Решение № 606 от 06.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002474 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) срещу решение № 1131 от 31.07.2020 г. пост. по т.д.№ 2606/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 8 състав, с което са отхвърлени предявените от банката срещу „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) обективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за признаване за установено, че всички вземания на банката в общ размер на 6 067 993,56 лева, произтичащи от договор за банков кредит от 26.06.2007 г. и анексите към него, са обезпечени с договор за особен залог на вземания от 26.06.2007 г., сключен между „КТБ“АД (в нес.) и „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) с първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника като продавач по договори за доставка на машини и оборудване, сключени с купувача „Рустави Металурджикъл Плант“, Грузия, като купувач, както следва: № 96/02.05.2007 г., № 119/03.05.2007 г., № 95/03.05.2007 г., № 118/03.05.2007 г., № 116/03.05.2007 г. и № 117/04.05.2007 г., и с първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД към „КТБ“АД по 1 сключен с банката договор за разплащателна сметка в лева с IBAN:

**********, договор за разплащателна сметка в евро с ІBAN: ********** и договор за разплащателна сметка в щатски долари с IBAN: **********, както и по всички други сметки на залогодателя в банката, разкрити след датата на сключване на договора за особен залог на вземания от 26.06.2007 г., вписани в ЦРОЗ под № 2008013100437, както и за признаване за установено, че всички вземания на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) към „ВелдерБГ”ЕАД (в нес.) в общ размер на 13 110 664,51 лева, произтичащи от договор за банков кредит от 16.03.2009 г. и анексите към него, са обезпечени с договор за особен залог на вземания от 16.03.2009 г., сключен между банката и длъжника, с първи по ред особен залог на бъдещи вземания на „ВелдерБГ”ЕАД (в нес.) като продавач по предварителни договори за покупкопродажба или по [сключени с] нотариални актове [окончателни договори] за покупко-продажба на апартаментите, описани в приложение № 1 към договора за особен залог на вземания от 16.03.2009 г. и с особен залог на вземанията на „Велдер-БГ”ЕАД по сключени с „КТБ”АД договори за разплащателни сметки, открити в същата банка, включително по всички открити и откривани в бъдеще разплащателни, депозитни и други сметки на кредитополучателя в банката, вписани в ЦРОЗ под № 2009041601407.

В жалбата е оспорено становището на състава на първоинстанционния съд, че действието на вписването в ЦРОЗ на процесните особени залози под № 2008013100437 и под № 2009041601407 е прекратено с изтичането на законоустановения петгодишен срок, съответно на 31.01.2013 г. - за първия залог, и на 16.04.2014 г.- за втория, поради което и след като не е извършено подновяване, не са налице обезпечения на процесните вземания на „КТБ“АД (в нес.) към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), а оттам- че подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Въззивникът счита за неправилен и крайният извод на съда, че с изтичането на петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, в който особените залози не са подновени, действието на вписването е прекратено и те не могат да бъдат противопоставени на третите лица - кредитори в производството по несъстоятелност на „ВелдерБГ”ЕАД (в нес.). Изложено е, че двата договора за особен залог са сключени на 26.06.2007 г. и на 16.03.2009 г. преди измененията на Закона за особените залози през 2016 г. и по отношение на тях правилно съдът е приел за 2 приложима действащата към датите на сключването им редакция на закона, при чието действие вписването в ЦРОЗ има оповестително, а не конститутивно действие и е от значение единствено за тяхната непротивопоставимост на други кредитори на заложния длъжник и за правото на извънсъдебно предпочтително удовлетворяване от заложеното имущество.

Наведен е довод, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването и след като процесните два особени залога са вписани, то те са противопоставими на третите лица, за които след този момент се прилага презумпцията за знание.

Посочено е, че според чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, вписването на особения залог има защитно-оповестително, а не конститутивно действие и новата редакция на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ е неприложима за особени залози, вписани преди влизане в сила на изменената с нея разпоредба. Оспорено е като неправилно, поради противоречие с материалния закон, становището на първоинстанционния съд, с което е мотивирано отхвърлянето на исковете, че неподновяването на особения залог отнема неговата противопоставимост, а липсата на такава е приравнена на липса на обезпечение изобщо по отношение на приетите вземания на банката към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.). Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските, направените по водене на делото пред двете инстанции.

Временният синдик на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) В. С. С. изразява становище за основателност на въззивната жалба. В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че доколкото вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, неговото действие е оповестително-защитно по отношение на третите добросъвестни лица, а не конститутивно и не е елемент от фактическия състав на договора за особен залог. Изложено е, че ако преди изтичане на 5-годишния срок вписването на особения залог не бъде подновено, то се заличава служебно, с което се прекратява действието му занапред, като от този момент, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ може да бъде извършено ново вписване, но в този случай залогът има ред от новото вписване. Наведен е довод, че самò по себе си неподновяването на вписването преди изтичане на петгодишния срок или невписването по реда на чл. 30, ал. 3 3 от ЗОЗ след изтичането на първоначалния срок, не води до погасяване на заложното право, поради което заложният кредитор не следва да бъде изключван от предстоящи разпределения на суми в производство, по което е участник, с аргумента, че щом заложното право не е подновено, то не е противопоставимо на другите кредитори. По тези съображения се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Длъжникът „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) не е изразил становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.

