Решение № 242 от 29.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Велико Търново, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена К.

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500393 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №358/18.03.2022г., постановено по Гр.д.№2336/2021г. по описа на РС – Велико Търново е осъден М. С. М., с ЕГН ********** от гр...., да заплати на Д. Й. М., с ЕГН ********** от гр...., сумата от 14 437,68лв. - главница, представляваща вземане, с което при извършено от ищеца частично погасяване на 07.12.2017г. със сумата от 35 619,06лв. по ИД №20137280400452 по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС е надвишена припадащата му се част от общото задължение с ответника по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г., изменен с Допълнително споразумение от 02.09.2010г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД в частта за разликата от 14 437,68лв. до 17 809,53лв., осъден е М. С.

М. на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати в полза на ВТРС сумата от 577,50лв., представляваща дължима ДТ за предявения иск, осъден е М. С. М. на основание чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адв.В. К. – ВТАК сумата от 862,78лв. за адвокатско възнаграждение, както и е осъдена Д. Й. М. да заплати на М. С. М. сумата от 227,19лв., представляваща направени по делото разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото М. С.

М., чрез пълномощника му адв.М., против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД в 1 размер на 14 437,68лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част.

Твърди се, че първостепенният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като недопустимо служебно е събрал по реда на чл.186 ГПК доказателства в полза на ищцата по делото, като е задължил ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС да предостави по делото информация относно предмета и страните по ИД №452/2013г. по нейния опис, за размера на непогасеното задължение по същото, както и за размера на извършените плащания на задължението от страна на Д. Й. М.. Твърди се, че вземането по чл.127 ал.2 ЗЗД трябва да е възникнало и изискуемо, а не такова, което се очаква да възникне, като за възникването му е необходимо плащане на кредитора от солидарния длъжник /а не принудително събиране на вземания от актива на имуществото му/ в повече от припадащата му се част спрямо другия солидарен длъжник. Сочи се, че по делото съдът е следвало да конституира като страна и взискателя по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д. К. – „Т.И. – 2000“ ЕООД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, вкл. и в частта за разноските, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният осъдителен иск. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата Д. Й. М., чрез пълномощника й адв.В. К. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено като правилно и законосъобразно, по развити съображения за неоснователност на оплакванията в жалбата.

В писмения отговор на въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.В.К. – ВТАК за производството пред въззивната инстанция.

В СЗ въззивникът М. С. М., чрез пълномощника си адв.М., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Д. Й. М., чрез пълномощника й адв.В.К. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено като правилно, т.к. не страда от пороците, посочени в жалбата. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Адв.В.

К. - ВТАК претендира на основание чл.38 ал.2 ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му осъдителна част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от Д. Й. М., чрез пълномощника й адв.Б.Г., против ответника М. С. М. осъдителен регресен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 17 809,53лв., представляваща регресно вземане на основание чл.127 ал.2 ЗЗД за припадащата се на ответника част от платената от ищцата сума, за която е издаден ИЛ от 28.01.2013г. по ч.гр.д.№237/2013г. по описа на ВТРС, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 06.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът М. С. М., чрез пълномощника си адв.М., е заел становище, че предявеният регресен иск не е подкрепен с доказателства с искане да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендирал е разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД в частта за разликата над 14 437,68лв. до 17 809,53лв., поради което в тази си част е влязло в законна сила.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, като правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

С ИЛ от 28.01.2013г., изд. въз основа на подлежаща на незабавно изпълнение заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№237/2013г. по описа на ВТРС, са осъдени длъжникът М. С. М. и Д. Й. М.а /понастоящем М./ солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 42 901,27 евро - парично задължение по извлечение от счетоводни книги и по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г. и допълнително споразумение от 02.09.2010г.; 4608,44 евро лихва от 01.05.2012г. до 23.01.2013г., законната лихва върху главницата от 24.01.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1858,42лв. разноски и 1379,21лв. ЮК възнаграждение.

