Решение № 756 от 17.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120104390 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на С. К. Ф. и К. Г. В., за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Бългериан пропърти мениджмент груп“ ЕООД не е собственик на 12/305 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, целият с площ от 136 кв.м. и описани за същия граници.

Искът e с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищците, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Адвокатският пълномощник на ответното дружество оспорва исковете по съображения, пространствено аргументирани в отговора на исковата молба; също ангажира доказателства и моли присъждане на деловодните разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищците се легитимират като собственици на общо 6/305 от поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас.

С нот. акт **/*** год. на нотариус при БНС, С.В.К. купува 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 144 кв.м., представляващо част от парцел ***в кв. *** по плана на гр.Бургас, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в дворното място двуетажна къща.

По силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № **/*** год. на БНС, на С.К. са отредени в дял 72 кв.м. ид.ч. от имоти *** и *** в кв. *** по плана на гр.Бургас, бивш 1 парцел *** от кв. ****, с площ от 305 кв.м.

Със спогодба по гр.д. № ***/*** год. на БРС, в дял на С.К. и К.К. са поставени 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№ *** и *** - бивш парцел *** в бивш кв. ***** по плана на гр.Бургас.

На **** год., с нот.акт № **/*** год. на нотариус при БРС, К. и С.К.и са прехвърлили, срещу задължение за издръжка и гледане, на С.В.С. 1/2 ид.ч. от 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№ *** и *** в кв. *** по плана на гр.Бургас, бивш парцел *** в бивш кв. *****.

К.К. и С.К., след смъртта си на **** год., съответно на **** год., са оставили за свои наследници трима низходящи - Г. С. В., М.С.Г. и И. С.а Ф.а.

С нот.акт № ***/*** год. на нотариус при БРС, И. Ф.а е дарила на С. К. Ф. и К.К.М. - нейни низходящи, 1/6 ид.ч. от 18/305 кв.м. ид.ч. от дворно място, образуващо имоти с пл.№№ *** и ***** в кв. *** по плана на града, бивш парцел *** в бивш кв. *****.

На **** год., с нот. акт № **** от същата дата на нотариус с рег.№ *** на НК, К.К.М. е дарила на брат си - ищеца С. К. Ф., 3/305 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори **** и ****** по КК и КР на гр.Бургас.

С нот.акт № **/*** год. на нотариус при БРС, Г. С. В. е дарил на сина си К. Г. В.

- също настоящ ищец, 1/6 ид.ч. от 18/305 кв.м. ид.ч. от дворно място, образуващо имоти с пл.№№ *** и ***** в кв. *** по плана на града, бивш парцел *** в бивш кв. *****.

Следователно, ищците се легитимират като съсобственици на процесните поземлени имоти и съгл. т.1 от ТР № 8/ 2012 год., ОСГТК, разполагат с правен интерес от предявяване на тук разглеждания отрицателен установителен иск.

На ***** год. нотариус с рег. № *** на НК е съставил нот.акт № **/*** год., с който е признал С.Я.С. за собственик на целия поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас. При съставяне на акта, нотариусът се е ползвал от нот.актове №№ **/*** год., **/*** год. и **/*** год.

С първият от тях С.Я.М. продава на Я.С.Я. 1/2 ид.ч. от масивна едноетажна сграда и от дворно място, находящо се в гр.Бургас, представляващо парцел ** в кв. **** по плана на града, една от границите на което е ул.“****“; вторият е за собственост на придадени към същото дворно място по регулация 3.30 кв.м.; с третия С.Я.М. и Я.С.Я. са купили описаното по - горе дворно място.

С нот.акт № **/*** год. на нотариус с рег.№ **** на НК, Я.С.С. (син на С.Я.С.) е дарил на К.С.П. и на Н.Д. И. 1 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, а с нот.акт № **/*** год. на същия нотариус, С. е продал на посочените две лица 2 кв.м. ид.ч. от имота.

Пак същият нотариус е съставил нот.акт № **/*** год., за извършено от Н.Д. И. и Н.Д. И.а на К.С.П. и С.Ц.П. дарение на 1.5 кв.м. ид.ч. от имота.

