Решение № 2794 от 31.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2794 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110144115 по описа за 2021 година

Предявени са от „С. в.” АД срещу ЗЛ. ИВ. ИВ. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес: гр.

София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9. Сочи, че договорната връзка с ответника е възникнала въз основа качеството му на собственик на процесния имот, който като такъв се явява „потребител“ на В и К услуги на основание § 1, ал. 1, т.

2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Посочва, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.

Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в размер на 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. – 15.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 18,00 лв. за периода от 06.09.2019 г. до 15.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.03.2021 г. по ч.гр.д. № 11624/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание, като оспорване наличието на облигационно правоотношение между страните се съдържат и във възражението по чл. 414 ГПК. При условията на евентуалност релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за предоставени услуги за доставка на питейна вода:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.

1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В случая, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот с адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изискано по реда на чл. 186 ГПК да бъде задължена Столична община да представи удостоверение относно обстоятелството кое е данъчнозадълженото лице по отношение на процесния имот.

Такова удостоверение, дори да сочи именно ответника като данъчнозадължено лице, не е годно да установи при условията на пълно и главно доказване правнорелевантния факт относно собствеността върху имота, доказателствената тежест за който носи ищецът. Това е така, доколкото същото не представлява пряко доказателство за установяване на това правнозначимо обстоятелство, а съставлява единствено индиция.

За да се приеме обаче за доказан един факт по делото въз основа на косвени доказателства е необходимо да има такава верига от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност по несъмнен и еднозначен начин сочат единствено възможен извод. Ето защо съдът приема, че по делото не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот през процесния период.

2

На следващо място, дори да се приеме за доказана принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния имот за релевирания период, искът се явява неоснователен и на друго основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.

По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „С. в.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.

6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.

Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.

VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.

Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества за имоти в сграда – етажна собственост – 1/ при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 2/ при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

За установяване на обема на разхода за вода, отразени във фактури за периода от 06.09.2019 г. до 15.11.2020 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9, е водоснабден и с изградена канализация.

Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца справка/, че за процесния период отчитането е извършено по метода „на база брой ползватели“ – за 1 бр. обитател. Съгласно заключението на СТЕ фактурираните потребени месечни водни количества за формиране на задължението са определени по реда на чл. 32, чл. 35 и чл. 39, ал. 1 Наредба № 4/14.09.2004 г. на база показания на индивидуални измервателни устройства. За процесния период потребените /фактурирани/ водни количества по сметката по партидата са общо 190,075 куб. м. /при средно потребление по 13,58 куб. м./месец за имот, определено на база показания на водомерите и начислени количества вода „общи нужди“.

В случая, ищецът не е ангажирал по делото годни писмени доказателства, от които да е видно, че е извършен реален отчет на водомерите в процесния имот през процесния период. Ето защо, не може да се направи и безспорен извод, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните му книги, касаещи процесния имот и период, са достоверни, за да се приеме, че ответникът дължи претендираната цена.

Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 3 сумата от 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. – 15.11.2020 г., следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е претендирал такива и представя доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв., които следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. в.“ АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост – 4“, ул.

Бизнес парк София № 1, сграда 2А, срещу ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 214, вх. Ж, ет. 3, ап. 134, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. – 15.11.2020 г., до имот с адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9, както иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи мораторна лихва в размер на 18,00 лв. за периода от 06.09.2019 г. до 15.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.03.2021 г. по ч.гр.д. № 11624/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. в.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 390 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4