С Договор за продажба на вземане /цесия/ от 11.04.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД 3 гр.София като цедент е прехвърлила възмездно на цесионера „Т.И. – 2000“ ЕООД със седалище гр.В.Търново общият размер на вземанията си спрямо М. С. М. и Д. Й. М.а по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г. между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор и М. С. М. – кредитополучател при съдлъжничеството на Д. Й. М.а и Допълнителни споразумения към него от 01.04.2010г. и от 02.09.2010г. и ИЛ от 28.01.2013г., изд. по Ч.гр.д.№237/2013г. по описа на ВТРС, включващи главница, лихви, наказателна лихва, такси, комисионни и разноски.

Видно от удостоверение с изх.№16643/26.11.2019г., изд. по ИД №20137280400452 по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, ИД №20137280400452 по описа на ЧСИ Д.К. е образувано въз основа на ИЛ, изд. на 28.01.2013г. по Ч.гр.д.№237/2013г. по молба на взискателя „Т.И. – 2000“ ЕООД срещу солидарните длъжници М. С. М. и Д. Й. М..

Видно от ПДИ, изпратена до длъжника Д. Й. М.а по ИД №20137280400452 по описа на ЧСИ Д. К., задължението по ИД към 29.04.2013г. възлиза на 105 013,65лв.

Видно от удостоверение с изх.№16643/26.11.2019г., изд. по ИД №20137280400452 по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, по ИД на 07.12.2017г. са постъпили следните суми в размер на 35 619,06лв. на основание чл.456 ал.3 ГПК за погасяване на задължението по горното ИД, от разпределение по ИД №20157280400121 по описа на ЧСИ Д.К., образувано срещу длъжника Д. Й. М.. Видно от Протокол за извършено разпределение от 07.12.2017г. по ИД №121/2015г. по описа на ЧСИ Д. К., от постъпилото плащане в размер на 39 962,57лв., платени на 06.12.2017г. от Д. Й. М. от наложен запор върху вземане на длъжника по ИД №20137280400715 сумата от 35 619,06лв. е разпределена за погасяване на задължението към „Т.И. – 2000“ ЕООД по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д. К..

Видно от Съобщение изх.№1127/28.01.2023г. по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС, към дата 28.01.2022г. размерът на дълга по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д. К. към взискателя е, както следва: главница в размер на 6 743,71лв. със законна лихва в размер на 2 834,23лв. за периода 07.12.2017г. – 28.01.2022г., разноски по ИД 7500лв., авансово заплатени такси по ТТРЗЧСИ 50,00лв.

Видно от същото Съобщение изх.№1127/28.01.2023г., по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС, във връзка с извършена публична продан на недвижим имот, предмет на принудително изпълнение, собственост на М. С. М. и Д. Й. М.а, за сумата от 84 115лв., която е приспадната от размера на дълга на солидарните длъжници на 03.10.2013г.

С Постановление от 20.01.2022г. на ЧСИ по ИД №452/2013г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС е прекратено изпълнителното производство по ИД №20137280400452 по нейния опис на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на длъжника М. С. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен регресен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

4

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан в размер на сумата от 14 437,68лв.

На основание чл.127 ал.2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. На основание чл.127 ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Уважаването на предявеният осъдителен регресен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че с ответника по делото са солидарни длъжници и ищцата, като солидарен длъжник, е изпълнила повече от своята част.

В процесният случай по делото безспорно е установено, че ищцата Д. Й. М. и ответника М. С. М. са солидарни длъжници за задълженията, произтичащи от сключен с Банка „ДСК“ ЕАД Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г. и допълнително споразумение от 02.09.2010г., по който ответникът е кредитополучател, а ищцата – съдлъжник, както и че срещу страните по делото при условията на тяхна пасивна солидарност е издаден ИЛ от 28.01.2013г. по Ч.гр.д.237/2013г. по описа на ВТРС въз основа на заповед по чл.417 ГПК, вземането по който е цедирано с договор за цесия от 11.04.2013г. в полза на цесионера „Т.И. – 2000“ ЕООД. Следователно, страните по делото са солидарни длъжници, като пасивната им солидарност е възникнала в хипотеза по чл.121 ал.1 ЗЗД и произтича от уговореното в сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г., т.е. има договорен произход. Доколкото по делото не е установено друго и не следва друго от отношенията между солидарните длъжници и на основание чл.127 ал.1 ЗЗД, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от страните по делото – солидарни длъжници по равно.