Отново при същия нотариус, на **** год., с нот. акт № *** от същата дата, 2

К.С.П. и С.Ц.П. са дарили на „Бългериан пропърти мениджмънт груп“ ЕООД своите 3 кв.м. ид.ч. от имота, а на същата дата, с нот. акт № *** на същия нотариус, Я. С. е продал на „Бългериан пропърти мениджмент груп“ ЕООД останалите 133 кв.м. ид.ч. от имота.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че бивш парцел ***в кв. *** по плана на града е идентичен с имоти пл.№№ *** и ***, с имоти пл. №№ *** и ***** и имоти с идентификатори **** и ****** по КК и КР на гр.Бургас, като означенията им и площите им са били различни при действието на различните регулационни планове, съотв. по сегашния кадастър. Констатирано е, че едва през 1996 год., с ЧИ на ЗРП са обобобени два парцела - II-***** и III-***, но дотогава двата имота с отделни планоснимачни номера са били част от един общ парцел - ***-***.

Изслушан е и св.Я. С., по думите на който дядо му - Я. С., е купил имота (дворното място и къщата), находящи се на ул.“*****“ № *** за подарък на брат си (С.М. б.а.). Дворът бил винаги в тази конфигурация, откакто бил реституиран през 1992 год., обитаван е само от тях и оттогава до сега никой не е имал претенции.

При това пложение искът е основателен.

Независимо от проведената по ЗВСОНИ реституция в полза на С.Я.С., доколкото към датата на отчуждаването имотът е бил един - парцел ***в кв. *** и независимо от това, че наследодателят, от когото е отчужден имота, е ползвал площта на настоящия поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, респ. регулационно е бил нанесен с отделен пл.№, не е подлежал на възстановяване като обособен имот. А ако това сторено, то съгласно чл.1 от ЗВСОНИ, е следвало да се отчете посочената специфика. Още повече, че според действалия към датата на реституцията ЗТСУ, регулационна единица, а и годен обект на право на собственост е бил урегулираният парцел, а не отделния имот, включен в парцела. Т.е. при настъпила по силата на закона реституция, реституираният имот е част от парцела, който му е отреден, поради което за реститута не възниква право на изключителна собственост върху отделен имот, на който е придаден пл.№, а право на съсобственост, според притежаваните към датата на отчуждаването права в парцела. И това е така, понеже за имотите с отделни пл.№ са отредени отделни парцели едва през 1996 год., но значително след реституцията. Поради това С.Я.С., дори да се приеме, че неговият дядо е притежавал имот на ул.***** към датата на отчуждаването (понеже представените при съставяне на констативния акт за собственост актове са за различен имот - на ул.“****“), не е могъл да стане изключителен собственик на имот с пл.№ *** (бивш ***), а оттам - да бъде валидно признат през 2011 год. за изключителен собственик на идентичния им поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас. Впрочем, заключението на нотариуса при съставяне на акт от подобно естество, не обвърза съда, който по спор за собственост извършва собствена преценка за наличие на основанието, на което ползващият се от акта базира своето право.

Принципно, С. би могъл да придобие собствеността по оригинерния способ, доколкото от 1996 год. въпросният имот е обособен като самостоятелен парцел, но при възложена й доказателствена тежест, ответната страна не съумя да проведе пълно и главно 3 доказване, в т.ч. с поисканите и допуснати гласни доказателства, на нито един от двата елемента на придобивното владение. Освен това, с разпитания свидетел ангажиралата го страна се домогва евентуално да установи изгодни за себе си факти, но интерес от установяване на които има и самият свидетел, предвид обстоятелството, че е праводател на тази страна.

Затова и Я. С. не е могъл валидно да прехвърли на „Бългериан пропърти мениджмент“ ЕООД повече, отколкото е притежавал и искът следва да се уважи, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците се присъдят разноски от 2695 лв., в т.ч. държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.

Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Ф. от гр.Б*****, ЕГН - ********** и К. Г. В. от гр.С*****, ЕГН - **********, че „Бългериан пропърти мениджмент груп“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, бизнес-център, представлявано от С.К., не е собственик на 12/305 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Бургас, целият с площ от 136 кв.м., административен адрес: гр.Бургас, ул.“*****“ № ***, трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседни поземлени имоти: ****, ****, **** и ****.

ОСЪЖДА „Бългериън пропърти мениджмънт груп“ ЕООД да заплати на С. К.

Ф. и К. Г. В. деловодни разноски в размер на 2695 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4