е сключен договорът за дарение. Това се установява както от отбелязването върху акта, така и от удостоверението от 03.07.2023 г., издадено от СВ - гр. Павликени, и от справката за вписванията по партидата на имота. В представеното пред първоинстанционния съд удостоверение от 03.02.2022 г. от СВ - гр.

Павликени е допусната грешка при изписване на годината на вписване (06.06.2021 г. вместо 06.06.2001 г.), като това се установява както от последващото изявление на издателя на удостоверението, така и от отбелязването на данните за вписване върху самия нотариален акт, където ясно е изписана датата 06.06.2001 г.