Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 12.07.2019, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 306/2019
Вид
Решение № 258
Подписан
12.07.2019
В сила
12.07.2019
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА, РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 гр. Перник, 12.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ

2. мл.с.

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.

Костадинова в.гр.д. № 306 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №

1392/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1683/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК против Л.И.С., с ЕГН: ********** като е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1350 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** и сумата от 165.42 лева, представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането като за разликата до пълния претендиран размер исковете са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Л.И.С. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД и сумата от 388.40 лева, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство съобразно уважената част от исковите претенции.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 7103/06.03.2019 г. от „Профи кредит България“ ЕООД чрез процесуалния му представител – юрк. К.А., с която същото се оспорва в отхвърлителната му част. Излагат се съображения, че в тази му част атакуваният акт е неправилен и необоснован. В тази връзка се твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е действително, доколкото последното не било в противоречие с чл. 10 а вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК и с добрите нрави, както погрешно бил приел районният съд.

Излагат се подробни доводи, че ответницата е била наясно със съдържанието на подписаните от нея договор за кредит и споразумение за допълнителни услуги. Посочва се, че същата е била запозната с естеството на услугите, предлагани с процесното споразумение, с възможностите и условията, при които да ги ползва като изрично е заявила желание в тази насока. Уточнява се, че подписването на такова споразумение не е задължително и не е условие за сключване на договора за кредит. Акцентира се върху обстоятелството, че съответните допълнителни услуги се предлагат с оглед удобство на клиента и обслужват неговите интереси като му осигуряват по-гъвкави възможности за обслужване на получения кредит. Уточнява се, че по време на действие на договора ответницата дори се е възползвала от част от услугите по закупения със споразумението пакет. В тази връзка се допълва, че възнаграждението по процесното споразумение не представлява цена на услугите, а цена на осигурената възможност за ползване на такива от страна на длъжника. Излагат се доводи, че уговарянето на такива услуги е законово допустимо. Допълва се, че възможността да се ползват същите не може да е част от уговорения годишен процент на разходите. На последно място се излагат доводи, че съдържанието на сключеното споразумение в крайна сметка кореспондира с принципа на свободата на договаряне. Освен това се посочва, че дружеството жалбоподател е небанкова финансова институция и не извършва влогонабиране, поради което било обосновано цената на услугите му да е по-висока в сравнение с тази на банките, доколкото и рискът от осъществяваната от него дейност бил завишен. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.И.С., чрез особения й представител – адв. Т.Ш., е постъпил писмен отговор с вх. № 10686/08.04.2019 г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение в обжалваната част, доколкото районният съд правилно бил приел сключеното споразумение за пакет от допълнителни услуги за нищожно поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи в полза на посочения извод, като се обръща внимание, че възнаграждението по процесното споразумение е в размер близък до този на самия кредит. Цитирана е и съдебна практика. По тези съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК от насрещната страна – Л.И.С., чрез особения й представител – адв. Т.Ш. е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № 10750/08.04.2019 г., с която първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се излагат доводи, че процесният кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред преди подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – по арг. от т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се и че ищцовото дружество не е ангажирало никакви доказателства относно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжницата. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК срещу подадената насрещна въззивна жалба не е депозиран отговор от ищцовото дружество.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – юрк. К.А..

Въззиваемата и насрещна жалбоподателка Л.И.С., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. Вместо нея се явява адв. Т.Ш., назначена като особен представител. Последната оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания от нея отговор на същата, както и насрещната въззивна жалба. Не прави доказателствени искания. По същество излага доводи за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от дружеството част, като иска жалбата му да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмения отговор. По отношение на подадената насрещна въззивна жалба иска същата да бъде уважена, предвид възраженията, изложени в нея, доколкото счита атакуваният съдебен акт за неправилен в обжалваната част.

Въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба, са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирани страни, всяка от които има правен интерес от обжалване на решението в съответните атакувани части, поради което и двете жалби са допустими и редовни и следва да бъдат разгледани по същество.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 13.03.2018 г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Л.И.С., дължи на ищеца сумата от 2565.90 лева, представляваща главница, по сключен между ищцовото дружество и ответницата Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***. Претендират се и разноски в исковото производство.

Искът е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240 от ЗЗД – за установяване вземането на ищеца към ответника въз основа на Договор за потребителски кредит № ***, за което е издадена заповед № 5144 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 6136/2017 г. на РС – гр. Перник за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Доколкото последната е връчена на длъжника Л.С. по реда на чл. 47 от ГПК, то на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочения установителен иск като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че Л.С. е кандидатствала за отпускането на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ за сумата от 1350 лева с пакет от допълнителни услуги Екстра КДК 1 като за целта й е бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“. Посочва се, че след като искането й е било одобрено между „Профи кредит България“ ЕООД като кредитор и Л.С. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***, при общи условия – за сумата от 1350 лева, със срок за издължаване 36 месеца и размер на месечната вноска 65.87 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89 %, годишен лихвен процент (ГЛП) – 41.17 % и лихвен процент на ден – 0.11 %.

Уточнено е че датата на погасяване на всяка вноска е 2-ро число на месеца, като общото задължение по кредита възлиза на 2371.32 лева. На следващо място в исковата молба се твърди, че ответницата е закупила от ищцовото дружество и пакет от допълнителни услуги на стойност 1052.28 лева. В тази връзка се посочва, че общото задължение на същата по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3423.60 лева при размер на месечната погасителна вноска от 95.10 лева. Уточнява се, че съгласно договора с част от отпуснатата по кредита сума е погасено старо задължение на длъжника към дружеството, а остатъка от предоставената в заем сума – в размер на 884.78 лева, е преведен по посочена от ответницата банкова сметка. ***, че към договора е сключен и Анекс № 1/29.07.2016 г., с който страните са уговорили нов погасителен план.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията, като на 07.10.2016 г. е преустановил същите. В тази връзка се уточнява, че ответницата е заплатила девет пълни месечни вноски по договора за кредит. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответницата на 16.11.2016 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то последната следва да се счита уведомена за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответницата по договора за кредит и пакета допълнителни услуги към него възлиза на 2565.90 лева – главница, която се претендира изцяло с исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва изцяло като недопустим, евентуално като неоснователен. Относно допустимостта се посочва, че претенцията на дружеството не е достатъчно ясно посочена, доколкото с исковата молба се претендира една обща сума, без да е уточнено как е формирана същата. Във връзка с основателността на предявената претенция се твърди, че предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и пакета допълнителни услуги към него, не е настъпила, доколкото такава не е била съобщена на длъжника по надлежния ред преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В подкрепа на този довод са цитирани задължителните разяснения, дадени в т .18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се излагат подробни доводи, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно поради противоречието му с добрите нрави. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че по него е уговорено възнаграждение в размер близък до сумата по кредита, като същевременно не става ясно за какво точно се дължи същото. С тези доводи се иска претенцията на дружеството да бъде отхвърлена изцяло.