Решение № 97 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500633 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. И. И. срещу решението ОСВарна № 824/24.07.2025г. по гр.д.№ 620/2024г. по описа на ВОС, IX с-в частите му, с които е осъден да заплати на Д. Т. К. сумата от 20 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие на нанесената от му от ответника на 14.12.2021г. леки и средни телесни повреди – счупване на короната на втори горен ляв зъб до венеца, счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лицето, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 28.03.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 1355лв. обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 28.03.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 5283,80лв. - лихва за забава върху главницата от 20 000лв. за периода от датата на увреждането 14.12.2021г. до 27.03.2024г. – датата, предхождаща подаването на исковата молба, на осн.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и е осъден да заплати на адв. М. П. сумата от 2 580лв., представляваща дължимо адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв, както ида заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Варна сумата от 1 609,56лв. - дължима държавна такса и депозит за 1 експертизи, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

Счита решението в атакуваните части за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на закона, непълнота и неправилна преценка на събраните доказателства и прилагане на закона, необосновано, очевидно неправилно и затова следва да бъде отменено в атакуваната част и вместо него да бъде постановено друго, за отхвърляне на претенциите.

В тази връзка са направени уточнения по жалбата и са наведени доводи, които са изложени с молба вх.№ 27925/1.10.2025г.

1/ В частта за разноските се обжалва решението с искане за отмяната им като законна последица от разрешаването на материално-правния спор;

2/ По оплакванията, касаещи основното решение – съдът следвало да обсъди в пълнота събраните доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност и да извърши правилна преценка, което не бил сторил и затова е постановил неправилен, необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

Признава се, че в хода на процеса са събрани доказателства относно причинената на ищеца травма. Обективно липсващият зъб е нямало как да бъде възстановен по естествен път, а за целта били необходими медицински манипулации.

Възразява се, обаче, че лечението не било съпроводено с усложнения, нито е била налице потенциална възможност за други усложнения, хоспитализация и оперативно лечение - обстоятелства, които съдът не бил взел предвид определяне размера на обезщетението.

Без коментар било оставено изложеното от в.л. д-р Хр. в о.с.з. на 18.11.2024г: „Сега не мога за разбера дали там е имало съществуваща коронка или какво точно е било състоянието на пациента, но какво е било предшестващо не мога да кажа”.

Липсата на категоричност на заключението на СМЕ, поставяло основателни съмнения дали действително избитият зъб дали е бил постоянен или е била изградена метало-керамична коронка предвид цялостния зъбен статус на ищеца и затова исковете следвало да бъдат отхвърлени като недоказани.

Не ставало ясно как съдът е преценил размера на неимуществените вреди, както и продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания. От една страна е приел, че не са налице значителни и трайни негативни емоционални изживявания, че е налице пълно възстановяване, а от друга е определил доказани неимуществени вреди в размер на 20 000лв, без обаче да се мотивира защо приема този размер за справедлив.

Счита, че при правилна преценка характера и степента на увреждането и последиците от него, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, би следвало да бъде определен далеч по-нисък размер на възмездяване. Присъждането на завишен размер би довел до неоснователно обогатяване на пострадалия. В тази връзка се позовава и на изложеното от в.

2 л. Г. в о.с.з. на 10.02.2025г, че самият ищец се обадил на 112; изчакал идването на полицията, т.е. овладял се е и запазил самообладание. Затова приема, че преживеният стрес не е бил толкова тежък. При много тежък стрес, би се изразявал по друг начин и поведението му би било съвсем различно.

Съдът се бил задоволил само избирателно да се позове на заключението на СПЕ и затова е достигнал до неправилни.

Превратно и изцяло в полза тезата на ищеца са били взети предвид и показанията на разпитаните свидетели, водени от ищеца.

От една страна, показанията на свид. К., баща на ищеца, е следвало да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК, при това изложеното в голяма част било изолирано и не се потвърждавало от останалите събрани по делото доказателства, а в друга част били противоречиви. Така напр., само той сочел на употребата на обезболяващи хапчета и дълъг период на неописуеми болки и че го било срам /ищеца/ да се покаже от вратата навън. От друга страна, излага, че още през м. декември синът му потърсил дентална помощ, която му била отказана не поради наличието на открити рани и травми, а поради настъпването на дългите празнични дни; и че празнувал новогодишните празници с приятели, т.е. извън дома – факти, които противоречат на останалите твърдения.

Счита за необективни и показанията на свид. Б., чиито възприятия за процесния период очевидно са спорадични и непълни, независимо от изложеното от нея в с.з.

Продължаването на социалните контакти и общуването с приятели през периода след травмата говори за степента на претърпените психически и емоционални травми.

Въпреки незачитането от съда представените разпечатки от ФБ-профила на ищеца, обективираното там е подкрепено дори от свидетелските показания на баща му.

Твърденията на въззивника са, че ищецът доста бързо е преодолял травмите от станалото /които според СПЕ не са били дълбоки/, за по-малко от 2 седмици след инцидента е възстановил навиците си да общува с хора, да посещава заведения и пр.

