Присъда № 515 от 20.11.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №515 от 20.11.2023 г. по НОХД №3598/2023 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен в СРС обвинителен акт по досъдебно производство №3382 ЗМИП 15162/2020 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр.

№55058/2019 г. по описа на СРП срещу Т. Г. К. за това, че на неустановена дата за времето от 12.03.2019 г. до 18.07.2019 г. в гр. София, противозаконно присвоил (предоставяйки на Р.

Р. Б. за предаване като гаранция за заем на парична сума), чужда движима вещ - лек автомобила „Мерцедес Бенц“, рама № WDB2153751А018603, peг. ххх на стойност 7 084 лв., собственост на „Мого България“ ООД, с ЕИК 204009205 /сега „АмигоФинанс“ ЕООД/, представлявано от упълномощен представител К. Ивова К., която владеел въз основа на договор за финансов лизинг № AG0004801 от 20.09.2018 г. - престъпление по чл. 206 ал.1 НК.

Съдебното производство се проведе по общия ред.

Прокурорът поддържа обвинението и излага доводи, че извършеното престъпление се установява от събраните по делото доказателства. Показанията на разпитаните свидетели, установяват подробно отношенията с подсъдимия К. и свидетелката К. описва поведението на подсъдимия преди да бъде върнат автомобила въпреки обективната невъзможност за това, че сам се е лишил от владението му. Показанията на свидетелката яа, Т., Д. и Р. Б. показват, че автомобилът е бил предоставен за ползване на множество лица, които са заплащали ремонтите, когато това било необходимо. Същевременно, подсъдимият не е осъществил извършването на преглед на автомобила и когато е възникнала нужда от парични средства го е предоставил на Р. Б.. Събраните и проверени доказателства водят до единствен извод, че подсъдимия К. е извършил деянието, за което е предаден на съд. По отношение реализацията на наказателната отговорност прокурорът счита, че наказанието следва да се определи в минималния размер предвиден от законодателя в санкционната норма, т.е., при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и невисоката стойност на предмета на престъпление.

Защитникът на подсъдимия К. – адв. М.-САК излага доводи за обективна несъставомерност на деянието, за което е обвинен подсъдимия, тъй като освен държане на правно основание, следва да е налично и разпореждане с нея, което не се доказа по делото.

Подсъдимият е обвинен, че е извършил деяние по чл.206 ал.1 НК на неустановена дата за времето от 12.03.2019 г. до 18.07.2019 г. в гр. София, но по делото е налична покана за уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг чрез ЧСИ мк връчена чрез майката на подсъдимия на 03.11.2019 г., т.е, няколко месеца след посочения в ОА инкриминиран период. От друга страна се установява, че липсват данни майка му от своя страна кога точно е уведомила сина си за съдържанието на тази покана, тъй като по това време същият не се е намирал в страната. Това категорично 1 установява обективна и субективна несъставомерност на престъплението.

Защитата излага доводи, че в хода на ДП е изготвена СОЕ от в.л. Деляна Ковачева по отношение на л.а. БМВ с рег. № СВ 4188 МВ, а процесния автомобил е съвсем различен - лек автомобила „Мерцедес Бенц“. Уж ощетеното ЮЛ е иззело автомобила си и го е продало на трето лице, въпреки, че К. е заплатил почти цялата стойност на същото, като така той също е ощетен. Дружеството е подало жалба едва на дата 28.07.2020 г. това е удостоверено чрез разпита на К. К. – юрист в Мого България. Свидетелят П.

Х.-служител в дружеството, като издирвач на автомобила към „Мого България“ заявява, цитирам: „Не намерихме К. и казахме на майка му, че го търсим от лизингодателя”. Този факт удостоверен в разпита на този свидетел по никакъв начин не удостоверява нито годно уведомление на К., т.к лизингодателя има договорни отношения с К., а не с неговата майка, нито удостоверява дали майка му го е уведомила незабавно. Свидетелят И. И. – собственик на заложна къща, на чиито показания основно се крепи обвинителната теза заявява, че нито е приемал в залог процесния автомобил, нито е имал каквито и да е отношения за предоставяне, получаване на пари и т.н във връзка с процесното МПС. Свидетелят И. познава друг свидетел по делото Б., не К. и казва: „Многократно съм давал пари на Б. като последно му дадох сумата от 2 000 лв.”, след което Б. постъпил в Затвора-София и и свидетелят загубил връзка със същия. Свидетелят твърди още: „Р. Б. остави на моя паркинг процесното МПС Мерцедес, но не като залог”, като в този период подсъдимият е е живял и работил във Великобритания, като е оставил на Б. да позва автомобила, като в самия лизингов договор липсва клауза, която да му забранява да предоставя на трети лица автомобила. Именно Б., а не подсъдимият е оставил автомобила на паркинг, след което влиза да изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-София. Защитата предлага на съда да постанови оправдателна присъда по отношение на К..

Подсъдимият Т. Г. К. се възползва от правото си да не дава обяснения. В правото си лична защита подсъдимият моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият К . моли съда за оправдателна присъда.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Подсъдимия Т. Г. К. е адрес Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан.

На 20.09.2018 г. в офиса на „Мого България“ ООД, с ЕИК 204009205 (сега „Амиго Финанс“ ЕООД) в гр. София, бил сключен договор за финансов лизинг №AG 00004801 със задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив между „Мого България“ ЕООД – от една страна като лизингодател и подсъдимият като лизингополучател от друга.

Предмет на договора бил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Бенц“, с рама номер:

WDB2153751А018603, ххх

Съгласно договора първоначалната вноска, дължима при подписване на договора била – 900 лв., като срокът на лизинга бил 84, вносими по банкова сметка на дружеството лизингодател. Общата сума, дължима по лизинга възлизала в размер на 15 301,81 лв. При сключването на договора К. декларирал като свой адрес гр. София, кв. „Еспериментален“, бл. 44, вх. 3, ет. 3, ап. 8.

