Решение № 1208 от 04.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Р.Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120203755 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба, подадена от „***” ООД, ЕИК *** чрез адв. М. Д. против наказателно постановление /НП/ № 714798-F716824/03.08.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция Оперативни Дейности в ГД Фискален контрол на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 26, ал.

1, т. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то е налице маловажен случай. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, представя доказателства относно сторени разноски.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалваване НП е връчено на 08.08.2023г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 22.08.2023г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

На 17.07.2023г. била извършена проверка от служители на НАП в това число от св. А.

А. на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - дентален център „***” , находящ се в гр. ***, ***, стопанисван от „***” ООД с ЕИК ***.

При проверката от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел 1

Eltrade eXpert 01, ИН на ФУ:DY*** и ФП № ***, била отпечатана разпечатка „КЛЕН” за 30.06.2023г, съдържащ ФКБ №014849 по извършена дентална услуга на стойност 120,00лв., в който не било отразено коректно начина на заплащане. В цитирания ФКБ заплащането било отразено, като заплащане с „наложен платеж”, а от издадената фактура по извършената услуга и справка от наличния ПП се установило, че плащане е извършено чрез наличния в обекта ПОС-терминал. При извършена справка в ПП ФУДВ за 30.06.2023г. от наличното в обекта ФУ нямало регистрирани плащания през ПОС-терминал.

Съставен е на 21.07.2023г. АУАН като е прието, че „***” ООД с ЕИК *** не е изпълнило задължението да отбележи начин на плащане, както и задължението си да отрази правилно реализираната продажба заплатена с карта, с което нарушило разпоредбите на чл.

26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н - 18 от 13 декември 2006 г. на МФ. За проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0096338/17.07.2023 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.

50, ал. 1 от ДОПК.

АУАН е връчен на 21.07.2023г. на упълномощено лице като е постъпило възражение, с което дружеството счита, че се касае за маловажен случай.

На 03.08.2023г. е издадено обжалваното НП, с което наказващия орган е приел изцяло установена в АУАН фактическа обстановка като е съобразил постъпилото възражение, но е приел, че с оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна, е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Съгласно ангажираните от жалбоподателя доказателства се установява, че за фискалното устройство в обекта е сключен договор за техническо обслужване и ремонт, инструкция за работа с ФУ, както и становище от представляващ дружеството, извършващо техническото обслужване като е посочено, че се касаело за фабрични настройки „по подразбиране” и ако не били препрограмирани ръчно режимите на плащане в нов ред, възниквало вероятност плащания „с карта” да бъдат отразени като плащания с „нал.платеж”.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е бил съставен в присъствие на нарушителя, предявен му е, той се е запознал с неговото съдържание и е подал възражение. АУАН е съставен въз основа на официален документ, какъвто е протоколът за извършената проверка в обект. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Наказващия орган /НО/ е извършил преценка, че фактите в АУАН са доказани, не се касае за хипотезата на чл. 28 ЗАНН и е издал НП. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава 2

Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда именно с приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа обща сума за плащане и начин/и на плащане.

Хипотезата на ал. 2 на чл. 185 ЗДДС предвижда че се наказва лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а изр. 2 препраща към алинея 1, именно когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, какъвто е процесния случай.

В случая следва да се обърне внимание на това, че представения фискален касов бон (л.42) е нечетим, което се констатира като обстоятелство в хода на съдебно следствие, но в четим вид не бе представен от наказващия орган, а не бе представен и от жалбоподателя, който има задължението съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата да го издаде в четим вид:

„Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити…”. Въпреки това, съдът доверявайки се на показанията на разпитания по делото свидетел, намира, че фискалната касова бележка съдържа информация за начина на плащане, но очевидно този начин не е действителният, който е бил реализиран. Следва да се акцентира на обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа обща сума за плащане и начин/и на плащане като очевидно в случая съгласно показанията на актосъставителя нейното съдържание отговаря на изискването на закона като обаче при плащане извършено чрез ПОС терминал „карта” е отразено „наложен платеж”. На практика изискуемия от закона реквизит е налице, но е сгрешен посочения начина на плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, следва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. Обратното, а именно невярно отразяване на реквизитите, би обезсмислило въвеждането на каквито и да било задължителни реквизити от законодателя, щом като не се 3 държи сметка за тяхната истинност (в този смисъл и Решение № 2291 от 24.11.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по к.а.н.д. № 1961/2021 г.). Ето защо според съда дружеството е допуснало нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Следва да се прецени хипотезата на маловажен случай. На първо място сочената практика на РС Бургас касае съвсем различни фактически обстоятелства като преценката дали е налице маловажен случай е винаги конкретна. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с по-ниска степен на обществена опасност и изобщо да не се наложи наказание, а да се отправи предупреждение.

Законодателят е предвидил задължителното съдържание на фискалния касов бон като се касае за нарушение на просто извършване. Ангажирана е отговорността на юридическо лице и нарушението се определя като безвиновно като ЮЛ е длъжно във всеки един момент да контролира дейността на своите служители и не се приема за извиняващо обстоятелство, че е възложило техническата поддръжка на ФУ на друго юридическо лице. Нещо повече, в представеното становище на ЮЛ, посочено като извършващо поддръжка на ФУ, е посочено, че е възможна ръчна корекция, каквато няма данни да е била извършена. Законодателят не е предвидил от нарушението да са произтекли каквито и да било вредни последици, а от разпита на свидетеля се установи, че няма нито едно плащане в програмния продукт на НАП, което да е отразено чрез плащане с ПОС –терминал.