Решение № 209 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330105188 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Люлин 9, бл. 963, ет.1, чрез пълномощника му - адв. Б. С., против К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ****************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.403 от ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лева, представляваща частичен иск от общата сума в размер на 11 100 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 05.04.2021г. до 05.10.2023г., вследствие на допуснато обезпечение, доколкото ищецът не е имал възможност реално да събере и удовлетвори вземането си по издаден за сумата в размер на 41198,62лв. изпълнителен лист и които вреди се съизмеряват с размера на законната лихва.

Моли да се постанови внесената по гр.д. №508/2021г. от ответника парична гаранция в размер на 4000,00лв. да послужи за удовлетворяване на преките и непосредствени вреди, които дружеството ищец е претърпяло вследствие на допуснатото обезпечение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял имуществени вреди, вследствие на допуснато обезпечение с Определение № 1/5.04.2021г. на Апелативен съд Пловдив, по в.гр.д. №196/2021г. на предявения от К. Г. главен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД сумата от 41 198,62лв.

1 главница по Запис на заповед, за което вземане били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ЧГД 5800/2015г. по описа на РС Пловдив и било образувано ИД № ********* по описа на ЧСИ ******, рег.№***, продължено от ЧСИ ****** с рег. № *** под номер *********, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното дело, при внесена гаранция в размер на 4000лв., които вреди били под формата на пропуснати ползи за периода от 05.04.2021г. до 05.10.2023г.

Твърди се, че ответникът предявил искова претенция по чл.439 ГПК, за което било образувано гр.д. № 508/2021г. по описа на ОС Пловдив. С Определение №260475 от 18.02.2021г. по посоченото дело по искане на ищеца (настоящ ответник) била издадена обезпечителна заповед, въз основа на която било допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ ******. Изпълнителното дело било спряно с постановление на частния изпълнител от 22.02.2021г. на основание чл.432, ал.1, т.1 вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Впоследствие, с Определение №1 от 05.04.2021г. по в.гр.д. № 196/2021г., обезпечителната заповед от 18.02.2021г. била обезсилена, като било допуснато обезпечение на предявения от К. Г. иск с правно основание чл.439 ГПК, при предоставяне на гаранция в размер 4000лв., чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ ******. Изпълнителното дело не било възобновявано след спирането на 22.02.2021г. до постановяване на Определение №2869 от 05.10.2023г., постановено по гр.д.№581/2023г. по описа на ВКС, III ГО.

Ищецът сочи, че с Решение № 260036 от 14.03.2022г. постановено по г.д.

№508/2021 по описа на ОС Пловдив исковата претенция на К. Г. била уважена. С Решение №180 от 03.11.2022г. по в.гр.д. №368/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив, първоинстанционното решение било изцяло отменено, като съдът отхвърлил предявения иск срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. С Определение № 2869 от 05.10.2023г., постановено по гр.д. №581/2023г. по описа на ВКС, III ГО, ВКС не е допуснал до касационно обжалване на въззивното и същото влязло в сила на 05.10.2023г.

Ищецът основава претенцията си на противоправното поведение на ответника, на неговото действие, изразяващо се в неправомерното му процесуално поведение – действия по предявяване на неоснователен иск, отхвърлен с влязло в сила решение и неоснователно наложено обезпечение по негова молба. Посочва, че въз основа на допуснатото обезпечение, изпълнителното производство по изп.дело № ********* по описа на ЧСИ К.

П.******** че е имало входирани над 10 наддавателни предложения, което означавало, че кредиторът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е щял да събере своето вземане още в началото на 2021г. след реализиране на публичната продан на имот на длъжника К. Г.. Вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, били имуществени и представлявали пропуснати ползи, съставляващи паричен еквивалент на ползата, от която ищецът бил лишен за времето на неоснователно наложеното обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство. Ищецът бил пропуснал да реализира доход 2 заради неоснователното спиране на принудителното изпълнение в рамките на допуснатото неоснователно обезпечение. Твърди още и че претърпял имуществени вреди дори в по-голям размер от сумата, предмет на принудителното изпълнение, поради обезценяване на парите в световен мащаб.

Развива правни съображения относно възникването на отговорността по чл. 403 ГПК за вреди от допуснато обезпечение. Смята, че причинените преки и непосредствени вреди следва да се удовлетворят и от предоставената гаранция в размер на 4000лв.

С оглед изложеното предявява настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърди, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че липсва противоправно поведение от страна на ответника, както и че липсва вреда за ищеца, доколкото дългът е изплатен и изпълнителното дело е приключено. Задължението било погасено, ведно със законната лихва, от което следвало, че липсва и вина на ответника.

Ищецът бил напълно удовлетворен по изпълнителното дело, като същото се отнасяло и до пропуснатите ползи, с оглед на което, счита, че твърденията, изложени в исковата молба са неоснователни. Излага, че ищецът е получил цялата сума по договора за потребителски кредит, ведно с огромни лихви и неустойки по неравноправни клаузи.

