Определение № 1616 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1616 гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20268002900836 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 392/17.12.2025 г. по в. т. дело № 510/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 295/25.06.2025 г. по т. дело № 51/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваните части, с които касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, следните суми: сумата 25 610 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица за месец август 2019 г. по силата на сключения между страните договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата от 9 304, 22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 25 610 лв., в размер на законната лихва върху същата за периода от 24.12.2021 г. до 20.12.2024 г.; сумата от 5 812 лв., представляваща стойност на извършени, но незаплатени амбулаторни процедури на здравноосигурени лица за месец август 2019 г. по силата на сключения между страните договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури; сумата от 2 111, 52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 812 лв. в размер на законната лихва върху същата от 24.12.2021 г. до 20.12.2024 г.; законна лихва върху главниците в размер на 25 610 лв. и на 5 812 лв. от сезиране на съда на 23.12.2024 г. до окончателното им изплащане и направените в първоинстанционното производство разноски в размера 6 263, 33 лв.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с решения на Конституционния съд на Република България и въпроси които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва:

1. „Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойности лимити?“ – касаторът поддържа че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България и решение № 3/08.03.2016 г. по к.д. № 6/2015 г. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

2. „Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?“

3. „Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?“ 4. „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“

По въпроси от втори до четвърти касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като твърди, че посочените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди още, че тези въпроси биват противоречиво разрешавани по идентични дела от съдилищата – решение 97/18.04.2019 г. по в.т.д. № 21/2019 г. на Апелативен съд – Варна, решение 1771/09.05.2019 г. по гр.д. № 14477/2018 г. на Районен съд – Пловдив, решение от 05.06.2019 г. по т.д. № 626/2018 г. на Окръжен съд – Варна, решение № 10/08.01.2018 г. по в.т.д. № 555/2017 г. на Апелативен съд – Варна, решение № 2438/10.12.2018 г. по т.д. № 563/2018 г. на СГС, решение № 199/19.06.2019 г. по в.т.д. № 220/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, решение № 114/17.05.2018 г. по т.д. № 182/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, решение № 4096/29.11.2018 г. по гр.д.№ 20637/2017 г. на Районен съд – Пловдив.

Предвид изложените съображения моли да бъде постановен акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на разноски.

Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и обоснованост. Излага 2 твърдение, че касационното обжалване е недопустимо в частта, в която са присъдени стойността на извършените и незаплатени амбулаторни процедури в размер на 5 812 лв. и сумата от 2 111, 52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 812 лв. в размер на законната лихва върху нея от 24.12.2021 г. до 20.12.2024 г. Релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в останалата му част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.

284 ГПК.

Жалбата срещу въззивното решение в частта, с която e потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на лечебното заведение сумата 5 812 лв., представляваща стойност на извършени, но незаплатени амбулаторни процедури на здравноосигурени лица за месец август 2019 г. по силата на сключения между страните договор № 164758 от 01.06.2018 г. и сумата от 2 111,52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.12.2021 г. 20.12.2024 г. е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.

(2 556, 46 евро) – за граждански дела и до 20 000 лв. (10 225, 84 евро) – за търговски дела. Спорните вземания произтичат от относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото и приложение на минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лева, предвиден в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. При тези данни и предвид самостоятелния характер на горецитираните договори за медицински услуги въззивното решение в тази му част не покрива процесуалното изискване за достъп до обжалване, поради което касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационната жалба в останалата част е подадена срещу въззивен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД е лечебно заведение за болнична медицинска помощ, регистрирано съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения и Търговския закон. Отбелязал е още, че между страните са налице облигационни отношения, възникнали от сключени между тях два договора - договор № 164277 от 01.06.2018 г. за извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Приел е още за безспорно установено, че договорите са сключени на основание чл. 59, ал. 1 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г.

Въззивният съд е отбелязал, че основните спорни въпроси между страните, които са предмет на въззивното производство, с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, са свързани с това има ли и не НЗОК основание да определя лимити, до които да заплаща извършената от изпълнителите по договорите дейност, подлежи ли на заплащане т.нар.

„надлимитна дейност“, респ. дали Приложение № 2, неразделна част от подписаните между страните договори, определя границите на отговорност на НЗОК относно заплащане стойността на извършени дейности за болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, предмет на сключените между страните договори.

Въззивният съд в своите мотиви, след извършен анализ на клаузите на процесните договорите, е акцентирал на това, че исковите претенции по настоящото дело са от изпълнител за осъществена дейност по оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, за която е сключен договор с РЗОК, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО. Отбелязал е още, че двата процесни договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за извършване на амбулаторни процедури са със специален предмет в сферата на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Съдът е посочил още, че предоставянето на медицинската помощ е обусловено от сключването на национален рамков договор за съответната година и от индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59 ЗЗО, като с тях се уреждат съгласно чл. 25, ал. 2 НРД за 2018 г. редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени медицински дейности, установени в националните рамкови договори. Въззивният съд е приел, че с договорите не може да се договори отпадане на задължението за плащане по чл. 45 ЗЗО, а само да се конкретизират начинът и моментът, в който то следва да се извърши от НЗОК.

Посочил е още, че съгласно чл. 25 ЗЗО изрично е предвидено, че в бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, както и, че в чл. 26, ал. 2 ЗЗО е предвидена възможност със средствата от резерва да се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, което осигурява възможност на гражданите да реализират своето конституционно право, което е с приоритет пред съблюдаването на финансова дисциплина. Съдът е приел, че посочените в Приложение № 2 към индивидуалните договори стойности на дейностите не следва да бъдат възприемани като лимит на възложената за съответното лечебно заведение работа, доколкото чл. 4 ЗЗО гарантира на здравоосигурените лица не само свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. С оглед на изложените мотиви възззивният съд е достигнал до извода, че ответникът дължи плащане на 4 реално осъществените надлимитни дейности, тъй като в сключените между страните договори, а и в действащите нормативни актове няма предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, или извършените от него дейности, надвишаващи поставените лимити, да остават за сметка на лечебното заведение.

Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт. Задължение на касатора е да формулира този въпрос и да обоснове неговото значение за разрешаване на конкретния спор.

Формулираните от касатора първи, втори и трети въпроси се отнасят до преценката дали НЗОК дължи заплащане на изпълнителите на медицински дейности на стойността на извършените и отчетени дейности, надвишаващи лимитите по сключените индивидуални договори на основание чл. 59 ЗЗО.