Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 271 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно от частен характер дело 2587/2023
Вид
Присъда № 271
Подписан
09.10.2025
В сила
25.10.2025
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 226, ал.1, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 147 · Наказателен кодекс
  • чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.159а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 271, постановена на 09.10.2025 г. по н.ч.х.д. № 2587 по описа на Районен съд – Варна, тридесет и шести състав за 2023г.:

Частният тъжител К. Д. К. е повдигнал обвинение срещу К. П. Г. за това, че на 21.05.2023 год. в публичното пространство в статия в сайта BUDNAVARNA.COM е разгласил позорно обстоятелство за К. и му е приписал престъпление - престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и 2, вр. чл. 147 от НК.

В с.з. обвинението спрямо подсъдимия Г. се поддържа от упълномощения представител на тъжителя. Същият счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че на страницата на Будна Варна е била публикувана статия със заглавие „Палавите полицаи се оказаха багеристи“, в която били разпространени в публичното пространство позорящи, неврени твърдения по адрес на тъжителя К. – а именно че е бил скандално уволнен от 04 РУП и че униформите на лицата, представили се за полицейски служители били предоставени именно от него. Посочените твърдения несъмнено са накърнили доброто име на тъжителя в обществото, като доколкото по онова време лицето, осъществяващо представителни функции (управител и едноличен собственик) по отношение на сайта BUDNAVARNA.COM е било подс. К. Г., то именно той следва да понесе отговорност за реализираното, тъй като по делото така и не се е установило с категоричност друго лице да е имало достъп до сайта и да е било във фактическа възможност да качва съдържание на платформата. По изложените съображения се моли за осъдителна присъда, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Подсъдимият К. П. Г. се явява в последното съдебно заседание и дава обяснения по делото. Посочва, че в периода от месец август 2021г. до 02.12.2023г. не е плащал домейна, като очевидно друго лице е заплащало на „Суперхостинг.БГ“, като по делото се установява, че банковите сметки от които е било заплащано са различни от неговите, като лично той не е ползвал нито домейна, нито сървъра, нито платформата BUDNAVARNA.COM, като той самият няма информация кое е било лицето ползвател, тъй като в случай на неплащане от негова страна „Суперхостинг.БГ“ е имал правото да предостави платформата на други лица.

Отрича категорично да е автор на инкриминираните изявления.

В предоставеното му право на последна дума посочва, че желае да се намери кой е плащал и кой е използвал сайта, като счита, че по IP адрес може да се проследи посоченото обстоятелство. По същество моли делото да се прекрати.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2023г. в сайта https://budnavarna.com била качена статия със заглавие „Палавите полицаи се оказаха багеристи“ със следното съдържание:

„ Както по-рано „Будна Варна“ съобщи, варненски полицаи със сексуални закани към младо момиче по време на работа. Палавите полицаи се оказаха багеристи от Чифлика, а униформите са дадени от бившият катаджия К. К., който скандално е уволнен от 04 РПУ Варна.“

Като автор на статията е посочена Будна Варна.

Видно от писмо вх. № 364/03.01.2024г. на „Суперхостинг.БГ“, дружеството не разполага с информация относно обстоятелството кое лице или дружество е било отговорно за сайта https://budnavarna.com, като в периода от 31.01.2020г. до 21.08.2021г. уебсайта е зареждал хостинг услуга , предоставена от „Суперхостинг.БГ“,като услугите са се администрирали от клиентски профил на лице със следните данни за контакт: име: К. Г.; е-mail адрес: [email protected]; ЕГН: няма данни; тел.за връзка: *** и адрес:

Варна, бул. „8-ми Приморски полк 122. На 02.12.2023г. данните в клиентския профил са променени от тези на К. Г. с данни на С. П. и данни за юридическо лице с наименование 1

„Иноуейв Рисърч“ ЕООД, с ЕИК: 205543404. Към писмото са приложени и разписки и фактури за извършени плащания за домейна от дати 31.01.2020г., 30.07.2020г., 25.01.2021г., 14.06.2021г., 20.07.2021г., 31.01.2022г., 25.01.2023г. и 04.12.2023г., като всички документи са били издадени на името на К. Г., но видно от наличните детайли за някои от трансакциите са били извършени от банкови карти с номера, различни от тези, обслужващи К. Г. като физическо лице и/или Будна Варна, като последната трансакция и фактура към същата (от 04.12.2023г.) са били издадени на името на „Иноуейв Рисърч“ ЕООД, като последната фактура издадена на името на К. Г. относно домейна budnavarna.com е от дата 24.01.2023г.

