Решение № 18367 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18367 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20241110106469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от С. И. И. с ЕГН **********, срещу “М“ ЕООД с ЕИК ххх, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, за установяване в отношенията между страните на недължимостта на следните вземания: сумата от 1417,50 лв. - главница, ведно със законната лихва от 04.01.2011г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 156,70 лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.10.2014г., в полза на ЗАД “Е” АД. Поддържа се, че вземането за което бил издаден изпълнителният лист било погасено по давност с изтичане на общия петгодишен срок преди прехвърлянето му, както и преди образуването на изпълнителното производство, поради което ищцецът предявява настоящите отрицателни установителни искови претенции.

Ответникът, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който поддържа, че предявените искове се явяват неоснователни.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че вземанията за които е издаден изпълнителен лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия - от 04.03.2020г. На основание издадения изпълнителен лист, по молба на ответника от 17.06.2021г., било образувано изпълнително производство № ххх/2021г., по описа на ЧСИ М Б, с район на 1 действие СГС, с която молба е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Производството образувано пред ЧСИ М Б, било изпратено по компетентност на ЧСИ И Х., с район на действие ОС-Р, по описа на който било образувано изпълнително производство № 1447/2021г., по което била изпратена до ищеца покана за доброволно изпълнение от 13.10.2021г., както и наложени запори по негови банкови сметки. На 15.10.2021г., ищецът длъжник по образуваното изпълнително производство възразил относно образуването му, като поискал същото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Видно от положения печат върху представения и приет като писмено доказателство, изпълнителен лист за вземанията от 30.10.2014г., на основание на същия е било образувано изпълнително дело 1757/2014г., по описа на ЧСИ Р М, като е отбелязано, че същото изпълнително производство е прекратено на 10.01.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция. С оглед на установяване на горепосоченото обстоятелство, съдът приема, че съобразно постановеното в ТР от 28.03.2023г., по т.д.№3/2020г. на ОСГТК, понеже за процесните вземания е било образувано изпълнително производство преди 26.05.2015г., макар и прекратено поради настъпила перемпция, то погасителната давност за същите е започнала да тече, считано от 26.06.2015г., когато е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г. на ВС.

Процесното вземане се е погасило на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата петгодишна давност към 26.06.2020г., като по делото липсват доказателства да са извършвани действия по принудително изпълнение преди тази дата, респ. редовно да е поискано тяхното извършване /образуваното изпълнително дело 1757/2014г., по описа на ЧСИ Р М, е прекратено на 10.01.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция/, като съдът приема, че течението на погасителната давност не е било прекъсвано/спирано през този период. С оглед на това, не е следвало да се образува по молба на ответника от 17.06.2021г., изпълнително производство № ххх/2021г., по описа на ЧСИ М Б, с район на действие СГС, с която молба е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, а по-късно делото е изпратено по компетентност на ЧСИ И Х., с район на действие ОС-Р, по описа на който било образувано изпълнително производство № 1447/2021г., тъй като е липсвал годен предмет на същото - вземане, което да подлежи на индивидуално принудително изпълнение, като всички действия, извършени от ЧСИ по образуваното изпълнително производство са без правно значение и не пораждат правни последици.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се поражда правото на разноски, но с оглед изрично заявеното, че такива не се претендират, то съдът не следва да му присъди такива.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че С. И. И. с ЕГН **********, не дължи на “М“ ЕООД с ЕИК ххх, сумата от 1417,50 лв. главница, ведно със законната лихва от 04.01.2011г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 156,70 лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.10.2014г., поради настъпила погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3