Решение № 169 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000086 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1579/15.11.2025 г. по т.д. № 1874/2022 г. на СГС, VI-3 състав са отхвърлени предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК 831094393 срещу А. Д. Б., гражданин на Обединеното Кралство и Северна Ирландия, родена на *** година, като ипотекарен длъжник и присъединен взискатели „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 130136391– длъжник по изпълнително дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № *** на КЧСИ с район на действие СОС, отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 464 ГПК, вр. чл. 177 ЗЗД - за установяване несъществуване на вземания в полза на А. Д. Б., гражданин на Обединеното Кралство и Северна Ирландия в общ размер от 82 166,68 лева, по изпълнителен лист от 10.12.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила неприсъствено решение по гр.д. № 39/2021 г., по описа на Районен съд – гр. Самоков, от които: 24 000 лева, представляваща увеличената стойност на самостоятелен обект на етаж 2 в сграда с идентификатор *** – апартаментен хотел Айсберг /преди Кокиче/ в к.к. Боровец, представляващ СТУДИО 24, с идентификатор 5231.919.144.4.32, в следствие на извършени в периода 29.04.2008 г.– 2009 г. подобрения в недвижимия имот; 10 000,00 лева, представляваща необходими разноски за поддържане на горепосочения недвижим имот, сторени в периода 2008 година – 2018 година; 24 000 лева, представляваща увеличената стойност на самостоятелен обект на етаж 2 в сграда с идентификатор *** – апартаментен хотел Айсберг /преди Кокиче/ в к.к.

Боровец, представляващ СТУДИО 25, с идентификатор ***, вследствие на извършени в периода 29.04.2008 г.– 2009 г. подобрения в недвижимия имот; 10 000,00 лева, представляваща необходими разноски за поддържане на горепосочения недвижим имот, сторени в периода 2008 година – 2018 година, ведно със законната 1 лихва върху всяка от сумите, считано от 18.01.2021 г. до 16.09.2022 година, в общ размер на 11 446,68, както и сумата от 2720 лева, представляваща разноски, които вземания са разпределени на ответника А. Д. Б., на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, с протокол за разпределение от 16.09.2022 г. по изп. дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № *** на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд.

Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД („ПИБ“ АД) е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с искане същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени, а евентуално да се установи, че вземането на А. Б. не е привилегировано по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Сочи се, че СГС неправилно приел, че А.

Б. разполага с валиден изпълнителен титул. СГС следвало да констатира недействителност на решението на ОС – Самоков, тъй като, както приемал ВКС, в производството пред него по чл. 177 ЗЗД следвало да участва и ипотекарния кредитор, а в случая банката не участвала в това дело. Липсвало и доказване на извършени подобрения в недвижимия имот. Грешно СГС разпределил в доказателствена тежест на банката да опровергава отделни твърдения за разходи, без ответникът да е представил надлежни счетоводни документи. Неправилно съдът констатирал, че А. Б. е доказала претенциите, свързани с направени от нея полезни и необходими разноски.

Съдът кредитирал документи които били оспорени от банката като антидатирани и съставени за целите на процеса. Дори предварителният договор да не бил антидатиран, съдът приел констатации несъответстващи на неговото съдържание – чл.

8, чл. 10, чл. 13 и чл. 15 от него. Неправилно била интерпретирана клаузата на § 20 от предварителния договор като самостоятелно основание за едностранно прихващане, присъждане на суми или изменение на договора без да тълкува клаузите му във връзка една с друга. Не било съобразено, че на основание чл. 16, ал. 2 от предварителния договор след 30.06.2008 г. задължението за сключване на окончателен договор се е погасило и всички платени по прекратения договор суми били недължимо платени и не следвало да се обсъждат при преценка претенциите на А. Б. за подобрения.

Направени са твърдения, че извършените неотложни ремонти били в гаранционния срок на имота и не следвало да бъдат заплащани от купувача, а ако са заплатени, следвало да му бъдат заплатени от продавача. Не било ясно защо е плащал купувача в гаранционния срок. Не било отчетено, че довършителните работи е следвало да бъдат извършени от продавача срещу договорената цена по предварителния договор.

Неправилно били кредитирани всички представени платежни нареждания, тъй като някои били в полза на трети лица. Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля И. Й. като годни да установят всички факти и обстоятелства, тъй като същият имал множество дела с банката, а някои от фактите следвало да се установят само с писмени доказателства. Показанията му освен това били некоректни и вътрешнопротиворечиви. Съдът не изложил мотиви защо възприема неговите показания относно фактите, а не други събрани по делото доказателства. СГС неправилно възприел заключението на СИЕ като основан аргумент относно наличието и размера на претендираните вземания без да направи анализ на същото. Неправилно съдът се основал и на заключението на СТЕ, което било изготвено само въз основа на твърдения на ответника, без наличие на необходими договори и фактури. Експертизата не можела да замести документите за реално направени разходи. Съдът не изложил и мотиви защо кредитира заключението.

На следва място се твърди, че съдът неправилно приложил чл. 192, ал. 1 ЗЗД, според който А. Б., като недобросъвестен приобретател, при евикция няма право да иска друго освен цената на имота от своя праводател. Освен това чл. 177 ЗЗД 2 осигурявал защита само на добросъвестния собственик, но не и на този, който извършвал разходите и подобренията в имота след като е знаел за правата на трети лица, включително на ипотекарния кредитор. Неправилно съдът не възприел твърдението на банката, че за да се възползва и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор подобрителят трябва да има признато право на задържане. Изцяло погрешни били изводите на СГС и относно непогасяване вземането на А. Б. по давност и относно това, че не следвало тя да го предявява в производството по несъстоятелност на „А и Л Корпорация“ ООД (н).