С приемно-предавателен протокол от дата 21.09.2018 г. в 15:45 часа в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №147, К. получил лично автомобила, предмет на лизинговия договор, респ. бил вписан като ползвател в Свидетелството за регистрация части I и I I . При сключването на договора К. се запознал и с Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица, което удостоверил с подписа си. Съгласно чл. 8.9 от Общите условия към договора за финансов лизинг:

„Лизингополучателят е длъжен да информира незабавно Лизингодателя в срок от 1 ден за всяко застрашаващо или увреждащо правата на Лизингодателя правно или фактическо действие на трето лице по отношение на лизинговия актив или части от него, и да предприема за своя сметка всички необходими или препоръчителни действия за предпазване от увреждане или отнемане на лизинговия актив. Лизингополучателят е длъжен да уведоми и да съдейства на компетентните органи, както и да изисква съставяне на предвидените в закона документи за установяване на събитието. Съгласно чл. 8.11 от Общите условия към договора за финансов лизинг:„.Лизинговия актив се ползва от Лизингополучателя и/или упълномощени от него лица... Лизингополучателят е длъжен да предоставя информация за местонахождението на лизинговия актив във всеки един момент от действието на договора.

Съгласно чл. 8.13 от Общите условия към договори за финансов лизинг:

„Лизингополучателят няма право да се разпорежда с лизинговия актив или части от него в полза на трети лица, в това число да го предоставя като обезпечение под формата на особен или реален залог (самостоятелно или като част от търговско предприятие или съвкупност), продава, заменя, дарява и др., без изрично писмено съгласие на Лизингодателя. Съгласно чл. 13.5.1 от Общите условия към договори за финансов лизинг:

„Лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече от 5 дни. Съгласно чл. 13.6 от Общите условия към договори за финансов лизинг: „Прекратяването на договора става с изпращането на писмено уведомление без предизвестие, като договорът се счита прекратен от датата, посочена в известието, като в срок от 2 работни дни от прекратяване на договора по каквато и да е причина, с изключение на прекратяване поради изпълнение на всички задължения на страните и придобИ.е на лизинговия актив от лизингополучателя, последният е длъжен да предаде на лизингополучателя лизинговия актив заедно с всичките му принадлежности и придружаващи го документи на място, посочено от лизингодателя. В изпълнение на задълженията си по така сключения договор подсъдимият К. платил първите пет от дължимите вноски по лизинг, като последно платил вноската за месец януари 2019 г., след което преустановил плащанията по договора. Лизинговият автомобил бил предоставен на подсъдимия с извършен на 15.02.2018 г. годишен технически преглед със срок на валидност “.

3 до 15.02.2019 г., като след изтичане срока на валидност на годишния технически преглед К. не представил ползвания автомобил за извършване на законовоизискуемия следващ такъв.

Въпреки липсата на технически преглед той продължил да ползва автомобила и често го предоставял за ползване и на свои приятели.

Така например, на 12.03.2019 г. подсъдимият предоставил автомобила на своя приятел и съсед свидетеля Любомир В. я. Свидетелят я, управлявайки го на същата дата около 15:00 часа в гр. София на бул. „Цветан Лазаров“, бил спрян за проверка от автоконтрольори от ОПП-СДВР. Липсата на технически преглед била установена от полицейските служители и на я бил издаде фиш серия Н №621495 за извършеното нарушение по чл. 147 ал. 1 ЗДвП непредставяното на ППС на технически преглед, поради което му била наложена глоба от 50 лв., която свидетелят заплатил.

Подсъдимият предоставял автомобила и на свидетеля П. В. я, брат на л. Лизинговия автомобил бил ползван и като служебен на мястото, където подсъдимият К. работел - при свидетеля Р. Р. Б., с когото били в приятелски отношения. За Р. Б. работел и свидетелят М.

Д. Д., който понякога също управлявал автомобила, тъй като свидетелят Б. нямал шофьорска книжка. В процеса на ползване автомобилът се повредил и свидетелят Б. го закарал в сервиза на свидетеля А. Т. Етимов, който познавал и подсъдимия. Работата по автомобила извършили свидетелите А. Т. Етимов и П. В. Т., работник в сервиза. Ремонтът приключил, свидетелят Р. Б. заплатил за него и взел автомобила.

След извършения ремонт, Б. решил да остави автомобила като гаранция за предоставен заем от 2 000 лв., който взел от свидетеля И. Л. И., като взимането на заеми от него било обичайно. И. притежавал заложна къща и ресторант, Б. също имал заложна къща.

Няма данни по делото, Б. да е получавал разрешение под каквато и да било форма от подсъдимия за това си действие, още повече, че свидетелят И. не познавал подсъдимия, а последният по това време пребивавал в Димитровград – родният град на жената, с която живеел на семейни начала. Свидетелят Б. предоставил документите и ключовете на колата на свидетеля И., взел предоставената му сума, като почти веднага след това бил задържан за изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда и бил приведен в Затвора-София.

За да не заплаща паркинг свидетелят И. закарал автомобила на адрес в с. Кривина, ул.

„Свети Спас” №6, където го оставил паркиран на улицата, пред базата си, за да го наглежда.

Междувременно с преустановяване на плащанията на лизинговите вноски подсъдимият К. нарушил клаузите по договора по чл. 13,5, I и чл. 13.6, изр. I от ОУ и от „Мого България ” ООД били предприети действия по прекратяване на договора. Било му изпратено уведомление за това чрез ЧСИ мкк.