Решение № 178 от 29.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000681 по описа за 2022 година

Производството е образувано след постановяването на решение на Върховния касационен съд № 50160 от 24.11.2022 г., постановено по т. д. № 2248/2019 г. по описа на същия съд. Със съдебният акт на касационната инстанция, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, е отменено решение № 167 от 09.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 119/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 09.01.2019 г. по т. д. № 74/2018 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен искът на „Пътперфект-Т“ ЕАД против „Ват Къмпани-Русе“ ООД за приемане на установено, че „Пътперфект-Т“ ЕАД не дължи на ответника сумата от 45 421.27 лв., ведно със законната лихва от 07.11.2016 г., която към 02.05.2018 г. е в размер на 2 220.60 лв., както и сумата от 3 383.13 лв. – обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. и 1 200 лв. разноски по и. д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие Окръжен съд Силистра. В мотивите на горепосоченото решение на касационната инстанция се сочи, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, тъй като съдът е приложил неправилно нормата на чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и това е довело до 1 необсъждане от въззивната инстанция на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните обстоятелства относно самата компенсация.

С оглед гореизложеното, предмет на настоящото производство е подадената въззивна жалба от „Пътперфект-Т“ ЕАД, чрез адв. И. И., срещу решение № 3 от 09.01.2019 г. на ОС – Силистра, постановено по т. д. № 74/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника отрицателен установителен иск за приемане на установено, че същият не дължи на „Ват Къмпани – Русе“ ООД сумата от 45 421.27 лв., вено със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 г., която към 02.05.2015 г. е в размер на 2 220.60 лв.; 3 383.13 лв. обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г., както и 1 200 лв. разноски по изпълнението по и. д. № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю и с което „Пътпърфект-Т“ ЕАД е осъдено да заплати на „Ват Къмпани – Русе“ ООД съдебно-деловодни разноски.

В отговор на въззивната жалба въззиваемата страна изразява становище за нейната неоснователност.

В проведеното о. с. з. от 26.04.2023 г., процесуалните представители и на двете страни с писмени молби поддържат процесуалните си позиции и изразяват становище по съществото на спора. Претендират разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК вр. чл. 103 от ЗЗД, с който „Пътперфект-Т“ ЕАД иска да бъде прието за установено, че не дължи на ответника „Ват Къмпани – Русе“ ООД сумата от 45 421.27 лв., ведно със законната лихва върху нея от 07.11.2017 г., която към 02.05.2018 г. е в размер на 2 220.60 лв.; 3 383.13 лв. обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г., както и 1 200 лв. разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю.

В исковата молба ищецът сочи, че е получил покана за добороволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, образувано срещу него, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. т. д. № 82/2018 г. на Апелативен съд – Варна. С постановеното по това дело решение „Пътперфект 2

– Т“ ЕАД е осъдено да заплати на „КМ Билдинг Системс“ ЕООД сумата от 45 421.27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 г. и 3 383.13 лв. обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. Излага доводи, че взискателят „Ват Къмпани – Русе“ ООД се позовава на две последователни цесии, като вземането първоначално е цедирано на „Даракчиеви“ ООД, с договор за прехвърляне на вземане от 02.10.2017 г., съобщено на длъжника на 02.11.2017 г., а в последствие е придобито от дружеството – ответник с договор за цесия от 30.10.2017 г., като длъжникът по него - „Пътперфект - Т” ЕАД, е уведомен за прехвърлянето му на 30.04.2018 г. Ищецът не оспорва, че е уведомен за извършените цесии, но твърди, че не е изразявал съгласие по тях. С оглед на получената покана за доброволно изпълнение по и. д. № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю, твърди, че е направил възражение за прихващане. Навежда доводи, че е извършил прихващане с присъденото му с решение по т. д. № 158/2015 г. на ОС-Силистра срещу първоначалния кредитор „КМ Билдинг Систем“ ЕООД вземане за сумата 45 483.06 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, 3 264.03 лв. - обезщетение за забава върху сумата за периода 15.01.2015 г. до 29.09.2015 г., както и сумата от 2 400 лв. разноски по образувано и. д. № 20187670400118 на ЧСИ Г Г. Ищецът твърди, че неговото вземане е възникнало на 15.01.2015 г., а това на ответника - на 12.02.2016 г., като на последната дата е извършено прихващането. Счита, че му се дължи и законна лихва върху главницата за периода от 15.01.2015 г. до 12.02.2016 г. в размер от 4 985.72 лв. Това мотивира ищецът да твърди, че вземането му към праводателя на ответника „КМ Билдинг Систем“ ЕООД е общо в размер на 50 468.78 лв. и след като прехвърленото на ответника „Ват Къмпани – Русе“ ООД вземане е било в размер на 45 421.27 лв., то следва, че е погасено изцяло, до размера на по-малкото, чрез прихващане. Счита, че не дължи плащане по изпълнителното дело, включително за разноски.

В срока за отговор ответникът „Ват Къмпани – Русе“ ООД оспорва исковата молба. Излага доводи за липса на направено от ищеца възражение за прихващане. Навежда съображения, че цесията, респ. валидността на прехвърлянето, не са оспорени, поради което намира за неоснователен предявеният отрицателен установителен иск.

