Решение № 410 от 23.11.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Несебър, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150100783 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 5847/17.06.2025 г. на Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 164, ет. 2, ап. 9, срещу ответницата О.Б.В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ от 17.05.2022 г. за продажбата от ищеца на ответницата на 253 280 дружествени дяла, представляващи 40 % от капитала на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, всеки от които с номинална стойност в размер на 1 лев, срещу продажна цена от 2532,80 лева, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите; както и да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ от 26.05.2022 г. за продажбата от ищеца на ответницата на 379 920 дружествени дяла, представляващи 60 % от капитала на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, всеки от които с номинална стойност в размер на 1 лев, срещу продажна цена от 3799,20 лева, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите. Претендират се съдебни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се въвеждат твърдения, че ответницата след извършване на двете процесни сделки е станала едноличен собственик на капитала на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ***. Обосновава се, че дружествения дял е част от имуществото на търговското дружество, чийто размер зависи от чистото имущество на дружеството. В тази връзка се заявява, че към датите на двете сделки чистата счетоводна стойност на имуществото на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *** е възлизала на 633 000 лева. Така се обосновава изключителна нееквивалентност на престациите по двата договора, водеща до нищожността им поради накърняване на добрите нрави.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. И. К. от БАК, като поддържа предявените искове и прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

1

Претендира присъждането на съдебни разноски по списък.

В съдебно заседание ответницата, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител, като липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната или неин представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В съдебно заседание, ищецът пледира за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. негов представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответницата с разпореждане № 2121/08.07.2025 г. и с определение № 959/14.09.2025 г. на съда, които видно от доказателствата по делото – съдебни съобщения и призовки /л. 39 и л. 45 от делото/ са достигнали до страната, като връчени лично на ответницата.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.

Трайна е практиката на ВКС, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.

9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 отЗЗД, сделките, сключени при нееквивалентност на престациите, са нищожни. В съдебната практика се приема още, че липсата на еквивалентност сама по себе си не е достатъчна за прогласяването на нищожността на сделката. Необходимо е тя да е явна и значителна.

В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на IV ГО.

От представените по делото доказателства /л. 9-17; л. 29-30; л. 54-59 от делото/ е видно, че дружеството „П.Т.“ ЕООД е било учредено през м.01.2015 г. с внесен капитал от 100 лева и непарична вноска в размер на 633 100 лева, представляваща стойността на внесен в капитала недвижим имот с ид. № *** по извършена оценка на три вещи лица. Съгласно справка по партидата на дружеството в ТРРБ за актуалното му състояние, като негов управител и едноличен собственик на капитала считано от 01.06.2022 г. - е вписана ответницата О. В.. Същевременно, видно от два договора за продажба на дружествени дялове от 17.05.2022 г. и 26.05.2022 г. ответницата е придобила собствеността в капитала на дружеството именно от ищеца и срещу обща продажна цена от 6332 лева – сто пъти по-ниска от номиналната му стойност от 633 200 лева. Стойността на капитала на „П.Т.“ ЕООД и липсата на задължения на дружеството се установяват и от счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи за 2023 г. Така, обсъдените доказателства, при отсъствие на данни за задължения на дружеството, аргументират вероятната основателност на претенциите, доколкото нееквивалентността в престациите по двата процесни договора е очевидна и значителна.

С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответницата 2 не е представила отговор на исковата молба и не се е явява в съдебното заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е била уведомена за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2953,28 лева. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които включват дължима заплатена държавна такса в размер на 253,28 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева. Не съставлява разход по делото претендирания по списък внесен депозит за експертиза, доколкото същият не е изразходван, респ. е разпореден за възстановяване на ищеца от съда в последното по делото съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 164, ет. 2, ап. 9, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, по отношение на О.Б.В., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, че сключените между страните Договор за покупко-продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ от 17.05.2022 г. с нотариална заверка на съдържание и подписи рег. №№ 4160 и 4161, том 2, акт 100 по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК, и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ от 26.05.2022 г. с нотариална заверка на съдържание и подписи рег. №№ 4691 и 4692, том 2, акт 138 по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК, СА НИЩОЖНИ, поради противоречието им с добрите нрави.

ОСЪЖДА О.Б.В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. Г. П., ЕГН **********, сумата от 2953,28 /две хиляди, деветстотин петдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.

240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3