С оглед изложеното, моли при определяне размера да бъдат съобразени действително претърпените физически и психични страдания, като се има предвид и съдебната практика при сходни случаи.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор Д. Т. К. със становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението в тази част.

Счита, че не са налице сочените в жалбата и уточняващата молба към нея нарушения при прилагане материалния и процесуалния закон. Съдът направил пълно обсъждане на всички събрани доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност и е приел за доказани всички факти, наведени в 3

ИМ.

Не е спорен фактът на причинената от ответника средна телесна повреда на ищеца Д. К. на 14.12.2021г., доколкото в тази насока е прието споразумението, постигнато по наказателното дело – ответникът е признат за виновен в това, че в условията на опасен рецидив, по хулигански подбуди, е причинил на Д. Т. К. средна телесна повреда като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн.чл.57 ал.1 т.2 б. “Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг режим“.

Същото, на осн.чл.300 ГПК, е задължително за гражданския съд.

Възраженията на ответника са изцяло насочени към вида и характера на нанесените вреди, като се твърди, че не обосновавали присъдения размер от 20 000лв.

Действително е установено, че физическите травми са отшумели в рамките на месец. Но тези травми са причинили физическа болка и психическа травма на ищеца.

Не се споделя с изложеното в жалбата, че продължаването на социалните контакти и общуването с приятели скоро след травмата било достатъчно красноречиво за степента на търпените психически и емоционални травми. В тази насока е и приетата СПЕ, по която в. лице подробно е посочило какви са психическите травми, какво е преживял ищецът вследствие побоя. Само твърдението на ответника не може да игнорира заключението на експерта. Безспорно е установено, че преживяното от ищеца представлява психична травма, която в през в продължение на близо 4 месеца отшумяла, но все още имало остатъчни симптоми на посттравматичен стрес и промяна в неговото поведение - „станал е по - предпазлив при възникнали ситуации на фрустрация“.

Предвид изложеното, счита определяния размер на обезщетението дори за занижен, но ищецът приел да се довери на преценката на съда и да не обжалва решението в отхвърлителната част.

Счита, че съдът е съобразил критериите за определяне на обезщетение и е спазил нормата на чл.52 от ЗЗД. Както нееднократно ВКС е посочвал, че критерият за справедливост е специфичен за всеки отделен случай, унифицирането му би го обезсмислил и затова не е възможно формирането на единен критерий, валиден за всички спорове.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената жалба.

В исковата си молба Д. Т. К. излага, че на 14.12.2021г., около 20.45 заедно с приятелката си С. Б. посетили казино „У.“, находящо се на адрес: ул.

„Г. Ск.“ № ** в гр.Варна. Двамата се настанили на две от машините в дясната част на казиното.

След известно време Д. отишъл до машината за осребряване на печалби, която е в близост до изхода на залата. След като взел монетите в ръка и се обърнал, за да се върне на мястото си при С., усетил силен удар с юмрук в 4 лицето. След това последвали още няколко, при което ищецът залитнал назад и се опрял в непознат човек, за да не падне на земята.

От ударите ищецът изпитал силна болка в лицето, устата му се напълнила с кръв, носът му също кървял обилно. Усетил и липсата на горен зъб.

Ищецът не разбрал защо бил нападнат. Не познавал нападателя си.

Нанасянето на ударите било прекратено, понеже охраната на казиното извела нападателя.

С помощта на С. Б. посетил Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ„Св.А.-В.“АД, където бил обстойно прегледан и било установено, че са му били причинени травматични увреждания, както следва: мораво кръвонасядане с неправилна форма по клепачите на лявото око; рана с неравни ръбове по страничната лява повърхност на носа; счупване на носните кости в долната трета с разместване на фрагментите под ъгъл; счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата на венеца.

По този повод е било образувано ДП № 67/2022г. по описа на II РУ при ОД на МВР–Варна, регистрирано под пр.пр.№ 376/2022г. по описа на РП – Варна.

При проведената СМЕ в хода на наказателното производство, било установено, че вследствие ударите, нанесени му с юмруци., Д. К. получил счупване на короната на втори горен зъб до венеца, счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лицето. Описаните травматични увреждания били в резултат на удари с или върху твърди предмети и могат да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето. Счупването на втори горен ляв зъб е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора на К.. Останалите травматични увреждания също са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

За посоченото престъпление, квалифицирано по чл.131а, предл. 2-ро във вр.чл.131 ал.1 т.12 предл.1-во вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ НК в РС–Варна бил внесен обвинителен акт на 13.01.2023г срещу Д. И.. По образуваното НОХД № 184/2023г на РС–Варна е одобрено споразумение, с което подсъдимият -настоящият ответник е признат за виновен в това, че на 14.12.2021г в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, по хулигански подбуди е причинил на Д. Т. К. средна телесна повреда – престъпление по чл.131а предл.2-ро вр.чл.131 ал.1 т.12 предл.1-во вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1, б.„а“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС е постановено да изтърпи ефективно при първоначален „строг режим“.