Решение № 60 от 18.05.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр.Мадан, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело

№ 20225430100022 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от Й.А. К. - Л. ЕГН ********** чрез адв. Н.К. - САК Съдебен адрес: гр. С., ул. П. срещу: СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр. Р., ул. „Х. представлявано от директора С. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на ползване на платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021г. в размер на 87 работни дни.

В исковата молба се твърди, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност „старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр. Р. от 12.08.1987 г. Със Заповед № *** г. и Заповед № ***г. на директора на училището, трудовото й правоотношение било прекратено. Ищцата обжлалвала тази заповед и с влязло в сила Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***по описа на Районен съд - Мадан за 2019 г. уволнението било признато за незаконно, а ищцата била възстановена на работа. Явила се на работа в СУ „Свети свети Кирил и Методий“ на 05.04.2021 г. На 17.05.2021 г. ищцата подала до директора на училището заявление за изплащане на полагаемият й се платен годишен отпуск от 13.09.2019 г. до 31.12.2020 г. на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време. Подаден бил отговор на директора на СУ „Свети св. Кирил и Методий“ от 07.06.2021 г., с който на ищцата й било отказано изплащане на обезщетение по реда на чл. 224 от КТ и работодателят заявил, че ищцата няма право на платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като реално не била полагала труд в училището. Работодателят признавал правото на платен годишен отпуск само за периода след възстановяване на работа, като от 05.04.2021 г. до 31.12.2021 г. платеният годишен отпуск бил в размер на 42 дни. Ищцата намира, че има право да използва платения годишен отпуск, който й се следва за периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021 г. в размер на 87 дни. Позовава се на член 7 параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО, съгласно която Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика и че Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че разпоредбите на първичното право на ЕС и основните принципи, от които то се ръководи, имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените отношения в Република България, като имат приоритет пред противоречащите им национални разпоредби. Съгласно чл. 633 от ЕПК същото действие имали и решенията на Съда на Европейските общности по преюдициални запитвания, 1 като те са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Позовава се на Решение на СЕС от 25.06.2020 г. по съединени дела С762/18 и С- 37/19. Твърди, че отказвайки правото й на ползване на платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021 г., ответникът бил допуснал нарушение на член 7 параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО.

Посочва, че на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските ищцата има право на законоустановен удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни, а като член на синдикална организация този размер бил допълнително увеличен на 56 работни дни годишно. Ищцата твърди, че от 01.05.2019 г. до настоящия момент е член на Синдикат на българските учители към КНСБ и като такава се ползва от преференциите на сключените колективни трудови договори. Полагаемият се на ищцата платен годишен отпуск за периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021 г. възлизал на 87 работни дни. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че съгласно нормата на чл.633 ГПК решенията на Съда на Европейския съюз са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България, но в разпоредба никъде не е посочено, че решението на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни. Позовава се на Реш. № 160/26.03.2010г., постановено по гр.д. № 5153/2008г ВКС, I г.о., като посочва, че правото на реално ползуване на платения годишен отпуск е обвързано от изискването да се полага реално труд, а при отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението работникът или служителят може да ползва реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността. Позовава се и на Реш. 564/05.10.2010г. по гр.д. № 100/2010г. на Трето г.о на ВКС . Твърди, че повод за образуване на настоящето производство е заявлението вх. № 2494/17.05.2021г., подадено от ищцата до Директора на Училището, в което моли да й бъде заплатен полагаемият й се годишен отпуск от 13.09.2019г. до 31.12.2020 г. Директора на училището ни е основание е отказал да удовлетвори сочената молба на ищцата освен по изложените съображения в отговора му изх. № 179/07.06.2021 г. и с оглед разпоредбата на чл.178 КТ , съгласно която се забранява компенсирането на платения годишен отпуск е парични обезщетения. Тъй като ищцата не била искала да й се разреши ползуването на полагаемия й се платен годишен отпуск и такова ползуване до сега не й е отказано. Въвежда възражение за недопустимост на предявения иск. Освен това счита, че за периода от 13.09.2019 г. до 31.12.2019г. на основание чл. 176а от КТ правото на ползване на платения годишен отпуск от страна на ищеца е погасено по давност, тъй като били изтекли повече от две години от края на 2019 г., за която платения годишен отпуск не се полагал.

Исковата молба постъпила в съда на 26.01.2022 г. след изтичането на повече от 2 години от края на 2019г., поради което за периода от 13.09.2019г. до 31.12.2019 г. за 16 календарни дни правото на ползване на платения годишен отпуск е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено съобщение до ищцата Й. А. К., с което на осн. чл. 345, ал. 1 от КТ е уведомена, че с Решение № 28/10.02.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на РС Мадан е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Р., като е предоставен двуседмичен срок от поучаване на съобщението да се яви на работа.

