Определение № 211 от 12.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Ловеч, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600167 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

С определение № 50/08.02.2025 г. постановено по ЧНД № 1037/2024 г., Ловешкият районен съд, първи наказателен състав е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – Ловеч, ТО - Тетевен от 12.11.2024 г. с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 36/2023 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч, водено срещу Т. Н. П. за престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК като обосновано и законосъобразно.

Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подадена жалба от адв. Т. Д. от САК, пълномощник на Р. Ю. Ц., в която излага, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като излага съображения за това и моли да бъде отменено. В тази връзка твърди, че изводите на контролирания съд се основават само и единствено на заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според която обвиняемият е извършил деянието при условията на чл.12, ал.4 от НК – при превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато това се дължи на състояние на уплаха или смущение. Изтъква, че съдът не се е съобразил с изводите на комплексна съдебномедицинска експертиза, която изключва нанесената телесна повреда да е резултат от защитни действия, както и с другите събрани по делото доказателства.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваното 1 определение с произтичащите от това законни последици.

Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата и материалите по делото приема за установено следното :

С постановление от 15.01.2024 г. на Т. Н. П., ЕГН ********** от гр.

Враца, е повдигнато обвинение, за това, че на 18.08.2023 г., около 15-15,30 ч. на главен път София-Варна, в района на разклона за с.Абланица, Ловешка област, причинил чрез удар с юмрук на Р. Ю. Ц. от град Нови Искър, средна телесна повреда - счупване на долна челюст на ниво между двата първи долни зъба, което е престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“.

М. Ю. Ц. и Р. Ю. Ц. са братя. Двамата живеят в гр. Нови Искър. М. Ц. е управител на „Р.“ ЕООД, а Р. работи като технически ръководител в същата фирма. Като такъв, последният управлява товарен автомобил марка ДАФ, с рег.№ СА ******* PP. На 18.08.2023 г. двамата братя пътували със същия автомобил от гр. Троян за гр. София, като автомобила управлявал Р.. Около 15-15,30 ч. се намирали в района на разклона за с. Абланица, обл. Ловешка. По същото време в същата посока Варна - София, се движел лек автомобил БМВ с рег. № BP ****** СМ, управляван от обвиняемия Т. Н. П.. С него в колата пътувала С.Р.Ж., която се возела на предна дясна седалка. Според обвиняемия П., в района на разклона за с. Абланица, той предприел маневра изпреварване на колона от автомобили, като непосредствено пред него имало бял бус. В момента, в който той започнал маневрата, белият бус също започнал маневра изпреварване на колите, които били пред него. Според Т. и приятелката му, бусът започнал маневрата изпреварване без да подаде светлинен сигнал и без да се съобрази с започналата такава маневра от страна на водача П..

Според показанията на Р. Ю. Ц. и М. Ю. Ц., Р. бил започнал маневра изпреварване, когато изневиделица отзад започнал да ги изпреварва лек автомобил БМВ. За да се преодолее създалата се ситуация, водачът Т. П. минал крайно вляво непосредствено до мантинелата и отминал.

На около 300 м. от мястото, където се случило това събитие, Т. отбил на отбивка до пътя, за да огледа за евентуални щети по колата, тъй като приятелката му твърдяла, че колата се е одраскала по мантинелата. След не повече от 1 мин зад колата спрял бял бус марка ДАФ, който бил бусът от разигралата се преди малко случка. От него слезли двама мъже (това били братята Р. и М.).

2

Според Т. и София двамата започнали веднага да псуват и заплашват като казвали „сега ще ви пребием“. Единият от тях започнал да рита колата и двамата налитали на бой, като бутали Т. към пътното платно с телата си.

Бутайки го, двамата мъже започнали да го ритат и Т., за да се защити успял да отвърне като ударил единия от тях, който бил водача на автомобила – пострадалия Р.Ц. с юмрук по лицето. След това Т. бил съборен на земята и двамата братя започнали едновременно да го ритат и удрят. Т. се молел да го оставят. София се опитвала да спре някой от преминаващите автомобили, за да потърси помощ, но тъй като никой не спирал тя се обадила и подала сигнал на телефон 112.

Според показанията на Р. Ю. Ц. и М. Ю. Ц. БМВ-то управлявано от Т. ги изпреварило неправомерно, тъй като Р. вече бил предприел маневра изпреварване на колите пред него и изневиделица отзад, движейки се със скорост около 150 км/час, го изпреварил автомобил с марка БМВ с врачанска регистрация. След това движейки непосредствено след БМВ-то Р. останал с впечатлението, че водачът му рязко намалява скоростта, ръкомахал, включвал аварийните сигнали и всичко това, за да го принуди да отбие и спре. Двата автомобила, БМВ-то и буса спрели на едно уширение като БМВ-то било отпред, а буса отзад. От БМВ-то излезли мъж и момиче, които започнали да крещят и жестикулират. Двамата братя също слезли. Мъжът от БМВ-то продължавал да крещи, крещейки и момичето също започнало да ги обижда.

Момичето нанесло няколко удара в областта главата на М. и той се опитвал да се предпазва. Тогава мъжът започнал да ги бута, но Р. през цялото време казвал да се разотидат и да преустановят спора. Когато бил с гръб към мъжа усетил удар, който попаднал странично в челюстта му, като Р. видял, че ударът е нанесен от мъжа от БМВ-то. Р. видял, че мъжът започнал да удря и брат му, при което, брат му отговорил и двамата се сбили. Тогава Р. усетил кръв в устата си и викнал „Звъня на 112, този ми счупи челюстта“, след което в действителност подал сигнал на 112.

