Решение № 3773 от 10.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8514/2022
- Вид
- Решение № 3773
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3773 гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100108514 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. Н. К. срещу „Б. ДСК“ АД, за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност С. Н. К. не дължи на „Б. ДСК“ АД, заплащане на сумата 447098.84лв., представляващи непогасена главница; 51119.86лв. – договорна лихва за периода 02.07.2009г. – 04.01.2011г.; 52289.56лв. – наказателна лихва за периода 04.11.2009г. – 04.01.2011г.; сумата 1788.00лв. – заемни такси; сумата 17018.85лв. – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2011г., до окончателното и изплащане, представляващи задължение по Договор за ипотечен кредит от 01.10.2008г. сключен с „Б.
ДСК“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 10.02.2011г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 328/2011г. на СРС.
В исковата молба ищеца твърди, че „Б. ДСК“ АД се снабдила с изпълнителен лист от 10.02.2011г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 328/2011г. на СРС, за вземанията си по сключен между нея, като кредитор и ищцата, като кредитополучател Договор за ипотечен кредит от 01.10.2008г. Въз основа изпълнителният лист „Б. ДСК“ ЕАД образувала изп.д. № 20118410408242 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие – СГС.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие осъществено по изп.д. № 20118410408242, което прекъсва давността, е извършеният на 28.05.2014г. опис на недвижим имот, обективиран в надлежен протокол. След описа е насрочена публична продан на описания недвижим имот, но същата е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения, поради което счита, че с това действие давността не е 1 прекъсвана. Така вземането на ответника по изпълнителното дело е погасено по давност с изтичане на 5 годишният давностен срок, считано то 28.05.2019г.
Излага съображения, че прекъсването на давността настъпва фактически не с искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, а ако бъде реално осъществен – запорът - наложен, публичната продан проведена и др., като ефекта на прекъсването настъпва от момента на поискването. Развил е и съображения, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, като вземането може да бъде погасено по давност и при висящо изпълнително производство.
Ответникът „Б. ДСК“ АД не оспорва, че между него, като кредитор и ищеца – като длъжник, е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 20118410408242, образувано въз основа изпълнителен лист издаден въз основа заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, за процесните вземания – главница и лихви, представляващи задължения по Договор за ипотечен кредит сключен между тях.
Възразява, че едновременно с връчената на ищцата – длъжник в изпълнителното производство покана за доброволно изпълнение на 14.11.2011г., е уведомена за насрочен опис на недвижимият имот, обект на принудително изпълнение за събиране на вземането, който не е извършен, както и са наложени запори върху банковите и сметки и запор върху дружествените и дялове в „Ю.“ ЕООД. След връчване на поканата за доброволно изпълнение са извършени последователно множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсва давността – запори на МПС, възбрани върху недвижими имоти, опис на недвижим имот – извършени и неизвършени, насрочени са множество публични продани на недвижим имот – нестанали и станали, определяна нова цена на изнесеният на публична продан имот, насрочена и извършена последна публична продан за периода от 21-10.2022г. до 21.11.2022г., за купувач на която е обявена „Б. ДСК“ АД, извършено разпределение на постъпилите суми предявено на 02.12.2022г., което е обжалвано. В резултат на множеството искания за извършване на изпълнителни действия и предприети такива давността е многократно прекъсвана и вземането на взискателя не е погасено по давност.
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че „Б. ДСК“ АД за вземането си по Договор за ипотечен кредит от 01.10.2008г. сключен с ищцата, като кредитополучател, се снабдила с изпълнителен лист от 10.02.2011г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 328/2011г. на СРС, за сумата 447098.84лв., представляващи непогасена главница;
51119.86лв. – договорна лихва за периода 02.07.2009г. – 04.01.2011г.; 52289.56лв. – наказателна лихва за периода 04.11.2009г. – 04.01.2011г.; сумата 1788.00лв. – заемни такси;
2 сумата 17018.85лв. – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2011г., до окончателното и изплащане. Въз основа изпълнителният лист, за събиране на вземането, срещу ищцата като длъжник, е образувано изп.д. № 20118410408242 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие – СГС.
Спорно е между страните погасено ли е вземането на взискателя по давност.
От преписката по изп.д. № 20118410408242 се установява, че по същото за периода от връчването на покана за доброволно изпълнение на на длъжника на 14.11.2011г., до насрочената и извършена публична продан на недвижим имот от 21-10.2022г. до 21.11.2022г., за купувач на която е обявена „Б. ДСК“ АД, по делото са постъпвали регулярно множество искания от взискателя за осъществяване на изпълнителни действия – налагане на запори, възбрани, опис на недвижим имот, изготвяне на нова оценка и искания за насрочване на публични продани и насрочени такива станали и нестанали, повече от 20 на брой. Между датите на извършване на отделните изпълнителни действия, включително след извършената публична продан за времето от 21-10.2022г. до 21.11.2022г. до предявяване на иска и към момента, не е изтекъл период, през който не са извършвани изпълни действия – двугодишен, който е основание за прекратяване на производството поради перемпция по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК или петгодишен, при изтичане на който може да се приеме, че вземането на взискателя е погасено по давност.
Приложима в случая е общата петгодишната погасителна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, т.к. влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист са били връчени от съдебния изпълнител на ищеца, като по делото не се твърди и не се установява подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК. Следователно заповедта е влязла в сила, поради което е приложима общата петгодишна погасителна давност за същите. Общата петгодишната погасителна давност е приложима както за главницата, така и за лихвите по заповедта, доколкото съгласно трайната съдебна практика в случая не е приложима нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД , т.к. вноските по договор за кредит не са периодични плащания. Налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания, а представляват частични плащания и спрямо тях е приложим 5 годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл. 116, б. "в" ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК ); а 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички 3 поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, т.к. съдебният изпълнител дължи подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект
/така Решение №
126/26.08.2022г., ВКС, гр.д. № 3409/2021г., III-то г.о./.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане /така Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС, по гр.д. № 1747/2020г., 4-то г.о./. Или давността се счита прекъсната веднъж - с искането за осъществяване на определен изпълнителен способ. Затова е неоснователно твърдението на ищеца, че давността не е прекъсвана независимо от фактически извършените исканията на взискателя за осъществяване на изпълнителни действия, защото не не са осъществени, освен ако липсата на реализация се дължи на бездействието на взискателя, каквото в случая не е установено.
Поради изложеното съдът приема, че вземането на взискателя за главница и лихви по договора за кредит не е погасено по давност. Затова искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в претендираният размер от 200.00лв., формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт. Възражението за прекомерност на ищеца съдът 4 намира за неоснователно, доколкото претендираните разноски са формирани само от юрисконсултско възнаграждение в минимално предвиденият за такъв род дела размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Н. К., ЕГН **********, от гр.София, ЖК „******* срещу „Б. ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес за управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул. *******, представлявано от Ю.Б.Г. – изп.директор и Т.Х.-К. гл.изп.директор, за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност С. Н.
Разпечатката съдържа 35 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/563ed711-117b-4e38-9e37-7bed4c544e26