Решение № 224 от 25.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. ***, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630102917 по описа за 2021 година

Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС Искова молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, съдебен адрес: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Б. срещу ***., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул. “***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22.

Ищцовото дружество твърди, че на 18.11.2019 г. между „**“ ООД и ответника ***. бил сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева. Съгласно клаузите на договора ответника се съгласил да заплати лихва в размер на 127.23 лв., като кредита следвало да се върне на 16 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 57.95 лв. всяка, като падежните дати били уговорени в договора за кредит. Първата погасителна вноска била платима на 02.12.2019 г., а последната била с падеж 29.06.2020 г.

На 02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „**“ ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и 1 вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ответника ***..

Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 727.40 лева – главница по Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ответника ***., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „**“ ООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г. и Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., 55.10 лева – договорна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 29.06.2020 г.; 277.69 лева - обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 04.03.2022 г., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва размера на претендираните суми, като счита, че исковете са недоказани. Счита, че сключения между страните договор за кредит е нищожен, поради нищожност на клаузите от договора, касаещи клаузата за неустойка по чл. 8, във вр. чл. 14, ал. 2, във вр. чл. 9 от Общите условия, доколкото същата противоречи на разпоредбите Закона за потребителския кредит и на добрите нрави, както и годишния процент на разходите, доколкото същият надхвърля 50% в нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Оспорва претенцията за заплащане на неустойка в размер на 277.69 лева, като прави искане удържаната в тази връзка сума да не се взема предвид при пресмятане на задължението . В същото време представя 4 бр. платежни нареждания за сумата от 310 лева, като твърди, че с тези плащания е погасила главницата и възнаградителната лихва по вноски от 1 до 7. В този смисъл счита, че към настоящия момент дължи сумата в общ размер на 617.23 лв., от които 570.75 лв. – главница и 45.30 лева – възнаградителна лихва. Моли предявените искове да бъдат частично уважени.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща 2 процесуален представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2019 г. между „**“ ООД и ответника ***. бил сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата, на който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева. Страните договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора в общ размер на 127.23 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 927.23 лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 800 лева и договорената лихва от 127.23 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена на 16 двуседмични вноски, от които първите три с размер – 12.46 лева, а останалите 13 вноски с размер от по 68.45 лева. Първата погасителна вноска била платима на 02.12.2019 г., а последната била с падеж 29.06.2020 г.

На 02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „**“ ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ответника ***..

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби.

Уведомителното писмо било изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента, чрез препоръчана пратка на посочения по договора адрес на длъжника, като пратката била получена на 03.12.2020 г.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., погасителен план и искане за сключване на договор за паричен заем; Общи условия по договор за заем; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020 г., сключен между „**“ ООД и „***“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №1 от 02.11.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г., Пълномощно от управителя на „**” ООД, с което е упълномощено „***” ЕАД да уведомява длъжници от името на „**” ООД; Уведомително писмо от „**” ООД чрез „***“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/*** от 06.11.2020 г. за извършената цесия и обратна разписка към товарителница, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо за извършена цесия до длъжника и получаването му, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, 4 платежни нареждания за 3 плащане на погасителни вноски и справка за изчислена законна лихва от калкулатор на НАП, както и от материалите, приложени по ЧГД № *** г. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че от страна на длъжника е била внесена общо сумата от 490 лева за погасяване на кредита, като размерът на непогасената главница по договора е 727.40 лева, размерът на непогасената договорната лихва е 55.10 лв., размера на непогасената неустойка по чл. 8 от договора е 295.50 лв., а размерът на лихвата за забава в размер на 91.54 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от “***” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника ***. в качеството й на длъжник, на заповед № 668/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № *** г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението на изготвената експертиза.

Не се спори между страните по делото, че на 18.11.2019 г. между „**“ ООД и ответника ***. бил сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата, на който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.05%, като общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 927.23 лева. Същата следвало да бъде платена на 16 двуседмични вноски, от които първите три с размер – 12.46 лева, а останалите 13 вноски с размер от по 68.45 лева. Първата погасителна вноска била платима на 02.12.2019 г., а последната била с падеж 29.06.2020 г.

4

Поради неплащане на дължимите суми и изпадане на кредитополучателя в забава на 02.11.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „**“ ООД и “***” ЕАД, а на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 02.11.2020 г., по силата на което било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** от 18.11.2019 г., сключен между „**“ ООД и ответника ***..