Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 714 от 09.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10132/2021
Вид
Решение № 714
Подписан
09.02.2024
В сила
08.02.2024
Състав
Теменужка Симеонова, Божидар Иванов Стаевски, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 308 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Божидар Ив. Стаевски

Хрипсиме К. Мъгърдичян при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100510132 по описа за 2021 година

С решение от 10.05.2021г. на Софийски районен съд 151 състав В. С. В. е осъдена да заплати на К. К. /германска гражданка/ на основание чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД сумата от 1800 евро, представляваща задължение по споразумение от 16.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда -10.12.2019г. Искът е отхвърлен за сумите от 983,59 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатени банкови такси, покупка на самолетни билети за полет от Берлин до Варна, наемане лек автомобил и разходи за нотариални покани. С решението е разпределена отговорността за разноски.

Срещу решението в частта му в която, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата В. С. В., чрез процесуалния представител адв. К. В.. Процесуалният представител поддържа, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Сочи, че не са обсъдени представените доказателства на ответницата, и не е изложил защо не възприема оспорванията и възраженията направени с отговора на исковата молба. Счита, че съдът не е формулирал правната квалификация на иска правилно.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на иска доколкото е доказано, продавачът не е изпълнил 1 задължението си да предаде имота чист от тежести.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Уважените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.Следва да е посочи, че са неоснователни възраженията на въззивника, за дадена грешна правна квалификация доколкото връщането на дадената сума от 1800 евро при наличието на уговорените предпоставки е формулирано като договорно задължение.

Безспорно е във въззивното производство, а и това се установява от приетите писмени доказателства по делото, че между страните има съглашение именувано „Споразумение за капаро“, сключено на 16.05.2019г.

Не е спорно, а и се установява от приложеното извлечение от банкова сметка и разпечатка на кореспонденция между страните, че сумата от 1800 евро е преведена по сметка на ответницата на дата 21.05.2019г., като постъпването на сумата е потвърдено от ответницата.

Първият спорен между страните по същество във въззивното производство въпрос е свързан с функцията на процесната сума.

В Решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК, е прието, че преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква пречка в рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения – също с организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор – да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при определени условия, т.е. да поемат насрещни задължения за това.

Тези съглашения също имат договорен характер, като не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, тъй като не са предварителни договори – достатъчно е в тях да е изразена взаимната насрещна воля на страните, респ. те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или да сключат предварителен договор в определен срок, при 2 определени условия и пр. Няма никаква пречка в закона изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от такива споразумения с организационен и подготвителен характер, включително с оглед сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина. Когато страните по такова съглашение си обещаят с него – задължат се да сключат предварителен договор и се уговорят, че едната страна предава на другата определена парична сума /включително, и нерядко – и като авансово плащане на част от цената от страна на купувача/, която да служи и като обезпечение за изпълнение на поетото задължение за сключване на предварителен договор /а често – и на други задължения по съглашението/, респ. да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при отмятане от него – в зависимост от конкретната уговорка /която, както и цялото съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД/, тя може да има функциите както на задатък, така и на отметнина, които са уредени с диспозитивни правни норми, съответно на чл. 93 ЗЗД и на чл. 308 ТЗ.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че преценката за функцията на процесната сума е обусловена от уговореното между страните – т.е. от действителната им воля. В създадената от ВКС практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, обективирана в Решение № 38 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК и др., е прието, че при неясни договорни клаузи и при възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора; тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практика и добросъвестността, без са се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.

При осъщественото по горепосочения начин тълкуване на споразумението за капаро от 16.05.2019 год. и при съобразяване на етапа, на който са се намирали преддоговорните отношения между страните, въззивният съд приема, че действителната обща воля на страните е била да придадат на процесната сума както значението на аванс /частично престиране срещу изпълнение/, така и значението на задатък, който има потвърдителна и обезщетителна функция съобразно диспозитивните правила на чл. 93 ЗЗД.

3

Този извод следва преди всичко от израза „споразумение за капаро“, който е обичайно използван в практиката при покупко-продажба на недвижими имоти /както и „стоп-капаро“, „стоп-депозит“ и „стопиращ депозит“/, думата „капаро“ е синоним на задатък, а В тази насока следва да бъде посочено, че не е необходимо да се уговаря изрично, че това, което е дадено, ще се изгуби в случай на неизпълнение. Същевременно при изпълнение задатъкът трябва да се прихване към престацията на страната, която го е дала – каквато и уговорка е била постигната изрично между страните по делото.

Следващият спорен между страните въпрос е свързан с това дали ответницата е неизправна страна по съглашението, т.е. дали е налице някое от уговорените условия при които ищцата ще може да поиска капарото.

Съгласно споразумението за капаро продавачът се задължава да върне на купувача депозита в пълния му размер ако обектът няма всички необходими документи, ако е заложен или му е наложена възбрана към момента на прехвърлянето на собствеността, или ако има други юридически обременения към момента на покупко-продажбата.

От приложената по делото нотариална покана се установява, че ищцата е приела, че върху имота предмет на договора е вписана възбрана, което представлява неизпълнение отстрана на продавача, поради което е поканила насрещната страна да възстанови сумата на депозита и направените разноски във връзка с разваления договор.

В конкретния случай ищецът се е позовал на клаузата уговаряща задължението на продавача да предостави имота без юридически тежести в това число възбрани. При това положение в тежест на ответника е да докаже че е изпълнил задълженията си по договора.

От приложената електронна справка за имота се установява че върху имота са били наложени четири възбрани една в полза на Национална агенция за приходите, две в полза на М.Р.К. и една в полза на „Б.М.“ ООД. На дата 12.06.2018г. е вписано прехвърляне на имота след публична продажба. Три от възбраните са заличени, а възбраната в полза на НАП е заличена частично.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че ответницата по исковете не е изпълнила задължението да предостави продавания имот чист от възбрани.

При това положение първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените разноски като същият бъде намален съобразно направеното възражение за прекомерност от насрещната страна. При това положение на К. К. се следват разноски в размер на 641,04 лв. с включено ДДС.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно 4 обжалване.

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2021г., по гр.д. 71835/2019г. на Софийски районен съд 151 състав.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН:********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на К. К. /германска гражданка/, родена в Украйна на ****г. сумата от 641,04 лв. разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5