Протоколно определение № 142 от 19.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 142 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Румен Б. Попов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600080 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят – частният обвинител П. М. И. не се явява, редовно призован.

Жалбоподателят – частният обвинител Х. П. И. се явява.

Жалбоподателят – частният обвинител Б. П. М. не се явява, редовно призована.

Жалбоподателят - частният обвинител П. Х. Г. се явява.

Жалбоподателят - частният обвинител Г. И. Н.,не се явява редовно призована.

За всички жалбоподатели - частни обвинители се явява адв. Е. Ж., редовно упълномощен от по-рано, който представя договори за правна защита и съдействие от частните обвинители Х. П. И., П. М. И. и Б. П. М..

Явява се подсъдимият М. В. М. с адв. А., упълномощен от по-рано.

По делото е постъпила по факс и по пощата служебно изисканата от съда справка за нарушител/водач за лицето М. В. М. от ОД на МВР - гр. С..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

1

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х. И.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както и че към материалите по делото следва да бъде приложена справката за нарушител/водач от ОД на МВР - С., издадена за лицето М. В. М., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към материалите по делото посочената по-горе справка.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи, възражения и нови искания.

АДВ. Ж.: Искания за отводи към настоящия съдебен състав и възражения нямам. По-скоро са налице от частното обвинение искания – те са в правомощията на въззивната инстанция. Поправете ме, ако се лъжа, но считам, че на основание чл.69а ал.7 НПК в правомощията на въззивния съд е да постанови отнемане на свидетелството за управление на МПС на подсъдимия. В случаите, в които делото се разглежда и е възникнала наказателна отговорност по реда на глава 11-та, раздел 2-ри от НК, каквото е и самото деяние, за което се разглежда наказателното производство.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х. И.: Съгласна съм с това, което каза моят адвокат. Поддържам искането му. Нямам отводи, възражения и нови искания.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. Г.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат. Поддържам искането му. Нямам отводи, възражения и нови искания.

АДВ. А.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства. Считам жалбата за неоснователна към настоящия момент.

Действително на моя подзащитен свидетелството за управление – А., му е върнато такова, след отпадане на основанието за отнемане.

Със заповед за принудителна административна мярка му е отнето на подзащитния ми още в самото начало и то, е отнето свидетелството поради непредставяне към тогавашния момент на застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е предоставена по-късно в превод, защото е английска 2 застраховката и заповедта за ПАМ е отпаднала, вкл. не е издадено наказателно постановление за застраховката и свидетелството му е върнато.

Свидетелството за управление на МПС му е върнато февруари месец миналата година.

ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Нямам отводи, възражения и доказателствени искания. Съгласен съм с това, което каза моят адвокат. А. ми е свидетелството за управление на МПС. В гр. Г., г. К. във В. ми е издадено свидетелството за управление на МПС. Миналата година, февруари месец ми го върнаха и сега си е в мен. Аз живея в А. по принцип, но тук живея в С..

Постоянно пребивавам в А., в Г. (G.).

АДВ. А.: Клиентът ми има забрана за напускане и се върна от А. във връзка с наказателното производство и от тогава не е напускал страната.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е резонно, след като прокуратурата не е упражнила правото си на досъдебното производство и е пропуснала това.

Вероятно, заблуждавайки се с принудителната административна мярка, която е била временна и органите на МВР са върнали свидетелството за управление на МПС, съществува тази възможност, която изрази повереникът на частните обвинители, като мярка за процесуална принуда да бъде приложен чл.69а НПК от съда

Съдът след съвещание счита, че по отношение на направеното от повереника на частните обвинители искане ще се произнесе в края на днешното съдебно заседание, като с оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните прения.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че въпреки човешката трагедия, наказанието по отношение на което се претендира неговата ефективност, е справедливо. Съдът е изложил аргументи, свързани със самото извършено деяние, начинът, по който е била оказана помощ и квалификацията, че е направил всичко, зависещо от него; липсата на административни нарушения от страна на подсъдимия и други отегчаващи отговорността обстоятелства, като след като е редуцирано наказанието при 3 условията на съкратено съдебно следствие, е допълнил аргументите си за наличието на основание за приложението на чл. 66 НК и действително не случайно и прокуратурата в С. не е подала и протест, тъй като не е имало подобна пледоария от нейна страна. Институтът на условното осъждане в конкретния случай, при конкретно осъществено деяние намирам за правилно, поради което моля да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна във всичките й части.

АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, ще си позволя да акцентирам върху два пункта от първоинстанционната присъда и по изложените мотиви към нея. На първо място, частното обвинение счита, че Старозагорски окръжен съд не е прав приемайки, че подсъдимият М. е извършил деянието при форма на вината – несъзнавана непредпазливост или небрежност.

Позицията на частното обвинение е следната: считам, че подсъдимият съвсем съзнателно е игнорирал необходимостта от намаляване на скоростта си непосредствено преди процесното пътнотранспортно произшествие, въпреки наличието на знаково стопанство и спецификата в съвкупност както на конкретния пътен участък, така и на климатичните условия.

Необходимостта, която е възникнала, да ограничи скоростта си до величина, подходяща за преодоляване на десен за водача завой, траекторията на който не е могъл да следва, в резултат на което е напуснал пътното платно и се е стигнало до вредоносен резултат. При наличието на този интелектуален момент е действал субективно, с необоснована увереност, че ще предотврати възможно напускане на пътното платно. Точно тази предвидима опасност той е пренебрегнал, преувеличавайки лекомислено потенциала на субективния фактор.

Лично мое мнение е, че не може да се приеме подсъдимият да е имал увереност, че деянието му не би могло да предизвика общественоопасните последици, както е счел и Старозагорски окръжен съд. Без съмнение за мен подсъдимият е бил наясно, че несъобразената му скорост принципно може да се яви условие за такъв сценарий. По тези съображения ви моля да коригирате направената от първата инстанция констатация за по-лекия вид непредпазливост на вината.

Считам, че подсъдимият М. е действал при по-укоримия вид на непредпазливостта- проявената от него самонадеяност зад волана на моторното превозно средство има безсъмнено отегчаващи свойства.

По отношение на поизнасянето от Окръжен съд - Стара Загора във 4 връзка с лишаването от права на подсъдимия, считам, че отново имаме недопусната некоректност, тъй като първоинстанционният съд е преценил, че следва да се зачете срока на лишаване от правоуправление от момента на изземане на свидетелството му за правоуправление, но забележете, то е взето на друго основание – поради непредставяне на полица, валидна „Гражданска отговорност“ и както се установи и в днешното съдебно заседание, впоследствие е върнато.

По отношение на другите съображения, изложени подробно във въззивната жалба, както и в допълнителните писмени изложения към въззивната жалба, подробно сме аргументирали като частни обвинители обосноваността да не се прилага институтът на чл. 66 ал. 1 НК, като считаме, че по-скоро е налице висока обществена опасност на престъпното деяние и с цел изискванията на чл.36 НК, най-вече за генерална превенция, е необходимо подсъдимият да търпи ефективно наказание лишаване от свобода.

Уважаеми апелативни съдии, моля ви да измените присъда № 55/05.12.2023г. по НОХД № 869/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

Моля ви да увеличите наказанието лишаване от свобода на подсъдимия М. М. – от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, на 4 години лишаване от свобода.

Моля ви да увеличите наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 4 години на 5 години лишаване от право да управлява МПС, като срокът, който е определил Окръжен съд - Стара Загора за зачитане на това наказание, да не се уважава.

Моля да отмените първоинстанционната присъда в частта, с която изпълнението на наказанието на подсъдимия М. „лишаване от свобода“ е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК.