Решение № 10306 от 21.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25658/2021
- Вид
- Решение № 10306
- Подписан
- 21.09.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за енергетиката
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.141 · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10306 гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110125658 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /ЮЛ/, ЕИК ..., твърди, че ответницата Т. Ч. Б., ЕГН **********, е потребител на топлинна енергия за имот с адрес гр. София, /АДРЕС/, аб. № ..., като не била заплатила следните суми:
4916,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
495,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г.,
34,75 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
5,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 20.01.2021 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „/ЮЛ/ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от 1 предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5761 г. по описа на СРС. Претендира разноски.
Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа ескпертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Представя писмени доказателства.
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано дружеството за дялово разпределение „/ЮЛ/.
Ответницата Т. Ч. Б., ЕГН **********, чрез сина си Н. В., с отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 29.01.2018 г. Възразява, че дължи сумата в размер на 378,33 лв., представляваща цена на доставена ТЕ за месец септември 2020 г., тъй като същият е извън процесния период. Оспорва, че цената на доставена ТЕ е в размера на процесните вземания.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ /ЮЛ/ заявява становище за основателност на исковете, като представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота и издадените изравнителни сметки през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184/06.05.1993 г., Списък на етажните собственици в СЕС, находяща се на горепосочения адрес в гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., ап.... към Протокол от 11.06.2002 г., в който за ап.... е вписана и подписана Т. Б. Ч. /продавач по цитирания н.а./, приобщени по делото на л.14-15; 20-22/ както и от представените от третото 2 лице помагач доказателства – протоколи и др. документи касаещи отчитането на топлинна енергия за процесния период в имота на клиента, всички приети като неоспорени, се установява, че именно ответницата Т. Б. е ползвател на процесния апартамент № ..., находящ се на горепосочения адрес в гр. София. След прехвърляне на „голата“ собственост върху процесния апартамент № ... на горепосочения адрес през 1993 г. на нейния син и пълномощник по делото -- Н. В., ответницата Б. си е запазила вещното право на ползване върху недвижимия имот пожизнено. Последното води до извод, че за процесния отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. потребител на ТЕ и клиент на /ЮЛ/, е именно ответника Т. Б., в качеството й на единствен вещен ползвател на апартамент № ....
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ответницата Т. Б. като ползвател на имот в СЕС, присъединен към абонатна станция има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от ОС на ЕС от 11.06.2002 г. и сключения Договор № 2350 от 14.06.2002 г./на л.18-23 от делото /, дялово разпределение за процесния период, ОФ-ри за периода /на л.24-26/ всички те неоспорени от ответника както и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамент № ... е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен период /2017-2020 г./.
От заключението на СТЕ се установява, че процесната сграда, в която се намира ап. ... е с непрекъснато топлоснабдяване за целия период от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., като /ЮЛ/ ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост, която включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125 см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото разпределение за периода е извършвано от ФДР „/ЮЛ/. За абоната са представени 3 бр. отчета, които обаче били „празни“ тъй като в имота на ответника не се изчислява ТЕ за отопление на имот, а за абоната се изчислява единствено ТЕ за битово горещо водоснабдяване , като за първите два сезона, начисленията са на база за 2 – потребителя, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. начисляването е по чл.69 от Наредбата за топлоснабдяването /след изм. от м.03.2020 г.:/.
Видно от обясненията на в.л. от съдебно заседание, след изменението на Наредбата за топлоснабдяването през 2020 г., за всички потребители, които имат отчет „на база“, в случай, че остане разлика от общия водомер в сградата, същата се разпределя към тези имоти, сред които в процесната жилищна сграда спадал и апартамента на ответника. В случая начисленото количество за БГВ било по-високо, като отговаряло на база за 4 потребители. Количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2017 г., като разпределението между потребителите се извършвало, въз основа на отчетения разход на гореща вода.
Разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост описана в 3
Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем – 163 куб.м. и този на ЕС – 10 705 куб.м.
Въз основа именно на отчетите от уредите, изравнителната сума за целия период за процесния апартамент № ... възлиза на 1 209,05 лв., която сума е за доплащане от абоната.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., представените от ответника и издадени от третото лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния а д р е с в гр. София, /АДРЕС/, е топлоснабдена през целия процесен период, като захранването с топлинна енергия в СЕС е осъществявано от две абонатни станции, тип БРУТЕРМ.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 3632,29 лв., от която сума 407,77 лв. за отопление на имота и сградна инсталация; 3224,... лв. е за БГВ, съответно след изравняването извършено от „/ЮЛ/ изравнителната сума е с + 1209,0507 лв. /т.е. за доплащане от абоната/. Така, реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 4841,34 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат на претендирания от ищеца размер от 4916,49 лв. /получена като сбор от прогнозно фактурираните 3632,29 лв., изравнителните сметки от
1209,05 лв., увеличени с извършените от ищеца корекции от 75,11 лв.,20 лв./. Вещото лице е установило, че ищецът е издал 3 Общи фактури за отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., като за първия отоплителен сезон от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е издал Обща фактура № **********/31.07.2018 г. в общ размер на 1049,63 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1135,27 лв. и изравнителни сметки от -85,63 лв.
/за възстановяване/. За следващия отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е издадена ОФ № .../31.07.2019 г. в общ размер на 1282,43 лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1177,11 лв. и изравнителни сметки от +105,32 лв., като в.л. по ССчЕ е установило, че няма извършвани плащания от страна на абоната.
За последния отоплителен сезон, включен в процесния период, била издадена ОФ № .../31.07.2020 г. в общ размер на 2111,... лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1319,94 лв. и изравнителни сметки от 864,00 лв., към която сума в резултат на корекция от промяна в цената на ТЕ е добавена сумата от 72,42 лв., в резултат на което неплатен остатък за ТЕ възлиза на 2183,94 лв.
Вещото лице по ССчЕ е установило, че през м.09.2020 г. са осчетоводени изравнителни сметки, съгл. фактури №№ ....; ...; ... възлизащи на обща стойност 400,19 лв., но същите отразяват реално потребена от абоната ТЕ за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2020 г., т.е. са относими към процесния отоплителен период, в който смисъл пък възраженията на 4 ответника, заявени във връзка с тази сума, че излиза извън рамките на процесния период, се явяват неоснователни.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от ищеца с ИМ твърдения, че ответника Т. Б., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се на посочения по-горе адрес в гр. София да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника Б., като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до ползвания от нея имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че жела е да закупува доставяната в имота от ищеца /ЮЛ/, топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява безспорно имота да се ползва от ответника Б. по силата на запазено от нея при продажбата на имота, пожизнено право на ползване, то именно посочения от ищеца ответник ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 37 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5641a53f-fb58-4de3-83ce-0d549453eb42