273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с решение № 745/18.04.2019 г. по т.д.№ 2625/2018 г., обявено в търговския регистър на 18.04.2019 г., Софийският градски съд, VІ т.о., 11 състав, е обявил свръхзадължеността на „Велдер-БГ”ЕАД, определил е началната ù дата- 1.01.2013 г. и е открил производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.

От данните по партидата на длъжника в търговския регистър се установява, че в т. 3 от съставения от синдика на „Велдер-БГ” ЕАД (в нес.) списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен на 7.06.2019 г., е посочено вземане на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.), предявено с молба вх. № 65122/17.05.2019 г., произтичащо от договор за банков кредит от 26.06.2007 г. и анекси към него, в размер на 6 067 993.56 лв., от които : 3 628 064,65 лв. - присъдени и признати вземания за главница;

874 975,99 лв. - лихви и неустойки за периода от 12.08.2015г. до 17.05.2019 г.;

26 968,58 лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 31.07.2015г. до 25.08. 2015г.; 12 631,53 лв. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 31.07.2015г. до 17.05.2019г.; 2056,65 лв. - разноски по 4 кредита; 1 386 188,78 лв. - законна лихва върху присъдена главница за периода от 12.08.2015 г. до 17.05.2019 г. по изпълнителен лист от 27.11.2015 г. , издаден по ч.гр.д. № 47997/2015 г. на СРС; 68 075,61 лв.- юрисконсултско възнаграждение, съобразно изпълнителен лист от 27.11.2015 г. по ч.гр.д. № 47997/2015 г. на СРС; 69 031,75 лв.- юрисконсултско възнаграждение по изп. дело № 114/2017г. на ЧСИ Р. А.; законна лихва за периода от 17.05. 2019 г. до окончателното плащане. Според списъка, вземането е прието като такова с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечено с вписан в ЦРОЗ под № 2008013100437 договор за особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) като продавач, по сключени договори за доставка на машини и оборудване с „Рустави Метълурджикъл Плант“, Грузия, като купувач, а именно: договор № 96/02.05. 2007 г., № 119/03.05.2007 г., № 95/ 03.05.2007 г., № 118/03.05.2007 г., № 116/03.05.2007 г. и № 117/04.05.2007 г., вписан в ЦРОЗ под № 2008013100437, както и с особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) към „КТБ”АД по сключени с банката договори за разплащателна сметка, съответно в лева с IBAN: **********, в евро с IBAN: ********** и договор за разплащателна сметка в щатски долари с IBAN: **********, както и по всички разкрити след датата на сключване на договора за особен залог на вземания от 26.06.2007 г. други сметки на залогодателя в банката. От същия ред на удовлетворяване – по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, са приети и вземания на „КТБ“АД (в нес.) към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), произтичащи от договор за банков кредит от 16.03.2009 г. и анекси към него в общ размер на 13 110 664,51 лв., от които: 9 732 070,49 лв. - присъдени и признати вземания за главница за периода от 12.08.2015 г. до 17.05.2019 г.; 2 742 091,23 лв. вземания за законна лихва върху присъдената главница, дължима за периода от 12.08.2015 г. до 21.01.2019 г.; 70 719,72 лв. - просрочени лихви върху просрочената главница за периода от 31.07.2015 г. до 25.08.2015 г.; 33 580,41 лв. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 31.07.2015 г. до 17.05.2019 г.; 32 066,67 лв. –разноски по кредита; 316 292,29 лв. – законна лихва върху присъдена главница за периода от 21.01.2019 г. до 17.05.2019 г, съгласно изпълнителен лист от 21.08.2015г. по ч.гр.д. № 47996/2015 г. на СРС; 183 843,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изп. дело № 1184/2015г. на ЧСИ Р. А.; законна лихва, считано от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Синдикът е обосновал поредността на 5 удовлетворяване на приетите вземания с обезпечаването им с учреден от длъжника в полза на банката особен залог на негови бъдещи вземания, произтичащи от предварителни договори за покупко-продажба или от нотариални актове за покупко-продажба на апартаментите, описани в описприложение № 1 към договор за особен залог на вземания от 16.03.2009г., вписан в ЦРОЗ под № 2009041601407, както и с особен залог на вземанията на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), произтичащи от сключени с „КТБ“АД договори за разплащателни сметки, открити в същата банка, включително по всички открити и откривани в бъдеще разплащателни, депозитни и други сметки на кредитополучателя в банката, вписан в ЦРОЗ под № 2009041601407.

С определение № 6235/20.11.2019 г. по т.д.№ 2625/2018г. постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, обявено в търговския регистър на 20.11.2019 г., по възражение на Националната агенция за приходите съдът е изменил списъка на приетите вземания, публикуван в търговския регистър на 7.06.2019г., по отношение поредността на удовлетворяване на приетите вземания на кредитора „КТБ“АД (в нес.) съответно за 6 067 993.56 лв., произтичащо от договор за банков кредит от 26.06.2007г. и анекси към него и за сумата от 13 110 664.51 лв., произтичащо от договор за банков кредит от 16.03.2009 г. и анекси към него- от такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на чл. 722, ал. 1,т.8 от ТЗ и е одобрил списъка. В определението са изложени съображения, че след като преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ вписването на особените залози не е било подновено и действието на вписването е прекратено, заложното право се е погасило, а оттам- вземанията не се ползват с привилегията на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а като необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност по т. 8.