В последващо писмо вх. № 84546/22.10.2024г. „Суперхостинг.БГ“ уточнява, че домейн имената стават свободни за регистрация, когато липсва плащане за тях каквото до 31.01.2025г. не е налице за домейна budnavarna.com.

Видно от писмо вх.№ 46767/11.06.2024г. на директора на ОД на МВР Варна служебното правоотношение на тъжителя К. Д. К. е било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.4 ЗМВР (по собствено желание), считано от 04.04.2020г., което обстоятелство се потвърди и от разпита на св. С. М. и В. Я., които на свой ред посочиха, че тъжителят е бил уважаван на работното си място, като за случката с представилите се за полицаи лица, които били облечени с полицейски униформи св. М. посочва, че едното от лицата било племенник на тъжителя и при задържането си посочило, че униформите са били негови. И двамата са категорични, че К. не е бил уволняван, а е напуснал доброволно, както и че не е имал никакви проблеми на работното си място.

От показанията на св. С. П. се установи, че първоначално домейна budnavarna.com е бил създаден и експлоатиран от К. Г., след което той е преустановил дейност със сайта, като се занимавал с други неща, като след като П. е заявил интереса си и му предложил да се занимават с дейността заедно Г. посочил, че не желае и така домейна се прехвърлил на П..

Видно от обясненията на подс. Г. той е експлоатирал сайта лично от 2015г. до август или септември 2021г., като от тогава лично той не е извършвал плащания и не е правил публикации. Посочва още, че чул от едно място, че междувременно домейна бил взет (тъй като след преустановяване на плащането абонаментът се пускал за свободна продажба) от едно момче от Балчик, който го експлоатирал около две години.

В хода на съдебното следствие беше разпитан и св. Н. Илиев М., видно от показанията на който подс. Г. се е занимавал със сайта budnavarna.com от 2015г. до месец септември 2021г., след което е преустановил дейността си, като той лично го е молил да му съдейства като качва статии на сайта, но е получавал категоричен отказ, като междувременно е започнал работа на крайбрежната алея в заведението Moonlight като PR (връзки с обществеността).

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава безпротиворечиво от събраните по делото писмени и гласни доказателства доказателства.

Като непротиворечащи на останалите доказателства съдът кредитира показанията на св. С. М. и В. Я., на св. С. П., на св. Н. М., както и обясненията на самия К. Г., които са изцяло в унисон с разказаното от св. М. и П., както и с наличните по делото писмени доказателства за номера на сметки и карти, издавани на негово име, от които не се събраха никакви данни да са били извършвани плащания за домейна budnavarna.com след месец септември 2021г..

По същество нито един от разпитаните свидетели не установява авторството на инкриминираното деяние, като съдът не постави под съмнение казаното от страна на свидетелите за частния тъжител К. – М. и Я., които независимо един от друг изложиха сходни възприятия що се касае до психическото състояние на г-н К. след като се е запознал със съдържанието на инкриминираната публикация, поместена в сайта https://budnavarna.com.

2

По отношение на показанията на св. П. и М. съдът не намира основание да не даде вяра на същите доколкото свидетелите под страх от наказателна отговорност изложиха сходни твърдения, свързани с обстоятелството, че подс. Г. не е експлоатирал сайта, считано от месец септември 2021г. докато той окончателно не е бил взет от св. П. и дружеството „Иноуейв Рисърч“ ЕООД.