След всичко това в отсрещната лента за движение спрял автомобил, от който слязъл мъж на 25-30 год., който видял разправията и се опитал да ги разтърве. И четиримата участници са категорични, че не познават мъжа и не могат да разпознаят от каква кола е слязъл. Малко след това на място дошла полиция и линейка като започнала проверка и на пострадилите била оказана медицинска помощ.

3

По досъдебното производство са назначени 3 бр. съдебномедицински експертизи.

На С.Р.Ж., която е дала заключение, че на С.Ж. са причинени 3 охлузвани (драскотини) на горния десен крайник. Те са причинили болка и страдание със срок на възстановяване една седмица.

На Т. Н. П. - заключението е, че са му били причинени разкъсно контузна рана. кръвонасядания и охлузвания (драскотини) по лицето и шията, охлузвания (драскотини) и кръвонасядания с оток по двата горни крайника.

Тези травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на възстановяване 10-14 дни.

На Р. Ю. Ц. са извършени 2 броя медицински експертизи. Първата от д-р Мария Колибарска - съдебен лекар в МБАЛ Ловеч, която е дала заключение, че му е причинено счупване на долна челюст на ниво между двата първи долни зъба, с което му е причинено затруднение на дъвченето и говора със срок не помалко от 1,5 - 2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Извършена и повторна комплексна съдебно медицинска експертиза от д-р Пламен Доровски - съдебен лекар в МБАЛ Ловеч, и д-р Валентин Лишев - специалист орална хирургия, която е дала следните заключения : на Р. Ю. Ц. е причинено счупване на долна челюст, което е наложило оперативно лечение - поставяне на външно фиксиращо устройство стандартни метални назъбно венечни шини по Ерих -Василев.

След един месец на Р. Ц. е била извършена втора операция- отстраняване на фиксиращото устройство като и при двете операции е прилагана местна анестезия. Налице е счупване на челюст, с което се затруднява говоренето и дъвченето с не по- малко 1,5-2 при нормално протичане на оздравителния процес. Относно механизма на причининяване, травмата е причинена от един удар със свита в юмрук ръка. Според експертите по този начин това счупване не може да се свърже със защитни/предпазни действия от страна на обвиняемия П..

Видно от горното на Р. Ю. Ц. е причинена средна телесна повреда. На останалите двама - Т. Н. П. и С.Ж., са причинени леки телесни повреди. Като се има предвид отговора на въпрос 6 от комплексната съдебномедицинска експертиза, както и признанието на обвиняемия П., че е нанесъл удар в лицето на пострадалия, следва безспорния извод, че средната телесна повреда на Ц., изразяваща се в счупване на челюст, е нанесена от обвиняемия Т. Н. П.. Т.е по 4 безспорен начин е изяснено авторството на деянието, поради което на Т. Н. П. е повдигнато обвинение, по чл.129 , ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

По искане на обвиняемия, чрез неговия защитник адв. Марин Ичев от ЛАК е била назначена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, извършена от д-р Людмил Тумбев специалност по съдебна психиатрия и Т. Т. - психолог. Експертизата е дала заключение, че при осв. Т.

П. се установяват редица признаци, които са показателни за наличието на посттравматичен стрес, изразяващи се в тревожност, подтиснатост, затваряне в себе си, безсъние, кошмари, апатия към заобикалящата го среда. Всичко това е индиктивно за преживявания от изключително травмиращ и стресиращ характер. Може да се твърди, че описаният инцидент, свързан с физическа и вербална агресия, е имменно такова събитие, довело до наблюдаваното състояние. За проявата на агресия от страна на Т. П. може да се каже, че е нехарактерна за изследвания, тъй като реакцията му е била провокирана от стресиращ стимул, който е създал опасност за неговия живот и живота на спътницата му. Такава реактивност се наблюдава, когато е налице силен обоснован страх, който засилва инстинкта за самосъхранение и инстинкта за защита на значим за лицето човек. В конкретния случай при П. рационалната преценка за ситуацията е била нарушена, имал е за цел да предпази приятелката си и самия себе си от страна на трети лица, с които е възникнала конфликтна ситуация, без да преценява и съобразява действията си. Касае се за еднократна реакция при скъсен самоконтрол над поведението и наситена със силен емоционален заряд. По време на деликта деецът е бил с нарушена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените, настъпващи с нея. От медицинска гледна точка може да се подкрепи хипотеза, че освидетелстваният Т. П. при възникналия конфликт е бил с промяна в съзнанието (стеснено съзнание), като в конкретната ситуация е действал под влияние и състояние на уплаха и смущение.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира за правилно становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай обвиняемият е извършил деянието при условията на чл.12, ал.4 от НК – при превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато това се дължи на състояние на уплаха или смущение, предвид което на осн. чл.12, ал.2 от НК наказателната отговорност се изключва. В тази връзка Ловешкият РС обективно е проверил и е подложил на прецизна преценка събраните по 5 делото доказателства, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния състав, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.

Въззивната инстанция не приема възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че изводите на първостепенният съд се основават само и единствено на заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза. В подкрепа на обжалваното становище са и заключенията по съдебномедицинските експертизи на Т. П. и С.Ж. установяващи претърпените от тях телесни увреждания, показанията на св. Ж. и обясненията на обв. П., както и останалите писмени доказателства по делото.

Действително, в т.6 от заключението на комплексната съдебно ‐ медицинска експертиза касаеща телесните увреждания на Р. Ц., вещите лица приемат, че счупването на на долната челюст на пострадалия Ц. не може да се свърже със защитни/предпазни действия от страна на обвиняемия П.. Само по себе си обаче това обстоятелство, поради своята изолираност няма как да игнорира доказателствената съкупност цитирана по-горе и обосноваваща друг извод.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/563ec03b-f866-4b4d-ac5c-fee3deca12ce