Ответникът А. Б. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД (н) не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността решението, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е твърдял в исковата си молба, че по негова молба срещу длъжниците „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД - в несъстоятелност, (с предходно наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ ЕООД), „ВИГО БИЙЧ“ ЕООД - в ликвидация, и И. Ц. Й., било образувано изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., с peг. No *** от КЧСИ и район на действие СОС, на основание изпълнителен лист, издаден на 11.04.2018 г. от Софийски районен съд, 161 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22545/2018г. Вземанията на банката били обезпечени с първа по ред ипотека, учредена върху недвижими имоти, собственост на длъжника „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД - в несъстоятелност, (с предходно наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ ЕООД), съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том III-А, peг. №3957, дело № 573/2007г. на нотариус Б. М., с peг. № *** в НК, и район на действие Самоковски районен съд, вписан в Служба по вписвания град Самоков с вх. peг. No 1393/15.06.2007г., акт №118, том I от 2007г. учредена върху недвижими имоти, собственост на длъжника „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД - в несъстоятелност. Поддържа, че на проведената публична продан, в периода от 08.07.2022 г. до 08.08.2022 г., недвижимите имоти – Студио С 24 и Студио С 25, част от ипотекираната сграда, собственост на А. Б., били реализирани и за купувач бил обявен наддавачът-взискател с най-високо валидно наддавателно предложение - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД. Ответницата А. Б., се явявала ипотекарен длъжник и присъединен в качеството на взискател по изпълнителното дело за вземания от общо 82 166, 68 лева, дължими за извършени от нея необходими и полезни разноски за посочените в исковата молба два недвижими имота. На 16.09.2022г. на ищеца било предявено разпределение по изпълнително дело 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд София, съгласно което на присъединения взискател – А. Б. била разпределена общо сумата 82 166, 68 лева за извършени подобрения в ипотекирани в полза на Банката 3 недвижими имот, на основание чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Поддържа, че А. Б. няма вземане от „А и Л Корпорация“ ООД с право на предпочтително удовлетворяване пред ипотекарния кредитор. Ищецът твърди, че ответницата Б. не е носител на право на предпочтително удовлетворяване, както и че вземането на Б. срещу несъстоятелното дружество, не съществува. На първо място, поддържа, че поради непредявяването на вземанията по реда и в сроковете по ТЗ в производството по несъстоятелност, въпреки, че същите са възникнали преди датата на открИ.е на производството, се считат погасени ех lege. На второ място твърди, че лицето не е извършило подобрения в имота, а евентуално оспорва и размера на претендираните разноски. Намира, че постановеното неприсъствено решение не може да установи тези факти, тъй като процесът е бил симулативен и ищецът не е участвал като страна в производството и съответно – не е обвързан от сила на пресъдено нещо. Твърди, че при всички случаи не е налице и увеличение на стойността на имота. Сочи, че дори и да са извършени подобрения, то те са след вписаната ипотека в полза на „ПИБ“ АД и предвид разпоредбата на чл. 177 ЗЗД, следва да са привилегировани при принудително изпълнение с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, но за да се възползва от възможността за удовлетворяване преди ипотекарния кредитор, взискателят, който твърди извършени подобрения, трябва да е упражнил съдебно право на задържане върху недвижимите имоти – тоест, за тези вземания да е налице съдебно признато право на задържане. Тези условия намира да не са налице, тъй като такова право на задържане не е удостоверено с изпълнителния лист или признато със съдебното решение, въз основа на който е издаден, представени от ответницата в изпълнителното производство. Ето защо, поддържа и че щом ипотеката е вписана преди прехвърлителната сделка, не е налице привилегия преди ипотечното право, дори и при съществуване на съответно вземане. Ищецът твърди и че ответницата не може да се ползва от правата по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, тъй като притежава качеството ипотекарен длъжник към датата на учредяването на ипотеката, тоест – е недобросъвестна. Допълва и че дейности по поставяне на теракот, фаянс и други не представляват подобрения в недвижимия имот. Оспорва и вземането за необходими за запазването на имота разноски, като се сочи, че по изпълнителното дело не са представени доказателства за извършени такива разноски, а и такива разноски не са правени, а твърдените разноски представляват разноски по обикновеното и обичайно потребление на имота, както и разноски, сторени за поддръжка на общите части на сградата, в която са недвижимите имоти. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за разноски. В допълнителната искова молба уточнява, че предвид липсата на възражения по чл. 265 от ЗЗД, както и договореното между страните по договора за покупкопродажба, недвижимите имоти - самостоятелни обекти в сграда са предадени на купувача в договорената степен на завършеност, вид и оборудване, за което е заплатена и уговорената цена, посочена в Нотариален акт № 168, том 2А, рег. № 4005, дело № 345/2009 г. от 24.06.2009 г. на Нотариус Б. М. и Нотариален акт № 167, том 2А, рег.№ 4004, дело № 344/2009 г. от 24.06.2009 г. на Нотариус Б. М.. Поради това възразява по извършването на подобрения и полезни разноски, тъй като посочените строително-ремонтни работи вече са били извършени към датата, от която се претендират. Неотложните разходи, от една страна, оспорва да са сторени, а от друга страна – оспорва и да е било налице необходимост от такива разноски.

Разпечатката съдържа 25 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5642ff84-683d-4bd2-b301-72616451aeb1