Представено е заявление до Директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Р., с което Й.

А. К. уведомява, че ще се яви на работа на 05.04.2021 г. от 8.00 часа. Със заявление вх. № 2494 от 17.05.2021г. до Директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ Й. А. К. е поискала да й бъде изплатен полагаемият се платен годишен отпуск от 13.09.2019г. до 31.12.2020г. на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал.1 от Наредбата за работното време, полагаемите суми за представително облекло от 13.09.2019г. до 31.12.2019г., за 2020 и 2021 год. на основание Раздел 8 чл.24, ал.1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата, както и на основание чл. 32 от КТД и Раздел 5, чл. 10, ал.1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата и чл. 20 (2) т.2 от Наредба 4, трите плащания - за 24 май, 15 септември и Коледа: за 2019 год. - за 15 септември и Коледа; за 2020год. - за 24 май, 15 септември и Коледа и 2021 год. - за 24 май.

Представен е отговор от С. Д. К.- Директор на Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р., с който Й. А. К. е уведомена, че няма право на платен годишен отпуск, както и на обезщетение по реда на чл.224 от КТ при последващо прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото в периода от уволнението, признато за незаконно с влязло в сила решение на съда, до възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност реално не бил полаган труд от ищцата в Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р., както и че с Решение №28 / 10.02.2020 г. на РС - Мадан, Решение №206 / 13.08.2020 г. на ОС - Смолян и 2

Определение на ВКС с №229 / 29.03.2021 г. са определени всички дължими обезщетения, при възстановяването Ви на заеманата преди уволнението длъжност, които вече са изплатени, а претендираните суми не фигурират в нито един от посочените съдебни актове.

Видно от представената служебна бележка от 16.12.2021г. от Синдикат на българските учители Й.А. К. - Л. до м.април 2019 г. е била член на НУС (Независим учителски синдикат към КНСБ), а от 01.05.2019г. до момента на издаване на служебната бележка е член на СБУ (Синдикат на българските учители към КНСБ).

Видно от представеното уведомление от С. Д. К.- Директор на Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р. от 20.12.2021г. Й. А. К. е уведомена, че за периода от 05.04.2021 г до 31.12.2021 г. последната има право на 42 дни платен годишен отпуск.

С Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на РС Мадан е признато за незаконно уволнението на ищцата по Заповед № 2535/12.09,2019 г. и по Заповед № 6/17.09.2019 г. на директора на Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р., като посочените заповеди са отменени, а ищцата е възстановена на заеманата уволнението й длъжност „Старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в Средно училище „Св.св. Кирил и Методий“-гр. Р.. Решението на РС Мадан е потвърдено с решение № 206/13.08.2020 г. по гр.д. № 276/2020 г. по описа на ОС Смолян, като с Определение № 229/29.03.2021 г. делото не е допуснато до касационно обжалване, поради което решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

Видно от представения трудов договор от 12.08.1987 г. и допълнително споразумение към него от 13.04.2021 г. е видно, че ищцата работи при ответника на длъжност старши учител общообразов. предмет - прогимназиален етап при ответника, като считано от 05.04.2021 г. основната месечна заплата била определена в размер на 1 409.54 лв, при допълнителни възнаграждения: за придобит трудов стаж и професионален опит 39 г. в размер на 39 на сто към основното възнаграждение по предходната точка или 549.72 лв. и ПКС -I в размер на 90.00 лв., като в тази връзка е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления от 13.04.2021 г. до НАП.

По делото са представени Заповед № 2535/12.09.2019г. и Заповед № 6/17.09.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата и прекратяване на трудовото й правоотношение.

По делото са представени Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018г., Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 08.06.2020г., Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020г. Съобразно чл. 40, чл. 1, т. 3 от КТД размерът на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за педагогическите специалисти се определя общо на 56 работни дни.

В о.с.з. от 18.04.2022 г. е представена трудовата книжка в оригинал от ищцата, видно от която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на 17.09.2019 г., като впоследствие в трудовата книжка е вписано, че със съдебно решение № 28/10.02.2020 г. на Районен съд Мадан прекратяването е отменено. Следващото отбелязване в трудовата книжка е от 05.04.2021г., видно от което ищцата е постъпила на работа при ответника от посочената дата.

С оглед приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност „старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр. Р. от 12.08.1987 г. Със Заповед № 2535/12.09.2019 г. и Заповед № 6/17.09.2019г. на директора на училището, трудовото й правоотношение било прекратено. Ищцата обжалвала посочените заповеди и с влязло в сила Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***/2019 по описа на Районен съд - Мадан уволнението било признато за незаконно, а ищцата била възстановена на работа на 05.04.2021 г. Спорен между страните е правният въпрос дали ищцата има право на ползване на платен годишен отпуск от дата на прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването й на работа.