Решение № 130 от 01.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Стара Загора, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20205500901180 по описа за 2020 година

Предявени с а обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 КЗ.

Ищцата К. Ат. П. твърди в исковата си молба, че ответникът ЗАД „Д." АД е сключил на 20.05.2019г.задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/30/119001360275, валидна от 20.05.2019г. до 19.05.2020г., за лек автомобил „Мицубиши”, модел „Аутлендър” с per. № СТ 4112 ВН. Посочва се, че при ПТП на 27.11.2019г., около 06:30ч, в с. Е., общ. К., на ул. *** до кръстовището с ул. ***, водачът С.П. Ш., управлявайки лек автомобил „Мицубиши Аутлендър" с per. № СТ 4112 ВН, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил необходимата странична дистанция и блъснал пешеходката К.П., движеща се плътно вдясно до бордюра по пътното платно, попътно на лекия автомобил.

Вследствие на описаното ПТП ищцата получила следните телесни увреждания: Мозъчно сътресение със загуба на съзнание; Контузия на главата; Счупване на шийката на лявата раменна кост; Множество масивни охлузвания на лицето; Кръвонасядания по клепачите на двете очници; Оток и 1 кръвонасядане по дясна лицева половина; Охлузвания по двете ръце;

Кръвонасядане по дясното седалище; Оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно; Оток и кръвонасядане по дясна глезенна област.

Сочи се, че след удара ищцата изпаднала в безсъзнание. Била откарана с линейка в МБАЛ „Д." гр. К.. Оплаквала се от гадене, главоболие и силни болки в контузените места. Претърпяла операция за наместване на фрактурата. Ръката й била обездвижена с ортеза. От удара получила много охлузвания по лицето и кръвонасядания по клепачите, не можела да вижда, очите й били зачервени и подути. Получила наранявания от вътрешната страна на устата. Не можела да се храни и да дъвче. Около седмица приемала само сокове със сламка. След това започнала да се храни предимно с кашести храни. Към момента се хранела нормално, но избирала по-меки храни. Една седмица била на памперси, тъй като от нараняванията по тялото не е можела да става и да се придвижи до тоалетната. Налагало се съпругът й да й помага в домакинството, при къпане. Не можела да излиза сама, тъй като получавала световъртежи. Изпитвала силно главоболие, била замаяна, често усещала световъртеж. Светлината я дразнела. Категорично й били забранени четене, гледане на телевизията и други средства за получаване на информация, поради опасността от претоварване на мозъка. В исковата молба се посочва, че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки и ограничения на движението в областта на лявата раменна става. Все още я боляла главата и имала цицина на челото. От продължителния прием на течен аналгин е започнала да се оплаква от дразнене на стомаха. След инцидента й се наложило да напусне работа. На моменти се оплаквала от главоболие, виене на свят, нарушено равновесие, като получила увреда на вестибуларния апарат, вследствие на процесното ПТП.

Сочи се, че отделно от гореописаните неимуществени вреди ищцата търпи и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински консумативи, както следва: за издаванене на СМУ на живо лице от Съдебна медицина гр. С.З. -сумата 50,00лв., за потреби - телска такса по фактура №183169/ 30.11.2019, изд. от „М.“ ЕООД - гр. К.- сумата 17.40 лв., за лекарства и медикаменти общо 45.16лв. / Контратубекс гел, Аналгин ампула, Фастум гел 2,5% , Бял крем Рачев/. В исковата молба се посочва, че ищцата е уведомила ЗАД „Д." АД за настъпилото произшествие с уведомление, получено от ответника на 13.12.2019г. Ответното дружество образувало щета 2 с № 0801- 005628/2019-01, като определило и изплатило обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 6 720 лева.

Посоченото обезщетение не удовлетворява ищцата, поради което е предявен и настоящият иск за разликата между вече платената сума от 6720 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 80 000 лева.

Моли съда да осъди ответника да плати на ищцата сумите, както следва:

30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 73280 лева, представляващи разликата между доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 6 720 лева до пълния размер от 80 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на уведомлението - 13.12.2019г. до окончателното плащане, 112,56 лева /сто и дванадесет лева и 56 ст./ лева, представляващи извършени от ищцата разходи за лечение и медицински консумативи, заедно със законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на уведомлението -13.12.2019 г. до окончателното плащане, както и всички направени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Моли всички присъдени на ищцата суми, включително присъдените разноски, да бъдат преведени по клиентската банкова сметка на „Адвокатско дружество „Й. и Е." (по чл.39 от Закона за адвокатурата), както следва: IBAN:

***, BIC: ***.

По делото е постъпила уточняваща молба от ищцата, в която във връзка с разпореждането на съда, прави следните уточнения: Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба са посочени изчерпателно всички известни факти по отношение на настъпилото ПТП на 27.11.2019г. и неговия механизъм, така както въпросните факти са отразени в издадения по повод произшествието Констативен протокол за ПТП (КП за ПТП) с пострадали лица per. № 284 р - 26283 от 03.12.2019 г. и план-схема на ПТП, а именно:

При ПТП на 27.11.2019г., около 06.30 часа в с. Е., общ. К., на ул.