Предвид горното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените в исковата молба фактически твърдения не се оспорват от ответната страна. Същите се установяват и от събрания по делото писмени доказателства – копия на описаните от ищеца съдебни актове по допускане на обезпечение и решения по същество, както и от материалите по постъпилото копие на изп. дело № ********* г. по описа на ЧСИ К***********, и изисканите за послужване съдебни дела – гр.д. № 508/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно с наличните по него възз.ч.гр.д. № 33/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив; гр.д. № 581/2023 г. по описа на ВКС ; възз.гр.д.

№ 368/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив; възз.ч.гр.д. № 352/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив; и възз.ч.гр.д. № 196/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Видно от същите в полза на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е издаден Изпълнителен лист № 4630 от 19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5800/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за задължения на К. П. Г. към настоящия ищец в размер на 21 064,52 евро – главница, произтичаща от запис на заповед от 06.10.2014 г., издаден от Г., с поемател „Бързи Кредити“ ООД (сега 3

„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2015 г. до изплащане на вземането. За събирането на въпросното вземане първоначално е било образувано изп.дело № 5553/2015 г. при ЧСИ ******, а впоследствие е било предмет на изп. дело № ********* г. по описа на ЧСИ **********

Досежно въпроса за дължимостта на вземанията по изпълнителния лист е бил предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК от К. П. Г. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, въз основа на който е образувано гр.д. № 508/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив . Този иск е обезпечен на основание чл. 389 ГПК с Определение № 2607/18.02.2021 г. постановено по гражданското дело, с което определение е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело № ********* г. и е издадена обезпечителна заповед за това от същата дата. Въз основа на визираното определение с разпореждане от 22.02.2021 г., ЧСИ ***** е спрял изпълнителното производство по негово изп. дело № ********* г., в това число и насрочената по делото за периода 25.01.2021 г. – 25.02.2021 г. публична продан, за която са били внесени няколко наддавателни предложения. Същите впоследствие са възстановени на наддавачите.

Горепосоченото Определение № 2607/18.02.2021 г. е отменено с Определение № 1 от 05.04.2021г. по в.гр.д. № 196/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, и е обезсилена обезпечителната заповед от 18.02.2021г. С въззивното определение също е допуснато обезпечение на предявения от К. Г. иск с правно основание чл.439 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № ********* по описа на ЧСИ *****, но при предоставяне на гаранция в размер 4000лв. Въз основа на определението на апелативния съд е издадена обезпечителна заповед № 3 от 22.04.2021 г. С ново разпореждане от 26.04.2021 г. и с оглед на новата обезпечителна заповед, ЧСИ ***** повторно е спрял изпълнителното производство по негово изп. дело № ********* г., вкл. и насрочената за следващия месец публична продан по делото.

С Решение № 260036/14.03.2022 г. по гр.д. № 508/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е уважен искът по чл. 439 ГПК на К. Г. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Първоинстанционното решение е отменено изцяло с Решение № 180/03.11.2022 г. по възз.гр.д. № 368/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като е отхвърлен искът по чл. 439 ГПК.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, съгласно Определение № 2869/05.10.2023 г. по гр.д. № 581/2023 г. по описа на ВКС.

Така искът с правно основание чл. 439 ГПК на К. Г. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за дължимостта на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист № 4630 от 19.05.2015 г., и които се събират по изп. дело № ********* на ЧСИ *****, окончателно е отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт на 05.10.2023 г.

Видно от материалите по изпълнителното дело, а също така и от представено от ответната страна нарочно удостоверение, издадено от ЧСИ К.

П. ********“ ООД по Изпълнителен лист № 4630 от 19.05.2015 г. са изцяло 4 погасени в резултат на предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител, вкл. и след окончателното отхвърляне на иска по чл. 439 ГПК от дата 05.10.2023 г. Във визираното удостоверение е посочено още, че за периода 05.04.2021 г. – 05.10.2023 г. (процесния период по настоящия иск) е начислена законна лихва за забава върху дължимата се по изпълнителното дело главница от 39 817,84 лв. За този период законната лихва върху главницата е в размер на 10 713,79 лв. и същата е включена в цялостния размер на изплатеното задължение по делото, т.е. платена е на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД.

При описаните данни, съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху това дали е налице противоправно поведение от страна на ответника К. Г., дали са настъпили за ищеца твърдените от него вреди – пропуснати ползи, в резултат на допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението, които да са съизмерими със законната лихва върху главницата за периода, през който е действала обезпечителната мярка, и съответно дали му се дължи понастоящем обезщетение за тях.

Касателно първия спорен момент, то доколкото по искане на К. Г. е допуснато обезпечение на иска му по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. дело № ********* на ЧСИ ******, и предвид неоснователността на исковата му претенция, установена с влязло в сила решение, то на основание чл. 403 ГПК Г. дължи обезщетение на увреденото лица за причинените в резултат на допуснатото по негово искане обезпечение.