На следващо място, съдът не намери никакви основания да не кредитира и обясненията на подсъдимия, който макар да са негово основано защитно средство в настоящото производство не са лишени и от доказателствена стойност, особено в С.ата на обстоятелството, че се подкрепят от данните от банковите институции и наличните данни за транзакции според които неустановено лице/лица са заплащали домейна на името на подс.

К. Г., като в данните от профила отсъстват други индивидуализиращи го белези освен две имена, до които всеки би могъл да има достъп.

Действително, на въпроса досежно I P адрес от който е била осъществена публикацията отговор не може да бъде даден, тъй като към момента не е наличен механизъм по който да се изиска такава информация, тъй като на първо място, съдът в съдебната фаза на производството има право да изисква такава информация единствено за тежки умишлени престъпления, каквото не е обект на настоящото производство (вж. чл. 159а, ал.2, вр. ал.1 НПК), а на второ инкриминираният период от септември 2021г. до 21.05.2023г. не съответства на възможните срокове за съхранение на исканата информация, който съобразно законодателството на Република България е шест месеца.

В настоящото производство действително остана неизяснено обстоятелството по какъв начин домейна е бил предоставен на друго лице с данните на подс. Г., като той самият заяви, че не е предоставял данни за достъп – потребителско име и/или парола на друго лице, а дружеството „Суперхостинг.БГ“ така и не предостави отговор на въпроса дали е предоставило достъп до домейна на лице, различно от Г., което е извършило плащане от негово име и с неговите данни, като за съда обаче не остана неизползван доказателствен механизъм по силата на който да се сдобие с посочената информация Предвид горното, съдът намира от правна страна, че по делото не са налице доказателства, сочещи на извършено от подс. К. П. Г. престъпление.

На първо място, съдът прие, а този факт не се и оспори от подсъдимия, че инкриминираната публикация е била направена именно от сайта https://budnavarna.com.

При все това обаче, не са ангажирани каквито и да било доказателства, че именно подс. Г. в лично качество е автор на процесните публикации, като единствените категорични доказателства по делото са, че неговите данни са били ползвани при заплащане на домейна от банкови сметки и карти, различни от неговите собствени и че официално домейна е бил регистриран на неговите две имена, без никакви други индивидуализиращи го данни в т.ч.

ЕГН.

Наред с това, от разпитаните по делото свидетели не се установи поникакъв начин подсъдимият и частния тъжител да са се познавали, да са имали конфликтни отношения помежду си, респ. съдът не може да изведе мотив именно подс. Г. да е непосредствен автор на направените в статията изявления, които несъмнено имат позорящо К. съдържание, но по съществото си от обективна страна не го уличават в извършването на каквото и да е престъпление, тъй като да си скандално уволнен (какъвто той не е) не съставлява престъпление, а такова не съставлява и предоставянето на служебна униформа на друго лице (като посоченото е по-скоро друг вид нарушение на правилата за ползване на служебно облекло) .

Горното е достатъчно за да бъде оправдан подсъдимия, като се има предвид, че единствено доставчиците на интернет биха моли да дадат информация от кой IP адрес са направени публикациите и кой е ползвателят на този адрес, но както бе посочено по-горе 3 чл.159а от НПК предвижда възможност такива справки да се правят само за тежки престъпления, като отделно от това е изтекъл и 6 месечният срок за съхранение на тази информация, регламентиран в ЗЕС.

За пълнота, следва да се отрази, че авторството на публикацията би могло да се установи и чрез други доказателства, например гласни, но такива в случая не са ангажирани.

Не са посочени свидетели, чрез които да се установят факти, обосноваващи категоричен извод, че конкретната публикация е била действително направена от подс. Г..

Доколкото съдът прие, че авторство в случая не може да бъде установено по изискуемия от процесуалния закон категоричен и несъмнен начин, то в случая безсмислено е да се обсъжда доколко съдържанието на инкриминираните фрази съставлява клевета по смисъла на наказателния закон от обективна страна, като въпреки това и за пълнота по-горе съдът все пак посочи какво съставляват направените изявления.