Страните не спорят, че с решение, постановено по в. т. д № 82/2018 г. на Варненския апелативен съд, „Пътперфект – Т“ ЕАД е осъдено да заплати 3 на „КМ Билдинг Системс“ ЕООД сумата от 45 421.27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 07.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и 3 383.13 лв. обезщетение за забава от за периода 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. Безспорно между страните е, че тези вземания са прехвърлени двукратно : с договор за цесия от 02.10.2017 г. от „КМ Билдинг Системс“ ЕООД на „Даракчиев“ ООД, съобщена на длъжника-ищец на 02.11.2017 г. и след това с договор за цесия от 30.10.2017 г. от „Даракчиев“ ООД на „Ват Къмпъни – Русе“ ООД, съобщена на длъжника-ищец на 30.04.2018 г. Не е спорно между страните, че цесиите са съобщени, но се установява, че ищецът е направил изявление за прихващане с възражение вх. № 1095/08.05.2018 г. по рег. на ЧСИ Е Ю.

Същото е подадено във връзка с получената покана за добороволно изпълнение по образуваното и. д. № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю за горепосочените вземания, присъдени с решението по в. т. д. № 82/2018 г. на Варненския апелативен съд.

Не се спори също така, че от своя страна ищецът се легитимира като кредитор на „КМ Билдинг Системс“ ЕООД за сумата от 45 483.06 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, 3 264.03 лв. обезщетение за забава, представляваща законната лихва върху сумата от 45 483.06 лв. за периода 15.01.2015 г. до 29.09.2015 г., както и сумата от 2 400 лв. разноски, присъдени с решение по т. д. № 158/2015 г. на Окръжен съд - Силистра, потвърдено с решение по в. т. д. № 384/2017 г. на Апелативен съд - Варна. Същият се е снабдил с изпълнителен лист, представен по делото, въз основа на който е образувано и. д. № 20187670400118 при ЧСИ Г Г. В тази връзка е направено горепосоченото възражение за прихващане по образуваното срещу него изпълнително дело № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю. В молбата, в която е обективирано възражението, е посочено, че вземането на „Пътпърфект – Т“ ЕАД е възникнало на 15.01.2015 г., а това на „Ват Къмпани - Русе“ООД - на 12.02.2016 г., с оглед на което се сочи, че датата, на която е било възможно извършването на прихващането е 12.02.2016 г. С молбата е поискано ЧСИ да се съобрази с извършеното прихващане и да прекрати образуваното изпълнително дело.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на 4 съда достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК вр. чл. 103 от ЗЗД.

Искът е установителен по своя характер, като правният интерес от предявяването му е налице. Изпълнена е и предпоставката по ал. 2, а именно – предявеният иск се основава на твърдение за погасяване на вземането чрез прихващане – факт, настъпил след приключване на производството, по което е издаден изпълнителният лист.

Не съществува спор в доктрината и практиката, че прихващането е потестативно право, чрез което правният субект с едностранно волеизявление предизвика правна промяна в чужда правна сфера, предизвиквайки в същото време такава и в собствения си патримониум.

Условията за прихващане са: наличие на насрещни вземания, същите да са с предмет пари или еднородни заместими вещи и да са ликвидни (безспорно установени с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, както и неоспорените от длъжника). При достигане на своя краен правен извод, настоящата съдебна инстанция съобразява и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно посоченото тъкувателно решение е необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, като задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е, достатъчно е то да е изпълняемо. По отношение на ликвидността в цитираното ТР е посочено, че е налице изискване за нейното наличие само по отношение на активното вземане.

Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила, т.е. от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.

Предвид това, че в случая безспорно се установява, че първата цесия е съобщена на ищеца на 02.11.2017 г., като към този момент двете насрещни вземания са съществували и са били изискуеми, в мотивите на отменителното решение, постановено от касационната инстанция е посочено, че длъжникът е разполагал към момента на съобщаването й с възражение спрямо цедента, за прихващане на цедираното вземане със съществуващото и изискуемо вземане в своя полза спрямо цедента. Следователно е запазил правопогасяващото си 5 право и спрямо цесионера, респ, спрямо втория цесионер.

С оглед гореизложеното спорът пред настоящата инстанция е концентриран върху наличието на предпоставките относно самата компенсация по смисъла на чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД.

По смисъла на цитираното ТР действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ.

Съобразно установената фактическа обстановка в случая двете вземания са установени с влезли в сила решения, като вземането на ищеца е признато за изискуемо на 15.01.2015 г., а това на ответника „Ват Къмпани – Русе“ ООД - на 12.02.2016 г. Следователно на 12.02.2016 г. и двете задължение едновременно са били изискуеми и ликвидни за първи път, респективно това е датата, на която може да бъде извършено прихващане на двете вземания. Както бе посочено, към 12.02.2016 г. ищецът е имал изискуемо вземане спрямо „КМ Билдинг Системс“ ЕООД в размер на 45 483.06 лв. /л. 17 от делото на СОС/. Обезщетението за забава от 15.01.2015 г. до 12.02.2016 г. е в размер от 4 985.72 лв. Следователно вземането на ищеца към праводателя на ответника към посочения момент е общо в размер на 50 468.78 лв., която сума следва да се прихване спрямо задължението на ищеца към „Ват Къмпани - Русе“ ООД, което към 12.02.2016 г. е в размер на 45 421.27 лв. и е било прехвърлено в този размер на взискателя по и. д № 20188340400097 на ЧСИ Е Ю.