„Бузлуджански конгрес” до кръстовището с ул. *** (стр. 1, абз. 1 от КП за ПТП), водачът СТ. Н. Ш., ЕГН ********** (стр. 1, графа: „Участник № 1”. подт. „водач” от КП за ПТП), водач на лек автомобил марка марка:

„Мицубиши”, модел: „Аутлендър”, ДК № СТ 41 12 ВН (стр, 1, графа:

„Участник № 1”. подт. ППС” от КП за ПТП ), виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил необходимата странична дистанция и 3 блъснал пешеходката К. Ат. П., ЕГН ********** (стр, 1. графа: частник № 2” от КП за ПТП, движеща се плътно вдясно до бордюра на пътното платно, попътно на лекия автомобил (стр. 2, графа: „Обстоятелства и причини за ПТП” от КП за ПТП).

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва така предявените искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло.

Моли съда да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Под условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, моли да намали размера на претендираното обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на К. Ат. П., която не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно, като преди да навлезе облечена в тъмни дрехи, внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно.

Тези действия на ищцата, според ответника, са основните фактори за ПТП и настъпилите вреди. Посочва, че претендираното с исковата молба обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.

На основание чл. 78 от ГПК моли съда да му присъди разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатска защита/юрисконсултско възнаграждение.

Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД Д.” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността:

1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между 4 вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай счита, че водачът СТ. Н. Ш. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Сочи, че въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. В случая не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Поради това счита, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищцата и предявеният срещу „ЗАД Д. АД” иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Посочва, че съгласно съдебната практика, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като твърди, че водачът на МПС марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с peг.№ СТ 4112 ВН не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че вина за настъпване на ПТП има пешеходката, която в нарушение на правилата за движение по пътищата, се е движила в тъмната част на денонощието с тъмни (черни) дрехи, по неосветената част на платното за движение, с което е станала предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствала останалите участници в движението, вкл. и водача на лекия автомобил марка „Митсубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН, да реагират своевременно и адекватно на нейните действия. Намира претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 27.11.2019 г. за прекомерно завишено и несъответстващо на понесените от нея болки и страдания в 5 резултат на причинените й телесни наранявания. Същото не било съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания и на практиката на съдилищата по аналогични случаи, както и възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 1. чл. 113, ал.

1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП, а именно: Ищцата облечена в тъмни дрехи и в тъмната част на денонощието, не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно. Твърди, че посочените по-горе нарушения от страна на ищцата се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата й претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено поне на половина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект. Твърди, че ищцата е получила незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановила бързо и без усложнения. Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще премине пешеходец, облечен в тъмни дрехи и по неосветената част на пътното платно, който ще навлезе внезапно по платното за движение, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, удължавайки ненужно пътя и времето си за преминаване по пътното платно. Водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН и претърпените вреди като резултат. Деянието, в резултат на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно, защото поведението на 6 пешеходката и опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за водача на автомобила и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък, ще премине пешеходец, който ще наруши ЗДвП, вследствие на което ще настъпи ПТП. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери предявения иск за основателен, моли съда да отчете, че с определянето на застрахователно обезщетение (писмо изх. рег. № 1063 от 13.03.2020 г.) на ищеца в размер на 6 720,00лв., ответното дружество е било абсолютно добросъвестно и с поведението си не е дало повод за завеждане на тази искова претенция. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава, ако не е определил или не е изплатил застрахователно обезщетение в срок. Застрахователят се е произнесъл в законоустановения срок, като е определил и изплатил обезщетение, следователно не изпада и не се счита в забава. Евентуално, в случай на уважаване на настоящия иск, за най-ранна дата на изпадане в забава може да се приеме деня на входиране на исковата молба, като от същия този момент би се дължала и мораторна лихва за забава. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 27.11.2019г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Митсубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН по силата на Застрахователна полица ГОА № BG/30/119001360275, сключена със „ЗАД Д.” АД. Моли съда да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 6720,00 лв.